Каква ирония на съдбата! В деня, който бе определен от социалния министър Тотю Младенов за „ден на Валентина Крушкина“ и всички медии трябваше да излъчат репортажи – апели за нейното спасение, журналистката от БНТ пое към вечното си пътуване. Ракът се оказа по-силен от популярната репортерка от „По света и у нас“, която си отиде без време, за по-малко от 3 месеца…
Валя Крушкина дори не подозирала, че тялото й може да е покосено от чумата на XXI век – рака. Денят й от години започвал и завършвал по един и същи начин, предимно в работа, среща с приятели, безкрайни разговори и тихи вечери в родната й къща в софийското село Железница.
За болестта си научила през пролетта, малко след като от този свят си тръгнал колегата й Александър Авджиев – бащата на сутрешния блок на Канал 1 – „Добро утро“. Рутинен лекарски преглед констатирал, че здравословното състояние на журналистката не е никак добро. Последвала серия изследвания, а накрая и лечение.
Колегите й разказват, Валя не губила нито ден. Веднага подала документи за постъпване в истанбулска клиника, където преди това неуспешно бил лекуван Авджиев. Крушкина вярвала, че всеки си има собствена съдба и нито за миг не допускала, че престоят й там може да се окаже фатален. За съжаление лекарите не могли да я спасят. Оказало се, че болестта й е в силно напреднал стадий и медицинските процедури са безсилни да й помогнат. Издъхнала в клиниката, далеч от приятели, колеги и роднини…
„Не се е оплаквала никога от нищо. Истински работохолик, откликваше на всеки зов за помощ и умееше не само да изслушва хората, но и да се сприятелява с тях. Водеше битки с монополите от парното, енергетиката, икономиката.
Непримирима към човешката болка а на моменти страдаше заедно с героите си. Един от малкото добри хора, работили в БНТ – това беше Валя Крушкина“, разказват колеги на покойната журналистка.
Опелото й в Железница започна с цял час закъснение. От съседна Бистрица също се събираха местни жители, които оформиха опашки пред родната къща на Валя.
Изключително отслабнала и с бяла кърпа на главата я видяха приятелите й за последен път. Опечалените буквално не можеха да си намерят място от скръб и се чудеха как така ракът е успял да я превърне в старица за по-малко от 60 дни. Без коса и вежди Крушкина изглеждаше направо друг човек.
Журналистката мечтаеше да стане майка и не спираше да вярва, че един ден домът й ще се напълни с детска глъч. Няколко пъти прави опит да се сдобие със своя рожба, но съдбата така и не й даде шанс да стане щастлива родителка.
Липсата на силно мъжко рамо до себе си пък компенсира с изключително много работа.
Първи пред открития ковчег се поклониха роднините на Валя, които така и не сдържаха сълзите си. Фамилията й е сред най уважаваните. Нейният прадядо Никола Крушкин – Чолака е бил сред сподвижниците на Васил Левски и основател на няколко революционни бюра в Софийско. Местните споделяха, че вероятно от него Валя е наследила упорития си характер и желанието да се бори до край за постигането на каузата, която си е набелязала.
В последните разговори с брат си и роднините тя проплакала, че ако случайно не се върне от Турция, да не изпадат в паника, а да се подготвят за лошото.
Заръчала да я погребат в селото в гробището, където са положени костите на фамилията й, да не скърбят и да не плачат много, защото животът е преходен.
Пред ковчега на Крушкина застанаха почти всичките й колеги от БНТ. Коко Каменаров и съпругата му Радина ридаеха с глас, а легендарната репортерка Даниела Кънева остана безмълвна от скръб. Шефката Севда Шишманова криеше мъката си зад тъмни очила. Няколко буса извозиха желаещите оператори, осветители, техници и журналисти от Канал 1 до гробищния парк, където бе положено тялото на „най-добрата Крушка“, както галено я нарече нейна колежка. Сбогом, Валя!
ВИЖ ВИДЕОТО:
Hey very cool web site!! Guy .. Excellent ..
Amazing .. I’ll bookmark your web site and take the feeds additionally?
I’m satisfied to search out a lot of helpful information here in the put up, we want develop more
strategies in this regard, thank you for sharing.
. . . . .