Ние, българите, сме царе на подмяната. Преди повече от двадесет години започнахме да строим „капитализма“ и го докарахме до Общинска банка, „Софийски имоти“ и Валентин Захариев, а сега сме напът да окепазим и свещената за цивилизацията екологична тема. Така ни се пада, след като преди време търпяхме за говорители на „антикомунизма“ такива като доносника с дантелени пелени Георги Марков, а сега се занимаваме с пишман „зелени“ ала „Четири лапи“.
Рекет в полза на …Тирол
Може и да не го съзнават, но алкохолните „борци“ срещу Закона за горите практически обслужват чуждите зимни курорти за сметка на България. Защо ли? Много просто – ако в близките години Витоша и Боровец не се върнат на ски картата, все повече сънародници ще пътуват през зимата до близкия австрийски Тирол. Там има всичко – и писти, и хотели, и инфраструктура, и… екология! И цените не изглеждат толкова страшни, разбира се, със съответния еврокоефициент, особено като се има предвид, че у нас съществува една-единствена нормална бяла дестинация – Банско, и това обстоятелство деформира пазара на туристическите услуги. А кой ще обясни на два милиона софиянци защо планината на половин час от НДК се оказва толкова далечна? Както и Рила на 60 км? Вместо това „екологията“ на новите „хипита“ им предлага 400 км до Пирин за уикенда…
Кресливите талибани, които тези дни отново се намърдаха в праймтайма, тарикатски използват късогледството на българина извън ракийката и салатката и се опитват да му налагат своята фалшива гледна точка. И да внушават, че Законът за горите ще сложи кръст на родната природа. Без значение, че в случая става въпрос за развитие на туризма, зимните спортове, хотелиерството, инфраструктурата, заетостта и т.н. в съгласие с екологията. А и няма как да бъде друго, при положение че бюрократите от Брюксел стриктно пазят почти религиозните екопостулати, в името на които получават кралски заплати.
Не знам дали са платени отвън или отвътре, но „правоверните“ от Орлов мост фетишизират „зеления“ приоритет извън социалния контекст. В комсомолските им декламации няма място за човека с неговата потребност да живее добре и в хармония със заобикалящите го флора и фауна. Има само ученическа самодейност с давност от три десетилетия назад, когато темата се наложи в дневния ред на Европа. Затова остава впечатлението за хладен, дори комерсиален, догматизъм на една секта, използваща моралната кауза за егоистичния си интерес. Със съвсем конкретни финансови параметри по линия на европейските програми и неправителствените субсидии от фондации на вманиачени милионери…
Ако си спомняте, преди десетина години Иван Костов потърси липсващите сини избиратели в… гората, където „десните гласове“ отишли за печурки и манатарки?! На излет за гъби по никое време май са излезли и домораслите „еколози“, които вървят по различни пътеки със своите простосмъртни сънародници. И във второто десетилетие на новия век размахват зелени плашила, отдавна излезли от употреба в резултат от глобалната и национална екорегулация. Вярно е – злоупотреби с правилата и стандартите има и ще има, особено у нас, но главното е да се намери равновесие между теория и практика на приемлива социална и екзистенциална цена. А това означава да се изправиш срещу олигархията вместо да биеш оператори и да чупиш камери…
Всъщност за какви „зелени“ говорим на наш терен? Както обикновено ние се движим далеч зад графика на цивилизацията и догонваме времето с пасив от десетилетия. Екополитиката заяви активно за себе си през 70-те и 80-те години на XX век в Западна Европа, когато гравитиращи наляво движения възприеха опазването на природата като своя генерална политическа линия и идентичност. Най-изявените „зелени“ партии се появиха във федералната република, тоест Германия, и във Франция, като търсеха алтернатива на компрометираните полюси – либералния капитализъм на САЩ и съветския модел. „Зелените“ във ФРГ дори участваха в няколко правителства, припознати като балансьор между историческите фаворити – социалдемократите и християндемократите.
След своята промоция в сърцето на капитала темата надскочи отправната си точка и се превърна във всеобхватна социална алтернатива, насочена срещу статуквото и олигархията. Имат ли представа по каква пъртина са тръгнали тукашните еколумпени, които заглушават нормалните гласове в общността на природозащитниците? Съмнявам се, защото досега не сме чули нищо друго освен най-елементарни заклинания за горите, водите и козите. Дотам ли им стига алтернативата?
Къде бяха българските псевдо „зелени“, когато „добре облечените“ бетонираха Черноморието от Бургас до Синеморец? Какво направиха тези бунтари срещу безмилостната сеч в реституцията на алчните Кобурги? Имат ли въобще мнение за заменките на Тройната коалиция? Забелязаха ли, че по време на криминалния преход у нас бяха унищожени образованието и здравеопазването? Сещат ли се случайно за диабетиците, онкоболните и инвалидите, рекетирани всекидневно от фармацевтичната мафия? Има ли смисъл да им напомням, че към днешна дата доходите на българите изостават 15 пъти в сравнение със стандарта на европейския елит и най-малко пет-шест пъти спрямо клетата Гърция?! Да ги питам ли защо поне веднъж не скочиха срещу глобализма, грабежа на „Уолстрийт“ и въобще срещу Октопода във всичките му превъплъщения по примера на колегите им от Давос?
Ако бяха истински, а не менте, така наречените „еколози“ отдавна щяха да са включили в репертоара си фундаменталните приоритети на световното зелено движение. И поне от кумова срама можеха да имитират съмишлениците си от Западна Европа, като кажат нещо срещу участието на български военни в Ирак и Афганистан. Май много искам от бирени лумпени и изкуфели реститутки…
Не бих им обръщал толкова внимание, но с всеки ден те се превръщат в заплаха за здравето и живота на нацията. Така както ни баламосват с мечките на изкуфялата Бриджит Бардо, поровете покрай магистрала „Струма“ и разни редки растения за хербарий, тези палячовци вече прескочиха всякакви граници покрай кучешкия геноцид срещу хората. Именно те спекулират с перфидните европейски еконорми и шантажират нерешителните чиновници, за да легализират кървавата касапница на четириногите канибали. Какво още трябва да се случи, за да скочат нормалните българи и да кажат СТИГА?!
Двама души си отидоха за два месеца, разкъсани от уличните глутници, но те били… нефелни старци според зловещата библия на клиничните психокучкари. Тези откачалки ни налагат своего рода Холокост, а ние гледаме с влажни очи към Брюксел, докато ужасът не влезе и в нашия дом. Както е тръгнало, нищо чудно да платим кървав екоданък и с детски живот и пак ще им е малко. В подобен случай, не дай боже, ще излезе, че майките не са опазили рожбите си, така както разфасованите старци се оказаха виновни за немощта си пред звяра!
Ето защо „зелените“ талибани нямат право на глас у нас! Докато съществува един-единствен българин, ухапан от улично псе! Нека си изяснят кое е по-важно – човешкият живот или кучешкият пещерен нагон, и тогава да претендират за гражданска роля в обществото.
И, хайде стига безумия за сметка на данъкоплатците и с алибито на европейската демагогия: далавери с пари за приюти, кастрация, чипове, картони, психодосиета на… добрите и лошите зверове, обработка, връщане, осиновяване и тем подобни идиотщини. Ако бяхме нормално общество, и министър Мирослав Найденов, и кметицата Йорданка Фандъкова отдавна да са излетели от кабинетите си заради кучешката чума. Но ние търпим екопомиярите да ни ходят по главите, защото честната позиция по казуса не била модерна?! За кого и на каква цена?
Още един
Преди една петилетка тогавашният президент на САЩ Джордж Буш-младши нарече Сергей Станишев „мистър Клийн“, тоест „господин Чист“. Тази дебелашка метафора на полудебилния каубой от Тексас по адрес на наследника на Политбюро придоби бутафорно звучене чрез практиката на Тройната коалиция, но ето че отново си имаме претендент за подобен ореол. Кой ли е той? Естествено, президентът Плевнелиев, наложил вето на Закона за горите под натиска на екорекетьорите. Очевидно и апологетът на западните ценности от германските паркинги иска да бъде „Мистър Клийн“ или… Бийн по примера на изследователя на съветската военна униформа от Докторската градина…
Разбират ли така наречените държавни мъже, че най-напред трябва да се доближим поне на две-три дължини от гърците като стандарт, а после да се правим на интересни? Защото никак не върви „екология“ на гол задник, сред кучешки лайна и… човешки останки. Както е тръгнало ние постепенно се превръщаме в народ за Червената книга на Червения кръст…
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи