Поръчков, бездарен и евтин театър разиграха двама от най-усърдно обслужващите властта журналисти – Люба Кулезич и Огнян Стефанов.
Миналата неделя те проведоха уникален разговор по правителствена телевизия със затъващия във все повече лъжи и фантазии свидетел по делото „Октопод“ Пламен Устинов.
Стефанов обичайно трудно намираше думи и не можеше да довърши изреченията, за да изрази възмущението си как едни лоши хора се опитват да окалят кристално чистия свидетел. Въпросният свидетел пък сам представя себе си като човек, „който не се продава“. Нищо че някои медии отдавна разпространиха запис, от който се вижда как получава 300 хил. лв., за да замине в чужбина. Тъй като е притискан от шефовете на МВР и ГДБОП да лъжесвидетелства срещу Алексей Петров.
Кулезич пък през цялото време гледаше събеседника си с окръглени и широко разтворени устни, представляващи твърде неестетична гледка – сякаш позира на Едвард Мунк да нарисува прочутата си картина „Викът“. Със специфичната форма на устата си трябваше да внуши театрален ужас, че Устинов обмисля да се откаже от показанията си. Защото куп хора подали жалби срещу агресивното му и мутренско поведение в родното му село и в Тетевен. А полицията не го бранела като безценен свидетел, който громи мафията на прехода.
Двойката се бе захванала да чисти имиджа на толкова компрометиран човек.
То ако не бяха такива всичките свидетели по „Октопод“, може би наистина щяхме да повярваме, че властта громи престъпността.
Целта на обидно бездарното журналистическо упражнение бе ясна. На 3 юли предстои очна ставка в съда на Пламен Устинов с други свидетели на събитията, за които говори той. На която ще лъснат всичките му лъжи. А и се очаква да му бъде повдигнато обвинение за участие в опит за атентат срещу Алексей Петров през миналото лято в Тетевен.
Върхът на Кулезичиното падение беше нейният потрес, че с колегата Явор Дачков сме искали да се снимаме с главния обвинител по „Октопод“ – прокурора Светлозар Костов, което, разбира се, не е вярно. Завъртайки кадри от кулоарите пред съдебната зала, лифтинговата журналистка попадна в страхотен капан. Камерите показаха как с Дачков в този момент единствени снимаме шефа на ГДБОП Станимир Флоров, който бе дошъл на крака да дава указания на Светлозар Костов. Любица и агент Академик, както е известен в средите на ДС Стефанов, не обелиха и дума за скандалното присъствие на Флоров пред съдебната зала.
Моралът както на Кулезич, така и на Академик, е известен отдавна. Напъните на бившата недолюбвана киноспециалистка да се хареса на властта днес стават колкото по-напористи, толкова по-нескопосани. Стефанов написа купища лъжи под формата на вестникарски доноси
и заля с помия всеки неудобен на интелектуалния си събрат Цветан Цветанов журналист.
Поведението на агента на ДС и неговата първа приятелка днес, едва ли щеше да заслужава коментар, ако бе само скандално и бездарно. Бедата е, че е и опасно. Телевизията е най-мощната медия, която има огромна пропагандна сила. Нейните водещи разполагат с много повече възможности в сравнение с колегите си от вестниците, радиата и сайтовете да формират обществено мнение, да взривяват гражданска енергия, както обаче и да манипулират.
Представяте ли си колко хора са обругавани от екрана, без да могат да се защитят? Колко лъжи се пускат и повтарят всекидневно, без да последва никаква санкция за авторите им. Колко зулуми на властта се прикриват. Колко нечисти бизнес и политически интереси се защитават, без зрителят да подозира за тях. Точно когато агент Академик и Кулезич провеждаха дълбокомисления разговор с тънещия в охолство безработен от 4 години Устинов, мераклиите да станат журналисти в Софийския университет пишеха по темата „Всичко е за продан“. Жалко, че предаването на Любица не беше предния ден, за да могат кандидат-студентите да го изгледат.
Какъв обилен материал за размисъл и анализ щеше да им предостави той. Както и да им гарантира заслужени шестици в специалност, която въобще не е силата на агент Академик и ботоксовата Кулезич.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Be the first to comment