Държавната телевизия на Германия ARD съобщи за земетресението в България час и половина преди Българската национална телевизия. Още в 5,30 ч. българско време зрители са научили подробности за силния трус в София от ARD в емисията на германската телевизия в 4,30 ч. местно време. Новината за бедствието бе отново съобщена във втората новинарска емисия на ARD на 22 май в 5,50 ч. местно време (6,50 ч. българско).
В 6,30 ч. БНТ излъчи в рубриката си „По света и у нас в 100 секунди“ някои от събитията, които репортерите й ще следят през деня. Информацията е записана очевидно предишната вечер, а излъчена три часа и половина след първия силен трус. В нея нямаше нито дума за бедствието.
Едва в 6,54 часа, в сутрешния блок „Денят започва“, т.е. след двете емисии новини на германската държавна телевизия ARD, бе излъчен първият репортаж за десетките земни трусове, които държаха в шок през цялата нощ ужасените граждани на София и Перник.
Неадекватно бе поведението и на останалите големи български телевизии, които не можаха да реагират навреме и закъсняха след събитието с часове. Интернет бе единствената медия, чрез която хората разбираха какво точно се случва.
В такива стресови ситуации ролята на медията е двойна: не само да информира, но и да всява спокойствие, като прави съпричастни по един и същ проблем най-различни хора. Наличието на телевизионен водещ в предаване, излъчено специално по повод на земетресението, би внесло голямо успокоение у хората само поради факта, че някой вече говори по проблема.
Така, както това се случи спонтанно в социалните мрежи в интернет. Дори в началото да имаше недостиг на картина от събитието, за телевизиите бе достатъчно включването на гореща телефонна линия по която хората да говорят за преживяното на практика в реално време, защото трусовете продължиха около четири часа.
Не може да се нарече сериозна медия тази, която не е в състояние да реагира дори по най-елементарния начин 30 минути след бедствието. Разбира се, в дните след големия трус публиката бе залята с всякакви подробности, а както обикновено, министрите яхнаха и тази възможност, за да не слизат от екрана.
Кризата обаче разкри истинското лице на журналистиката, която се контролира и управлява от властта. Тя не е по-различна от журналистиката отпреди 30 години, която си затвори очите за една от най-големите катастрофи в историята на XX в., та трябваше от радио „Свободна Европа“ да научаваме за опасността, идваща от Чернобил.
Тук няма да отварям дума за безбройните врачки и гледачки сеизмолози, социолози, психолози и пр., които изговориха куп глупости през изминалата седмица и които се явяват по телевизора при всяко подобно събитие, за да изпълнят своята програма.
Върхът на глупостта дойде и този път от очакваното място. На третия ден след земетресението премиерът Борисов излезе с гениалната идея полицаи с мегафони да информират населението, щом отново се случи подобно произшествие. Пишем този коментар четири часа след като отново в района на София имаше трус със сила 4 по Рихтер, но така и не чухме мегафоните на Цветанов и пак разбрахме само от интернет какво точно се е случило.
Няма да навлизаме в детайли за идеята на Борисов, защото наистина е нелепа, но нека попитаме реторично: защо цяла година ни късаха нервите с учебните тревоги на Сиренната система за ранно предупреждение и оповестяване при бедствия и въздушна опасност?
Системата бе тествана на 2 април. Сирените бяха монтирани над детско заведение столичния кв. „Павлово“ и събудиха в 13 ч. близо 100 деца в детските ясли.
Тогава в продължение на минута воят на сирените се сливаше с плача и писъците на притеснените децата. Когато имаше нужда от сирените – в зловещата нощ на земетресението, те останаха безмълвни.
Може би, за читатели като премиера не е излишно да поясним, че Системата за ранно предупреждение освен вой може да излъчва и различна информация, записана от човешки глас, или да предава „на живо“.
Системата е глътнала дотук около 20 млн. лв.
Очевидно е, че работи, както разбраха и децата от „Павлово“, и вместо да събира армия от жива сила, Борисов може да назначи един човек с акъла си, който да я ръководи и да я използва по предназначение. Но да не прекаляваме, защото този път премиерът Борисов не беше най-неадекватният в тази ситуация. Най-неадекватни бяха медиите и по-специално големите телевизии с големите претенции.
В това отношение доброто старо радио отново направи изключение, но за съжаление тази медия започна да излиза от мода. В нощта на земетресението БНР и „Дарик“ бяха на мястото си, за което разбира се, заслужават поздравления, но е тъжно, че гласовете на нормалност и професионализъм звучат все по-изолирано. Дори по време земетресение.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Be the first to comment