Нежната ти красота като звезден прах блести по твоето тяло, мила“. Не, това не са думи, излезли от под перото на някой участник в конкурса „Ерато“. Техен автор е Янко Ваташки – Лудия. Лишеният от свобода за отвличане, побой и рекет пернишки бабит демонстрира поетичен талан, който разплаква малкото му останали приятели. Колегите му по решетки го сравняват с Димчо Дебелянов и наизустяват стиховете му, за да ги цитират на своите половинки.
Запознати разказват, че Ваташки отдавна пишел стихове, но напоследък поезията му достигнала нови висоти. Самият той също претърпял метаморфоза. От някогашния му буен характер, теглещ го към побоища, извращения и кръв, днес нямало и помен. Сега Янко предпочитал да чете книги и да размишлява за нещата от живота.
Римите и философските си прозрения гангстерът записвал в тефтер, който държал под възглавницата си в килията. Музата му била постоянен спътник и не го напускала дори през нощта. Именно тогава се раждали най-добрите му произведения.
Лудия обмислял дори да напише цяла книга. Сигурен бил, че тя ще се превърне в истински бестселър, но засега не бързал да я начева. Щял дай се посвети изцяло след излизането си на свобода.
Голям хит в Софийския затвор била мисълта му: „Силният на деня маже кънките на всеки с мангизи“. Тя се радвала на особена популярност дори и сред новобранците, които тепърва щели да се учат на затворническите мурафети.
И все пак най-голям бум предизвиквали стихотворенията на Янко. Две от тях – „Извор мой любовен“ и „Нежната ти красота“, пандизчиите намирали за шедьоври.
Ваташки не оставал равнодушен и пред природните бедствия. Специален стих – „Звук зловещ“, той посветил на земетресението от 22 май, чийто епицентър бе в родния край на гангстера лирик. Лудия е нарисувал с думи зловещия апокалипсис и тоновете огнена лава, изсипващи се върху главите на човеците, потънали в грях.
„Янко не казва, какво точно му се е случило, за да се преобрази толкова много. Преди време изпадна в диабетична кома и явно това му е повлияло, та да стане нов човек. Да има любовна тръпка, не сме чули. То в неговото положение е и невъзможно да завърти гадже.
Иначе е кавалер и знае как да разтапя сърцата на дамите. Разказвал е, че първите си стъпки в поезията направил в детските си години. Любовта към литературата наследил от майка си. И никога не отказвал стойностна книга и хубава жена“, споделя човек от обкръжението на Ваташки.
Преди повече от година Янко успя да разпространи чрез свои авери стих, посветен на чалга певиците. Мнозина тогава го заподозряха, че е груб заради разочарованието си от певицата на „Пайнер“ Соня Немска, която му роди дете. Дали обаче точно тя е героинята в „лирическото отклонение“ на Баташки, няма 100-процентова гаранция.
Янко нито потвърди нито отрече, че той е авторът на циничния текст. Поетът бандит обикновено оставя под творбите си своите инициали Я. В., твърдят запознати.
Снима порно в затвора
Последните 20 години от живота си Янко Лудия прекарва в разрез със закона. Той върши куп щуротии у нас и в чужбина, за което получава и ефективна присъда.
Каквото и да си помисли човек за буйния му характер, все ще бъде вярно. Жени, секс, кървища, побои и пари бележат житейския му път. В ъндърграунда Баташки е популярен и с щурите купони, които вдига в „Домби бар“ – Меката на мутрите.
„Партита“ Лудия организира и зад решетките. На 7 август 2005 г. в 18,00 ч. в коридора пред спалните помещения в Софийския затвор група голи мъже се забавляват, а рожденикът Янко Баташки снима шоуто. Двама от пандизчиите – Кьоравия и Цигулката, правят секс. Други пълзят и пеят „Доко, Доко“ и „Честит рожден ден“ с кучешки каишки на врата. За микрофони ползват членовете на съкилийниците си.
Веселбата продължава почти 50 минути. Няколко месеца по-късно скандалният клип от купона е разпространен в интернет и взривява обществеността.
Избрани съчинения
Извор мой любовен
Извор мой любовен, жадувам аз за теб. Цял живот те търся в този свят огромен. Срещал съм те и преди, но само в моите мечти.
Сега си моята реалност, извор мой
любовен, пълен с любовна сладост.
Нежната ти красота
Нежната ти красота
като звезден прах блести по твоето тяло,
мила. Любов, изпълнена със страст и слънчеви
лъчи от теб, принцесо, с блясъка на слънцето блести с безкрайно
щастие.
Животът ти върви… Усмивката по твоя път съдбовен, от сладост душата ти топи… И блясъкът в твоите очи – с небесната им
красота, като звездите вечни ще блестят в нощта.
Звук зловещ
Звук зловещ, изпълнен със бучене от дълбоки дълбини навдига земните кори. Разтварят се на Ада зловещите врати страх и ужас по земята почва да кипи, но никой не помисля, че друг иска със
това да ни предупреди, че тук сме гости и не бива природата да
се убива. Това е нейното послание до всички по
света, че някоя подобна вечер може да не
дочакаме до сутринта. Червена горяща лава – всичко по пътя
изпепелява. С писъци човешки тя се приравнява…
Животът ни се изпарява в прашни пушеци от кипящо разтопена лава…
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи