Бойко Борисов да стане почетен член на СБХ, предложиха преди време шефовете на художниците с умилителна благодарност, че премиерът уж им бил дал сградата на столичната улица „Шипка“ №6. В този факт едва ли щяхме да търсим някаква драма, ако не беше еманация на натегачеството на някои представители от така наречения духовен елит на нацията към премиера самодържец. И ако управата на СБХ е съставена от художници, известни със своята неизвестност, съвсем различна е ситуацията на други места.
Така или иначе крачката от изкуството до унижението, за да преживяваш във времето на стопанска и финансова криза, е много малка. Вече я направиха част от музикантите, художниците, певците и актьорите. Точно те се превърнаха в новите арт славеи на властта. В същото време останалите им колеги ги гледат с особена снизходителност и странна хладина.
Всяка власт си има придворните културтрегери. Много от тях, преди да прегърнат поредната партийна идея, са били твърде семпли в своите области. Музиката на Веселин Маринов някак си винаги е била на границата между кича и посредствеността.
През горчиво вино, далечен спомен и горчиво кафе до непризнатия влюбен, лирическият герой и неговият вечно запотен певец все се гърчат конвулсивно на сцената. И това се случва под странния ритъм на нещо като пошъл градски вариант на народна песен. Апотеозът на творческия гений на славея от Полски Тръмбеш е милиционерският химн „Родната полиция“. В този бълвоч глупаво на стари години се забърка и поетът лирик Евтим Евтимов. Той, разбира се, не успя да се сближи дотолкова с вицепремиера Цветан Цветанов, че да се къпят заедно в басейна, да си пишат есемеси и да си подслушват любовниците, но киселият вкус остава.
Впрочем Цветан Цветанов е острието на ГЕРБ в културата. Този „изтънчен естет“ опита да приласкае за партийната кауза куп артисти. Най-пресен е споменът от ухажването на ромската перла Софи Маринова. МВР шефът развеждаше певицата като мечка в парламента и съвсем не на шега й подхвърли, че ще я направи депутатка. Като се има предвид интелектуалния капацитет на парламентарната група на ГЕРБ и на самия Цветан Цветанов, Софи Маринова наистина може да изпълнява водеща роля.
Брей, този Данчо как добре се е наредил – станал е директор на театър „Възраждане“ и градски съветник от ГЕРБ в столицата. Това подсещане с реплики от една стара телевизионна реклама ни води към актьора Роберт Янакиев. Неговото лице направо се телепортира от рекламата в политическия проект на Бойко Борисов. После Роберт изведнъж бе затрупан от роли. Но за кратко. Видя се, че силата му не е на сцената и затова бе издигнат за шеф на театър „Възраждане“. Иначе зевзеци и приятели казват за второразредния актьор: „Може ли Данчо да ни уреди с поръчка от Столична община?“ Отговорът е като в познатата реклама: „Да-даааа!“
„Данчето (Йорданка Фандъкова – б.р.) я подкрепям. Подкрепям я, защото обичам отговорни хора, които са много работоспособни. Освен това съм и много доволен от нея и смятам, че това е най-сполучливият кмет, който София е имала.“ Този предизборен плонж е на един човек, който иначе обича да го раздава мъжкар. Да пуши цигари с гневен поглед, да приглажда като мъдрец брадата си или да си глади дългата коса. Познахте, че става дума за Андрей Слабаков. Очевидно за сина на големия бунтар и покоен еколог Петър Слабаков няма значение дали ще лежи върху удобни матраци в рекламни клипове или ще припява на ГЕРБ. Важното е да падат кинти, както сам обича да казва.
Масовикът Владимир Карамфилов, известен като Влади Въргала, се скъса да обикаля държавата и да агитира за Бойко Борисов и неговите наместници по градове и паланки. От Съединение, през Ловеч, та до село Чудомир този трубадур на ГЕРБ е на път да скъса гласните си струни от постоянно повтаряне на нескопосни скечове и рецитали.
Някъде там – между предизборните обиколки и платените концерти останаха талантите на Графа, Дичо и Силвия Кацарова. Въпросът е дали сега всички те се чувстват по-талантливи, след като кариерата им е гарантирана от ГЕРБ. Едва ли ще ни отговорят.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Коментирай първи