Вицепремиерът Добри Терпешев гледал кокошки в резиденцията си

Днес името на Добри Терпешев е покрито с прах и малцина си спомнят за него. Това обаче е една от знаковите фигури в противоречивата история нa социалистическото движение в България. Дългогодишен политически затворник преди 9 септември 1944 г., след „революцията“ Терпешев опитал и меда, и жилото на властта. Той стигнал до поста вицепремиер и до генералско звание, а след това заради острите си критики срещу Тодор Живков бил изключен от партията и изселен от София.

Роденият през 1884 г. Добри Терпешев станал член на Българската работническа социалдемократическа партия още през 1903 година. Полуграмотен, но смел и решителен, той се наложил в партията като непримирим революционер. Терпешев се различавал силно от интелектуалците, широки социалисти, Димитър Благоев и Янко Сакъзов и се чувствал по-добре в компанията на тесните и радикални комунисти, оглавявани от Георги Димитров. Затова при разцеплението на БР СДП той поел по пътя на радикалното крило на партията и това предопределило съдбата му на дългогодишен политически затворник.

За пръв път Терпешев попаднал под ударите на закона още през 1912 година. По това време той бил мобилизиран като войник в Балканската война. Докато бил на фронта, прокарвал проповядваната от комунистите антивоенна политика.

Добри Терпешев с Георги Димитров — Георги Димитров и Добри Терпешев до него са опълченци от боевете при Шипка

След като бил заловен да деморализира войниците, Терпешев бил арестуван и осъден на смърт. От гибелта го спасила атаката на турската армия, която принудила българските офицери да извадят от ареста всички провинили се войници, да им раздадат оръжие и да ги изпратят да защитават позициите.

В началото на 20-те години на миналия век България изпаднала в състояние на гражданска война. След Септемврийското въстание от 1923 г. земеделците и комунистите били подложени на репресии от новото правителство на Александър Цанков. В тези години Добри Терпешев не стоял със скръстени ръце.

През 1924-1925 г. той бил политически ръководител на хасковската комунистическа чета „Христо Ботев“, която водела битка с армията и полицията.

След серия военни схватки и сражения с официалните власти, през 1925 г. Добри Терпешев бил заловен, арестуван и за втори път осъден на смърт. Забавянето на изпълнението на наказанието му обаче продължило цели 12 години. През това време той лежал в затвора при строг тъмничен режим, а през 1937 г. получил амнистия за втори път.

Веднага след като излязъл от затвора, Добри Терпешев отново се захванал с комунистическа дейност и през 1938 г. станал член на ЦК на БРП (комунисти). През 1941 г. отново бил арестуван и хвърлен в затвора. Този път престоял там само две години и през 1943-та с помощта на свои бойни другари успял да избяга.

Веднага след бягството си Терпешев бил избран за член на Политбюро на ЦК на БРП (к) и за командир на Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА), която воювала с оръжие срещу правителствените сили.

В края на лятото на 1944 г. правителството на Иван Багрянов, което се опитвало да смени плавно прогерманския курс на българската външна политика с продемократичен, било свалено. На негово място на 2 септември 1944 г. дошло правителството на земеделеца Константин Муравиев. Още от първия ден на седемдневното управление на Муравиев правителството започнало активни преговори с оглавяваното от Терпешев нелегално движение.

По време на преговорите шефът на партизаните бил непримирим, че правителството трябва да се оттегли и на негово място да дойде управление, което да бъде доминирано от Отечествения фронт.

Докато преговорите течали, Терпешев взел активно участие в преврата на 9 септември 1944 година. След идването на комунизма въпреки слабата си грамотност Добри Терпешев взел активно участие в изпълнителната власт. Веднага след преврата той станал министър без портфейл в правителството на Кимон Георгиев.

След смъртта на Георги Димитров станал зам. министър-председател в правителството на Васил Коларов, който обаче починал през 1950 г. и властта била поета от Вълко Червенков.

Докато се подвизавал по върховете на властта обаче, Добри Терпешев така и не успял да промени революционния си нрав и привичките си на човек от народа. Въпреки че бил настанен в луксозна резиденция в покрайнините на София, той не се отказал от навика си да отглежда домашни животни. Така из красивия парк на резиденцията му на воля се разхождали кокошки, пуйки, кози и агнета. Политическата му кариера продължила до Априлския пленум на БКП от 1956 година. Тогава Тодор Живков организирал успешен преврат срещу сталиниста Вълко Червенков и заклеймил политиката на „култа към личността“. За разлика от повечето членове на висшето ръководство на БКП, които в продължение на години коленичели пред Червенков, а след това в един миг го предали, Добри Терпешев отказал да се включи в преврата. От трибуната на Народното събрание той дори разкритикувал остро новия диктатор Тодор Живков, като заявил по негов адрес: „Той е толкова дребен, че ние никога не сме го забелязвали – нито преди, нито след вземането на властта в София. Ако поживея още малко, може да прочета, че Живков сам е извършил революцията в България“.

Веднага след това Терпешев бил свален от всичките си постове, изключен от БКП, изселен от София, а поборническата му биография изтрита от историята на партията и държавата. Той доживял старините си като репресиран от режима, заради който прекарал младостта си по затворите. Напуснал този свят през 1967 година.