Така погребват своите близки в Иран и Индия. Древната зороастрийска традиция разказва как човешката плът, мъртва и разлагаща се, е толкова нечиста, че замърсява всичко, до което се докосне.
Смятайки елементите на земята и водата като свещени, зороастрийската религия не позволявала мъртвите да бъдат заравяни в пръстта или хвърляни в морето. Огънят над всичко бил боготворен като даден от боговете и чист, и горенето на мъртвите се смятало за най-голяма светотатство. Чрез сложни ритуали мъртвите трябвало да бъдат откарвани в забранената пустиня от т.нар. nasellar- зороастрийски гробари. Далеч от селищата, те били качвани нагоре по пясъчни хълмове, до Кулите на мълчанието. Кула на мълчанието, или още dakhma била голяма цилиндрична структура с плочи поставени в концентрични кръгове около централната яма.
Единствената цел била да се оставят мъртвите тела на суровите условия в пустинята и на хищните птици. През специален отвор, зороастрийците намерили решение на проблема за замърсяванео от гниенето. Мъжете били поставяни най-отвън, след тях жените и децата в отделни кръгове, така че животните да се хранят на воля и така се избягвало замърсяването на земята, водата и огъня.
Това било считано като последния акт на благотворителност на човека. След година нищо не оставало освен избелели от слънцето скелети. Те били отнасяни отново от гробарите и поставяни в централна яма за кости.Тази традиция в погребенията се е запазила и сред модерните зороастрийци. Докато в Иран Кулите на мълчанието били забранени през 70-тте години, зороастрийците в Индия все още ги пазят, макар и трудно. Популацията на хищните птици в региона се е намалила значително. Въпреки модерните предизвикателства, като отглеждане на лешояди и монтиране на соларни панели, които да ускорят разлагането, телата се оставят да гният необезпокоявани под празното небе в конценричната тишина.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи