Една от най-загадъчните фигури в новата българска история е Дамян Велчев. Организатор и главно действащо лице в три държавни преврата, герой от Балканската и Първата световна война, Велчев остава в историята като дясна ръка на двукратния министър-председател Кимон Георгиев. Политическото им приятелство продължава четвърт век и приключва през 1946 година, когато Георгиев успява да спаси Велчев от комунистическите репресии, като го изпраща пълномощен посланик в Швейцария.
Дамян Велчев е роден през 1883 година. През 1903 г. завършва Военното училище в София и започва дългогодишната си кариера на военен. Като такъв взима участие в двете Балкански войни. По това време той е командир на рота, а заради смелостта си е награден с Орден за храброст.
През Първата световна война Велчев е командир на пехотна дружина и получава признанието на войниците и държавата.
След като България губи катастрофално Първата световна война, в изпълнение на Ньойския договор правителството на Александър Стамболийски е принудено да направи драстични съкращения в армията. Заради това огромен брой офицери са принудени да напуснат войската. Между тях е и Дамян Велчев. Уволняването на офицерите създава огромно напрежение в обществото. Това са хора, които са обучавани да водят войни, преминали са през три такива и в един миг са останали без работа, а много от тях и без препитание. Съкращенията в армията създават предпоставки за създаване на нова политическа сила, която по-късно ще помете правителството на Стамболийски.
През 1919 година уволнените офицери основават Военния съюз. Сред тях е и Дамян Велчев, а сред идеолозите му – бившият офицер Кимон Георгиев. През следващите двадесет години Военният съюз или поне част от представителите му ще играят решаваща роля в историята на България. През 1922 година, когато напрежението между премиера Стамболийски и бившите офицери расте с пълна сила, Дамян Велчев влиза в ръководството на съюза.
По това време замисълът за осъществяването на военен преврат срещу правителството вече е в ход. Предпоставките за това са много – България е в тежко икономическо положение, Стамболийски се опитва да установи едноличен режим и предприема репресии срещу политическите си противници. На върха на държавата стои младият и неопитен цар Борис III, който след провала на баща си Фердинанд преждевременно се е възкачил на трона.
Идеологът на преврата Кимон Георгиев има подкрепата на армията, която стои зад уволнените офицери. Царят също дава знаци, че ще подкрепи превратаджиите. По това време и той е в конфликт с премиера.
Така на 9 юни 1923 година Военният съюз начело с Кимон Георгиев и Дамян Велчев осъществява първия си преврат. Стамболийски е свален, докато е в родното си село. Малко след това е заловен и убит от рота войници, а главата му е отрязана, забита на кол и разнасяна из съседните села. Веднага след преврата министрите на Стамболийски са арестувани и на тяхно място са назначени представители на Военния съюз и на някои от останалите опозиционни сили. Министър-председател става професорът по икономика Александър Цанков.
След смяната на властта Дамян Велчев е върнат в армията. Малко по-късно е назначен за помощник-началник на Военното училище. През 1927 г. оглавява училището, но година по-късно влиза в остър конфликт с военния министър Иван Вълков и заради това губи не само поста си, но и за втори път е уволнен от армията. В немилост изпада и приятелят му Кимон Георгиев. Така през 1928 г. двамата възстановяват Военния съюз и основат кръга „Звено“, в които влизат влиятелни бивши военни и хора с висок материален статус. Скритата цел на възстановения Военен съюз е да върне влиянието си от 1923 година. Това, разбира се, минава през нов преврат.
Моментът за него идва през 1934 година.
Този път превратът не е насочен само срещу действащото правителство, но и срещу самия Борис III и всички големи политически партии, които веднага са забранени. Преди осъществяването му в някои среди на Военния съюз дори се е обмисляло царското семейство да бъде избито и да бъде установена република.
Това не се случва, защото Борис III подписва без никаква съпротива указа за назначаване на новото правителство и си дава вид на човек, които е съгласен да изпълнява всички заповеди на военните. Така Кимон Георгиев оглавява новото правителство, а Дамян Велчев възвръща влиянието си в армията и държавата.
Тази ситуация обаче не трае дълго. В началото на 1935 година хитрият и вече придобил сериозно влияние цар Борис III успява да установи контрол върху армията и сваля от власт Кимон Георгиев. Веднага след това бившият премиер е арестуван и изпратен на заточение на черноморския остров Св. Анастасия. Дамян Велчев пък е отстранен от ръководството на Военния съюз, а в средата на годината бяга в Югославия. В края на 1935-а той се връща в страната, за да подготви нов преврат, но е арестуван и осъден на смърт. По-късно обаче царят заменя присъдата му с доживотен затвор, а през 1940 г. го амнистира.
Амнистия получава и Кимон Георгиев.
Малко след това той и приятелят му Дамян Велчев започват организацията на третия си преврат. Двамата са сред основателите на нелегалния Отечествен фронт, включващ всички противници на прогерманската политика на държавата. На 9 септември 1944 г. с помощта на съветската армия Кимон Георгиев става министър-председател за втори път, а Дамян Велчев оглавява Военното министерство. Малко след преврата Велчев е повишен в генералско звание. Напрежението между него и доминиращите във властта комунисти ескалира през 1946 г., когато той се опитва да спре репресиите срещу бившите царски офицери. Кимон Георгиев успява да омекоти ударите срещу приятеля си и буквално спасява живота му. Премиерът го сменя като министър и го назначава за посланик в Швейцария. Няколко месеца по-късно Велчев е уволнен от този пост, но животът му е вън от опасност, защото той отказва да се върне в България. Заради това му е отнето българското гражданство.
Велчев доживява старините си сам и в изгнание. Умира във Франция през 1954 г., далеч от политическите интриги на комунистическата държава, в която приятелят му Кимон Георгиев по това време е министър.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Be the first to comment