Вече трети ден десетките доброволци, включили се в гасенето на пожара на Витоша, срещат тотален организационен хаос. Според свидетелства на присъстващи абсолютно никой от държавните началници не се е качвал, за да види какво е състоянието на преправените във вторник просеки и дали пожарът не се разраства. „Тоталният хаос ни кара да мислим, че има саботаж в гасенето на пожара“, възмущава се и Мирела Сарачинова, пряк свидетел на невероятната дезорганизация и откровеното бездействие на преките отговорници по гасенето.
Ето автентичния разказ на Крум Фильовски, един от участниците в акцията по спасяването на Витоша получен по електронна поща.
„Събрахме се доброволците да помогнем в гасенето на пожара към 6 часа на 2 юли и зачакахме. Какво, кой, защо не е ясно, а и никой не знаеше. Към 7.30 ч. ни натовариха на рейс и ни казаха, че ще идем до центъра на с. Железница. Оттам ще ни вземе друг транспорт, за да ни откара до хижа „Академик“. След 30-40 мин. чакане стана ясно, че транспорт няма да има и трябва да се качим пеша.
Аз бях само с лопата и раница, но имаше пожарникарчета, които носеха желязна туба с бензин, моторна резачка, кирка, лопата, раница, каска, тежко облекло, ботуши и т.н. След 3,5 часа нечовешка жега стигнахме.
Идеята беше нашият екип от 41 души да се качи горе, после надолу, да затапим рекичката и да изкопаем толкова, че помпите да могат да дърпат вода. Оказа се обаче, че за да стигнем до въпросната рекичка, трябва да минем през пожара.
Не ме питайте как но успяхме да се доберем до нея и направихме всичко възможно, за да могат да работят помпите. Ако ни ги бяха доставили, но това не стана, те можеха да вадят хиляди литри вода в минута от импровизираното езерце, което подготвихме за целта. Хеликоптерът изхвърля по 5 кубика и не може да минава през огъня, а ние бяхме 100-ина метра над пожара с подготвени трасета за над 800 метра маркучи.
И се започна едно чакане… А пожарът се качва към нас. Чух нашият началник поне три пъти да говори по телефона с някого и да вика: „Кога ще ми пратите хеликоптера да ни спусне помпата! Искам помпата сега! Готови сме!“
Представете си! Говорим за цялата „линия“ над пожара, която беше подготвена за опъване на маркучи над цялото огнище. Чакаме, чакаме, началникът продължава да върти телефона.
И чуйте сега какво се случва!
Обажда се някакъв умник и казва, че ще изпратят помпата и всичко останало… с кон. Шефът направо откачи. След дълго и продължително чакане някой се обади и каза: „Прибирайте се!“
На пожарникарчетата им се насълзиха очите. Защото те, а и всички, които бяхме там, знаехме, че можехме да угасим пожара.
Питам единия пожарникар: „Да не би да има някакви технически проблеми, поради които хеликоптерът не може да достави помпата?“ Отговор – нула.
Пак питам: „Ако бяха доставили помпата, щяхме ли да угасим пожара?“ Отговор: „Не само че щяхме да загасим ЦЕЛИЯ пожар, а щяхме и да наводним огнището!“
По думите на един пожарникар цялото упражнение би траяло няколко минути.
Какво става бе, хора?
Някой не пожела да се приключи с пожара!
Някой искаше пожарът да върви нагоре!
Този „някой“ е за прокурор и за затвора!
Тези хора се подиграха с труда на всички!
Те можеха да го загасят, но не искаха. И нямаше пожарникар, който да не беше наясно с това. Според мен пожарът е 100% преднамерен, умишлен!
И ще обясня защо. Местността Би-стришко Бранище е пресечена, непроходима и недостъпна. Кой случайно би се озовал там, ако не с някаква цел. Каква?“
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи