Не болница, а порутен бардак, в който се краде като за последно. Двайсетина алчни лекари, които лапат по 20-30 хиляди лева на месец, и стотици честни доктори и медицински сестри, които полагат основните грижи за болните срещу символични заплати. Предприемчив директор, който гради палат в най-престижния столичен квартал и нехае за скандалните обвинения. Това представлява в момента великият някога Институт за спешна медицинска помощ.
В „Пирогов“ цари пълен хаос. Ръководството на здравното заведение има срок от един месец, в който трябва да изглади установените административни нередности, ако иска да се спести куп съдебни процеси.
В прокуратурата за първи път постъпи сигнал за финансови нарушения в болницата, която приема най-спешните и най-тежките случаи от цяла България.
Част от работещия медицински персонал е в необявена война срещу директора доктор Димитър Раденовски и неговата кохорта, която, както стана ясно, коли и беси из коридорите на „Пирогов“.
Ужасяващи истории се разказват в болницата, които сами по себе си напомнят за следвоенните години на милата ни татковина. Олющени стени, мръсотия и санитари, които вместо квалифициран персонал посрещат и напътстват гражданите към кое отделение и кой специалист да се насочат, са малка част от мизерната картина. Истинските скандали тепърва ще излязат наяве, а последиците от тях силно ще понижат рейтинга на известната болница.
„Основната й роля бе да бъде спешен институт, да се поемат пострадали от катастрофи, аварии, бедствия. През последните години обаче тя е в пълно отстъпление. Следейки процеса там, човек остава с убеждението, че донякъде умишлено се поддържа в окаяно състояние, за да може пациентите да се пренасочат към лъскавите частни клиники. В момента „Пирогов“ не е нито социалистически тип болница, нито капиталистически, макар че се забелязва силно желание да се изкарват пари от клинични пътеки.
Отварят се нови отделения, които носят някакви пари но се загърбва хирургическата дейност. Нормално е човек да се запита, защо се постъпва така. Но следва отговор, лишен от логика и свързван със смъкването на доста пари чрез хитринки. Освен това – няма друго медицинско заведение в Европа, че дори на Балканския полуостров, което да изумява болни и здрави с мръсотията, която плъзва още на входната врата“, разказват запознати с „кухненските“ проблеми на Института.
Те посочват, че системите за източване на пари не се ограничават само с клиничните пътеки. Нескончаемите ремонти са друг начин за трупане на облаги. Публична тайна е, че коридорите на „Пирогов“ са в ремонт вече четвърта година. Странни кабели висят от гипсокартона на тавана, а чевръсти работници на всеки два месеца влизали в сградата, за да довършват започнато. Парадоксалната строителна дейност се извършва върху главите на чакащите за преглед или за операция пациенти. Времето сякаш е спряло и никой не си дава зор да довърши започнатото, за да може да се хигиенизира поне малко.
„Храната, която частна фирма доставя на болните, също е със съмнително качество. Отдавна в болницата не се готви. Кетърингьт не е лошо решение, но манджите не винаги са съобразени със заболяването и режима на пациентите.
Безвкусни са и лежащите дори отказват да се хранят предпочитат да гладуват. Често в прозрачната вода плуват картофи, ориз и някаква вехта мръвка. Не е ясно каква е стойността на порциона, но едва ли има левче. Икономисват се средства от хранителните продукти, плодовете и зеленчуците. Едно и също се сервира на децата и на възрастните, което е недопустимо“, казва лекар от болницата. Естествено, не си казва името – страх го е от уволнение.
Определени доктори пък се изживявали в ролята на мюрета, пращани от директора да пускат различни видове информация из отделенията. Един от тях публично коментирал, че високите заплати са за кадърните доктори, а онези, които са с ниско възнаграждение, трябвало да си траят, защото не били достатъчно работливи и талантливи. Истината била точно обратната, финансовият рог на изобилието се изсипвал върху главите на шефове на отделения и техните любимци, които били вмъкнати в системата на „Пирогов“ след 1989 г.
Ако се вярва на мълвата, точно те не били никак кадърни, но със силата на писалката им били отредени високи трудови възнаграждения. Така се стигнало до заплати от порядъка на зашеметяващите за България 20-30 хиляди лева за членове на кръга „Бели престилки“, т.е. на помазани от директора. За тях било истински позор да се разписват за суми от по 5-6 бона месечна заплата.
„И тук идва парадоксът – европейско заплащане за някои, къртовски труд от страна на други и азиатско лечение за пациентите. Лекарите са принудени да се оправят с каквито материали имат. Почти не използват атравматични конци, каквато е практиката навсякъде по света. Те са в специална заводска опаковка. За разлика от българските конци, които сестрите ги отмотават от чилета, нарязват на дължина един метър и слагат на хартия, която се стерилизира. После почват да се шият деца и възрастни.
Хирургическите инструмент са от десетилетия.
Добре, че още режат, защото не са обработвани. Нови не са закупувани. Уникално явление се наблюдава – никой не прави нищо, за да се модернизира болницата, а в същото време лекарите вършат чудеса и успешни операции. Кадрите могат да влязат в учебник по история на медицината. Съвестни доктори и лош мениджмънт на персонала, който настройва лекарите един срещу друг – това е в момента „Пирогов“, мълви се из медицинската гилдия.
Преди време доктор Тошев, който бе част от екипа на здравното заведение, изригна в ефир: „Има наредба за допълнително възнаграждение за извършена оперативна дейност. Има хора, които работят в клиниката, но не оперират, дори има такива, които не могат да заемат длъжността хирург ортопед. Не може години наред да не влизаш в операционната и да получаваш пари.
Тези специалисти мрънкаха пред директора, че не получават допълнителни възнаграждения. Аз му заявих, че ако иска, да нареди на тях да им се изплаща определена сума, но да не ме кара аз да извършвам такава документална измама“.
Тогава той разказа и за злоупотреби с рехабилитационната пътека, а негови колеги побързаха да го обвинят в клеветничество.
Публична тайна е, че държавата вкарва 60 милиона годишно в „Пирогов“ за лечението на гражданите. Оказва се, че от тези пари се облажват предимно шефовете и шепа медицински сестри, които отдавна са прехвърлили 62-63-годишна възраст, но пък са първи дружки на скандалния директор Раденовски.
Мутрите завзели Института в средата на 90-те
Повечето силоваци са минали през отделенията на болницата, без да ползват каквито и да било връзки, защото здравословното им състояние е било незавидно. Братята Васил и Георги Илиеви също вкарвали пациенти, но нямали разработен канал. Разчитали на Хипократовата клетва и на дискретността на персонала. На моменти пращали охрана, която да бди пред вратите на простреляния, но тя била едва забележима за останалите пациенти.
Сред ВИП пациентите бил и Иван Тодоров – Доктора. Той дори си имал личен екип, който веднъж месечно го посещавал у дома и го преглеждал. Говори се, че Доктора правил няколко дарения на „Пирогов“, но парите не отивали в сметките на болницата, а потъвали в бездънните джобове на мастити началници.
Самият Алексей Петров е опериран два пъти по спешност в „Пирогов“. Лекарите успели да го върнат към живота след стрелбата пред басейна „Спартак“ през 2002 г., когато е прострелян в гърдите и краката. Той останал толкова доволен от услугите им, че успял да се сприятели с тях. Подаръци обаче не направил, нито предложил тайно финансово стимулиране. Последното му пребиваване в „Пирогов“ било миналото лято, когато имал проблеми с един пръст.
От болницата са категорични, че протежето на застрахователя — Марчело Джотолов наистина има проблеми с коляното и престоя му в лечебницата не е измислен, за да отърве ареста, какъвто слух тръгна.
110 277 лева хонорар на медицинска сестра
110 277 лева бонуси точно е получила медицинската сестра Неля Стойчева за последните 3 години. Дамата е заработила хилядарките като премия за „отлично свършена работа“. Според доклада на инспектората към здравното министерство сумата е доста повече от тази, която са получили някои от опитните хирурзи в„Пирогов“.
Принципно премиите във всяко отделение се разпределяли, като сумата от клиничните пътеки се е деляла между персонала и болницата. Намазвал дори пазачът пред паркинга на болницата, макар че неговият хонорар бил повече от скромен и свит в рамките на 50 лева.
Почти на всеки счетоводен документ за закупуване на апаратура, ремонт или друг вид обществена поръчка липсвал подписът на главния счетоводител Зоя Маджарска. Това не й пречело да слага параф, стане ли реч за получаване на хонорар. Впрочем, тлъсти суми получавал и целият отдел за финансово-счетоводно обслужване, въпреки че нямат съществен принос за доброто лечение на болните.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи