Отдавна изтекоха символичните първи сто дни на Росен Плевнелиев, но и след още три по сто картината едва ли ще се промени. Нацията вече безпогрешно си е изработила мнение за своя президент и то гласи, че той не става за тази работа. И това не е непременно отрицание. Напротив – стопанинът на „Дондуков“ №2 е приятен, интелигентен и позитивен човек, без съмнение – отличен професионалист в своя бранш, но по никакъв начин не се връзва с представите за държавен глава и главнокомандващ…
През последните две десетилетия у нас се наложи една неформална президентска матрица, произтичаща от събирателния образ на Желю Желев, Петър Стоянов и Георги Първанов. Макар и много различни на пръв поглед, тримата силно си приличаха по някои фундаментални белези – добро слово, актьорска ловкост и консенсусна имитация. Именно тази вродена дарба позволи на двамата марксисти и на адвоката да останат в историята като, общо взето, успешни президенти. Не непременно обичани, но подходящи като избор за съответното време. Може би им помогна и това, че са представители на така наречените свободни професии – философ, юрист и историк, в които най-важни са думите?
На този фон техният наследник от Гоце Делчев е съвсем различен и въобще не се вписва в модела. Плевнелиев нито владее словото, нито умее да играе роли, нито звучи убедително като настойник на нацията. Възпитаник на специфична професионална среда, в която точните числа значат всичко, новият президент е скован и сух като счетоводител на литературно четене. Характерният му прагматизъм, идеален за министерски пост, просто не се вписва в условната и размита стилистика на „Дондуков“ № 2, където рядко се борави с категорични и изчистени понятия.
С две думи – технократът не е на точното си място за разлика от хлевоустите и обиграни предшественици. Да не забравяме, че Желев идваше с опита на първи шеф на СДС, Стоянов беше оратор от бракоразводните зали, а Първанов си вървеше с апаратната закалка от „Позитано“ 20. В сравнение с тях Плевнелиев се оказа един политически девственик, който е принуден за първи път в живота си да говори заради самите думи и засега ролята не му се получава.
Мажоритарна недостатъчност
Колебливият старт на Плевнелиев се усети още при бледото му, направо ученическо „тронно слово“, от което сякаш се пръкнаха по-нататъшните неясни послания, насилени емоции и откровени гафове. И не остана съмнение във вътрешната драма на новия президент, който като почтен човек се бе опитал да се измъкне от чуждата роля още при селекцията на своята партия. Както е известно обаче – никой не е пророк в собствения си дом.
Дисонансът звучи по няколко линии. Първо – мощната, доминираща сянка на Бойко Борисов, която прескача далеч зад пределите на „Дондуков“ №1 и покрива всички сгради по жълтите павета – от Президентството чак до Народното събрание. Второ – негласното послание на управляващите миналата есен, от което стана ясно, че мажоритарният на книга вот за държавен глава всъщност е стопроцентов партиен избор. Тоест – независимо дали на бюлетината пише Плевнелиев, Цветанов или Цачева, ракетата носител е все една и съща и носи символите Б.Б. Трето – Плевнелиев беше принуден скоростно да смени умерената шумотевица около един министър, дори на строителството и регионалното развитие, с най-тежката публичност в републиката. А този товар не е за всеки. Не случайно още не са стихнали дискусиите около ангажиментите на първата дама и резервите на г-жа Плевнелиева спрямо протокола.
В крайна сметка бързият вътрешнопартиен избор преди изборите се оказа доста спорен, защото от един силен министър се получи неубедителен президент. И ако заместничката в изпълнителната власт вероятно ще се справи с магистралите, тъй като плува в свои професионални води, то Росен Плевнелиев и неговата натрапена мисия ще продължават да се мъчат взаимно. Впрочем това си личи и по горчивата усмивка на уж първия мъж по конституция…
На урок при Франко
Вече стана дума, че като човек на математиката и икономиката Плевнелиев едва ли е толкова навътре в хуманитарната сфера, по-точно в историята. А би трябвало, защото тази наука все пак е известна и като учителка на народите. Именно от нея се знае, че първата аксиома за всеки държавен глава е да се заяви като надпартиен баща на нацията. Впрочем този урок много добре бяха научили и Желев, и Стоянов, и Първанов, поне в началото на мандатите си.
Новият ни президент обаче не е запознат с битието на прочутия диктатор Франко, който преди края на живота си създаде специален мемориал недалеч от Мадрид, наречен „Долината на падналите“, с ясната идея да облекчи кървавите политически рани от двете страни на барикадата след Гражданската война и социалните сблъсъци в Испания. Десетилетия по-късно Плевнелиев стартира край НДК с поклонение пред жертвите на „червения“ терор. Добре, но как ще се постигнат помирение и просветление по нашите земи, след като не споменава нито дума за „белия“ терор, отнел живота на поети като Гео Милев, Христо Ясенов, Никола Вапцаров и нарязал на парчета земеделския премиер Александър Стамболийски? Реципрочната историческа драма на народа ни диктува равновесие в прочита. В противен случай се прокарват нови разделителни линии, а това е противопоказно от всяка гледна точка.
Германси паркинг за българска мечта
Още преди да влезе триумфално на „Дондуков“ № 2, Плевнелиев сподели трогателната история на първия си милион, изстрадан с бърза баня и кратък шофьорски сън по паркингите в Германия. Нещо като нашенски римейк на американската мечта, в който обикновеното момче печели богатство благодарение на своя всеотдаен труд. Само че тази постсоцидилия с филмови елементи съвсем не стига за голямата политическа игра. А вероятно заради прекалено изпреварващия скок на върха на държавата президентът не е имал технологично време да подплати добрите си намерения със съответната подготовка. Като преговарям гафовете му, оставам с впечатлението, че въобще няма съветници или пък е събрал на “Дондуков“ № 2 пълни аматьори.
След реститутския антикомунизъм в стил „СДС-90″ последваха няколко още по-сериозни провала. Плевнелиев тръгна на поклонение в САЩ със заявлението, че го интересува само Западът, но не и Изтокът?! Трогателна геополитическа наивност на искрен дебютант! Добре, докарваш се пред новия Голям брат, но какво става с Нейно Величество Енергетиката, заради която Германия, Франция и Италия правят мили очи на Путин покрай „Южен поток“? Ами, ако новият стар руски самодържец случайно пак ни спре газовото кранче като през зима-2009? И по-нататък – ученически импровизации на тема „Тодор Живков и 16-ата съветска република“ пред българската общност в Чикаго, безсмислено занимание пред дневния ред на оцеляването…
Приблизително по същото време Плевнелиев удари в земята самодееца от Държавния департамент Уорлик като връчи на Ватикана някакво рекордно великденско яйце, вероятно от щастливи кокошки според европейските еконорми. Този читалищен хепънинг идеално се вписа в провинциалния модернизъм на държавния глава – най-напред електромобил край глутниците в центъра на столицата, после електронно правителство за неграмотни поколения и космически полети насред криза…
Но това съвсем не бе всичко – апогеят на президентската нестандартност настъпи след земетресенията, когато Плевнелиев внезапно обяви, че Господ е българин, тъй като природата ни е пощадила повече от 60-70 години?! Като не забрави да добави, че трусовете са „нормални процеси“?! Наистина странна реторика на фона на измъчените хора без покрив в Перник и наоколо…
Работата е ясна. Не от всеки министър става президент! И обратно! И още – една доминираща партия трябва добре да мисли на кого прелива пропорционалния си изборен ресурс. А Росен Плевнелиев е по-скоро потърпевш от ситуацията, тъй като, без да има никаква необходимост, бе принуден да си „купи“ нива на… 9-и септември 1944-та. Да се натовари с тежка публичност, вместо да си прави спокойно милионите от утъпкания бизнес.
И не на последно място – да обира всекидневни негативи от контраста с природната народност на несравнимия душеприказчик Бойко Борисов…
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи