Мълвата за евентуално влизане на Гриша Ганчев в ЦСКА на бърза ръка измести дубъла на „Лудогорец“ от праймтайма. Амплитудата в обществения интерес е огромна, а именно от тази изходна точка може да се разсъждава и за потенциалния проект. И най-вече – защо най-успешният футболен предприемач у нас би се решил на подобен ход?
Съвсем нормално основният въпрос е – какво печели собственикът на „Литекс„, ако се премести на „Армията“? На първо място бившият борец ще получи адекватен обществен терен за своя управленски капацитет, тъй като Ловеч се оказа твърде малка гара за бос от ранга на Гриша Ганчев. И като популярност на отбора, и като публичност на марката, и като медиен интерес, и като международен рейтинг, и като политически чадър. Освен това проектът „Люляк“ отдавна е реализиран и надскочен с цели четири шампионски титли и още толкова купи на страната плюс солидна трансферна горница.
Откъдето и да се погледне, става дума за грандиозно постижение на почти гола земя, тъй като футболните корени край река Осъм не са особено дълбоки. Само за петнадесет години Гриша Ганчев успя да наложи „Литекс“ като постоянен трети елемент върху картата на България, но липсата на потенциал и подкрепа в Ловеч така и не му позволи да превърне клуба в нещо повече от статистически спортен фактор и да го доближи до обществените институции ЦСКА и .Левски“. Не може да има грам съмнение, че ако меценатът от село Микре беше вложил същите инвестиции и усилия в Борисовата градина или на „Герена“, то сега той щеше да бъде най-силният неформален фактор у нас.
Не само футболен, защото катаклизми от типа на „захарната афера“ и арест гарниран с рекордна гаранция, по-трудно се случват на личности или фамилии, разполагащи със сериозен електорален ресурс зад гърба си. И руските олигарси, и Силвио Берлускони, и династиите Аниели и Морати, и Бернар Тапи, и чуждестранните инвеститори в Англия, Испания и Франция, и семейните клубни кланове в Гърция и Турция са ясен пример в тази насока. С две думи – най-важният спорт се е превърнал в политика, а после идва всичко останало, включително и маркетингът на „Великата китайска стена“…
Ложа за Стоичков
Залогът при евентуална транзакция от Ловеч към „Армията“ е ясен и за другия анонсиран „трансфер“ –Христо Стоичков. Дори в този случай печелившите опции са още по-категорични. Ако се завърне в клуба, който преди 22 години го катапултира в най-висшата европейска орбита, митологизираният червен №8 най-сетне ще постигне примирие със своя фундаментален електорат, с който се разминава, откакто окачи обувките на пирона. Независимо от известно охладняване заради опитите на Ицо да играе безцветна роля като национален футболен бог, все пак военният стадион си е негова запазена територия и това пролича онзи ден при гостуването на „Литекс“ в парка.
Едно подобно развитие всъщност ще предложи най-подходящата роля за най-големия български футболист. Досега Стоичков се пробва като треньор без особен успех – в националния отбор, в испанския „Селта“ и в Ловеч, и затова като че ли най-много му приляга началническа функция. Изпълнителен президент, директор, генерален мениджър – все едно! Мястото на супер звезда от подобна величина обикновено е във ВИП ложите, а не край тъчлинията. По неписано правило великите играчи рядко се превъплъщават в успешни наставници, а пародията със „селекционера“ Марадона бе особено потресаваща.
Невероятният международен престиж на Христо, уникалните му контакти и политически преференции – от „Дондуков“ до Брюксел и ООН, му гарантират страхотна начална скорост във висшето общество на играта. А все още актуалната европейска марка „ЦСКА“ просто плаче за този носител. Въпрос на техника е Стоичков да се превърне в български еквивалент на Йохан Кройф („Аякс“), Румениге и Хьонес („Байерн“), Фиго („Интер“), Валдано („Реал“), Драган Джаич („Цървена звезда“) и други знакови клубни икони, сменили екипа с официален костюм. Има и още нещо – ако Христо Стоичков наистина има намерение някой ден да атакува президентския пост в БФС, то и по тази писта може да получи ускорение от „Армията“.
Спасение за „Титан“-ик…
Замисляното съдружие с Гриша Ганчев идва като манна небесна за дуета Димитър Борисов & Иво Иванов. Ако то бъде осъществено, двамата перничани ще успеят да се измъкнат по някакъв начин от своя Бермудски триъгълник. За четири сезона, откакто се докопаха до ЦСКА, така наречените „боклукчии“ не успяха да спечелят титлата, дори при три „мач-бола“ тази пролет. Отгоре на всичко сред публиката трайно се е настанило мнението, че двамата собственици търгуват с неуспеха на клуба срещу най-различни задкулисни дивиденти. Тази нагласа се засили още повече през последните седмици, когато „армейците“ съвсем лежерно джиросаха на Кирил Домусчиев цели осем точки аванс?! А подобни „обрати“ трудно се случват без криминален втори план по балканските футболни ширини, ако ще да става дума за отбора на… „Чорни“ (Брезник)?!
„Титаните“ нищо не разбират от футбол, но иначе съвсем не са глупави. Те отлично знаят, че една кооперация с Гришата им решава всички проблеми. Най-напред отбиват челния удар със сектор „Г“, който се задава на хоризонта след поредния провален сезон. После си осигуряват солидарно финансиране и почти безплатна селекция, а най-важното – трасират пътя за отстъпление без жертви от тяхна страна. Не стане ли сливането, нищо чудно съвсем скоро отново да прозвучи многохилядният рефрен „Вън боклуците!“. Този път без изгледи за смекчаване, компромис и оцеляване. Драмата „Ботев-Пд при Митьо Селския“ дебне пернишките комбинатори и ако те случайно решат да се правят на интересни, нищо чудно да бъдат „национализирани“. В перспективата на задаващите се избори няма как надпартийна „партия“ като ЦСКА да бъде пренебрегната дори заради… Търговския закон…
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи