Васко Кръпката си остана онова очарователно момче от първите митинги, неподвластно на времето. Може би, защото се чувства като щастлив хлапак със семейството си, приятелите, пътешествията и рокендрола. И защото не са му по вкуса мрънканията, охканията и други забавления на възрастните.
Новата банда на Васко Кръпката „Кръпка блус бенд“ изгрява с последния албум „Емигранти“ по едноименното парче. Темата за физическата и духовната емиграция е застъпена и в песента Blues from the dark side of the wall („Блус от тъмната страна на стената“). Тя е на английски и е закачка с велики блусари. В албума има песни, които миришат на бензин, на домашна ракия и другите аромати на крайните квартали. Има една прекрасна балада за отминали времена и няколко откровени рокендрола.
– Васко, модерните напоследък рапъри успяха ли да изместят рокерите, като носители на бунтарския дух в музиката?
– Отдавна не са модерни. Това е едно от разклоненията на черната музика и е някъде в края на музикалната палитра. Рокендролът е вечният бунт. Не само старите, но и новите албуми на класиците Rolling Stones, AC\DC, Roger Waters (Pink Floyd) и други стари и нови рокаджии са изпълнени с порив за свобода и разчупване на покупко-продажбените норми. Не случайно те продължават да пълнят стадиони.
– Ти остана като един от трайните символи на свободните хора на България въпреки промените и метаморфозите в дясното пространство. Още ли се вълнуваш от политиката?
– Аз съм черноработник. Вълнувам се, но някак си не навлизам в подробности.
– Търсят ли те за подкрепа от партийни централи? На последните избори ти май не участваше в кампанията или бъркам?
– Участвах както винаги за сините.
– Какво най-много те дразни във всекидневието – справяш ли се с битието?
– Дразнят ме мутрите и кандидат-мутрите. Дразни ме тая просташка втренченост в далаверата, която наложиха от медиите си, но се справям, и то юнашки. Абстрахирам се. Аз, моето семейство, приятелите, публиката сме от другата България и някак си е гот, че съм от другата страна. Е, нямам тая продажби, но ми е по леко на душата. Музиката основно ме спасява.
– Как би определил българския музикален пазар? Качеството или други фактори определят популярността на музикантите?
– Музикалният пазар, както и останалият, беше наложен с бухалките в началото на 90-те. Обаче свободата да правиш музика никой не може да ми я отнеме. Вече няма цензура и моите песни звучат по радиото.
Издал съм 15 албума самиздат и дори последният натрупва продажби. Обикаляме и свирим навсякъде и същевременно продаваме. Не съм се спрял през тези години. Медиите се занимават с простотии, но сега има интернет, Фейсбук и прочие начини да се информираме независимо.
– Ти успя да се оттласнеш от представата за теб като за барда от сините митинги и продължи напред. Как би определил своята публика сега? Много по-различна ли е тя днес от оная?
– Сините митинги бяха нашият порив за свобода, а не за политическа кариера и аз нито за миг не съжалявам, че бях там. Вярвам, че се разписахме в историята, но нищо не се повтаря и не може да бъде същото. Сега гледаме напред и ни остава хубавият спомен за времената на свободния ни полет.
– Как си обясняваш тоталното нахлуване на чалгата в медиите и изобщо налагането й като музикален фон на държавата?
– Мръсни пари – мръсна музика. Дебели мастити спонсори си намериха шоу глистчета да наложат и да направят чалгата институция. Разположиха я в най-гледаното време по телевизията, в най-тиражните вестници. Децата не са виновни, че изглеждат в шести клас като проститутки. Виновни са мафиотските структури и техните послушни медийни босове и надолу всички, докато стигнеш до най-обикновения пишурко или тв репортер, които вдигат рамене и казват: „Какво да се прави, трябва да се мисли за прехраната“. Чалгата не е балканската музика! Да отидем в Централен Балкан и да попитаме някоя баба какво е балканска музика. Всичкото това налагане на тая простотия се случи умишлено и нарочно. Не, че народът я е пожелал. Просто си направиха цялата тая менте индустрия, завъртяха си мръсните пари и мръсните сделки и продължават… Но като че ли тая силиконова кючек-гюбек помия малко се поизчерпа.
– Има ли поколенчески напрежения на пазара на музика у нас и коя музика според теб надживява времето?
– Напрежение винаги има, по-младите музиканти не намират достатъчно мотивация да правят музика у нас и гледат навън, по-старите си гледат хляба, но в крайна сметка времето минава, песните остават. Когато чуя някоя песен на Георги Минчев например, смятам, че за класиката време винаги ще има.
– Ако спечелиш 1 милион, какво ще промениш в живота си?
– Нищо кой знае какво… Някои инструменти и някои маршрути…
– Защо според теб българите се чувстват най-нещастните хора по света?
– Защото са роби и не са готови за състезанието… Защото българските комунисти са най-гадните, дори и от руските май са по-лоши. Защото послания, като „шат на патката главата!“ и прочие успяха да насъскат хората срещу всичко и да ги пратят под строй към лъскавите витрини на моловете. Народът ни е родил Левски и Ботев, но после дори не ги е погребал като хората. Народът ни е тьпкан и преживял какво ли не и има страх от несигурността. Наистина голямата част от хората живеят на ръба. Така е, на майка ми пенсията е 145 лв. Държавата е ужасно лоша към възрастните хора, към производителите, към хората изобщо. Но мен ме вълнува това, защо всичко се оцвети с такива мрачни цветове. Защо хо-, рата не се зарадваха на свободата, на изконното право на свободно мнение, на свободните избори, на свободното пътуване без „открит лист“ (преди 1989 г. специално разрешение от милицията, за да пътуваш в близост до гранични райони на България – бел. ред.), визи, че няма задължителна военна служба и прочие придобивки на завръщането ни в Европа. Някак си и в пустите му медии добрата новина се пропуска и мисля, че всичко е въпрос на нагласа. Аз това работя. Опитвам се да помогна. За да вземеш живота си в ръце, трябва ти сила на духа.
– Ходил си по света, видял си различни хора. Какво ни пречи да бъдем по-щастливи – бедност, манталитет, чувство за несправедливост?
– Мрънкането и мързелът са тежко наследство. Нещата не са сложни. Германците са загубили войната, разбрали са, че с нацизма е свършено и с много работа и малко помощ от Америка са построили най-силната страна в Европа. Никой не мрънка за хитлеровото време, няма музей на нацисткото изкуство. Съвсем простичко е: гледаме напред, бачкаме съвестно, печелим добре и живеем по-добре. Тука само носталгия по тошовото безвремие че и паметник му построиха. Пречат ни онези, които се уплашиха от енергията ни за промяна и се опитват да върнат духа обратно в бутилката… Ама няма как да стане.
– На кои музиканти се възхищаваш най-много?
– Jimi Неndrix , Pink Floyd, Rolling Stones, Led Zeppelin, Георги Минчев, Милена, Ваня Костова Odd Crew, Янка Рупкина и много други. Изобщо на музиканти, които хем ми казват нещо с музиката си, хем ми помагат да се отпусна и да забравя лошото.
– Кои са нещата от живота, които те вдъхновяват най-много?
– Любов, приятелство, чест, достойнство, човещина… и куп други усещания и терзания на душата. Злите сили също ме вдъхновяват да съм опозиция и антипод на чалгата и да помагам за изплуването от музикалното блато на днешните меркантилни времена.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи