Режисьорът Янко Янков (1924-1989) изживява най-голямата драма на живота си, докато снима „Адиос, мучачос“, игрален филм в жанр фантастика. Пред очите му, на снимачната площадка, се случва нелеп инцидент, при който загива синът му Серьожа. Хлапето е от брака на режисьора с рускинята Нина, с която обвързва живота си, докато следва кинорежисура в Москва.
Янков е създател на незабравими български филми като „Търновската царица“, „Години за любов“ (дебютът на Невена Коканова), „Героите на Шипка“ (мащабна копродукция със СССР), „Това се случи на улицата“. Той се изявява и като актьор във филмите „Един снимачен ден“ на Шаралиев и „Деца играят вън“ на Иванка Гръбчева.
Като режисьор от българска страна на „Героите на Шипка“ Янко Янков подбира актьорския състав. Справя се безупречно, включвайки Петко Карлуковски (Боримечката), Евгений Самойлов, Константин Кисимов, Николай Масалитинов, Георги Стаматов, Катя Чукова, Апостол Карамитев.
Изключителният му нюх да получи най-доброто от най-подходящите актьори се проявява и в първия му самостоятелен филм „Това се случи на улицата“ с главната роля на Апостол Карамитев. И филмът, и режисьорът се радват на признанието на публиката и на награди от чужбина. Тук обаче ги порицават заради целувката на Карамитев (в ролята на Мишо) с Петрана Ламбринова (Катерина) на трамвайните релси. Считало се, че това развращава социалистическата младеж. Дори е имало периоди, през които забраняват на Янков да снима.
За да излезе от депресията, която го връхлита, си купува четка и започва да рисува, без никога да го е правил. До днес в дома му стените са оживени от негови картини.
За „Години за любов“ Янко Янков открива харизмата на Невена Коканова. Макар да става тотална звезда по-късно с „Тютюн“ и „Крадецът на праскови“, Невена можело да си остане в Ямболския театър, приютена от приятел на баща й, след като на два пъти я късат във ВИТИЗ. Янков я кани в София за ролята на Ема, с което преобръща съдбата й. По време на снимките тя среща бъдещия си съпруг Любомир Шарланджиев, който пък играе в ролята на Чавдар. Така Коканова навлиза в света на киноиндустрията.
Янко Янков е роден на 1 ноември 1924 г. в Етрополе в семейството на началната учителка Миленка Янкова-Захариева и ветеринарния фелдшер Захари Янков. Когато Янко е на 8 години почива баща му. Началното си образование завършва в Етрополе. В учи в Пета софийска мъжка гимназия „Васил Левски“ в София, в периода 1938-1943 г. В столицата го пленява магията на киното.
През 1943 г. е мобилизиран на фронта. Участва във войната като шофьор на камионен полк. Съдбите на мобилизираните му послужват за филма „Непримиримите“ през 1964 г. След като се завръща от фронта изучава машинно инженерство в столицата, но напуска института поради липса на средства. Две години работи в Градски съвет „Септемврийче“, където ръководи драматичния състав в „Бодра смяна“ и завежда художествената самодейност в столицата. Заедно с това постъпва във ВИТИЗ в режисьорския факултет при проф. Боян Дановски. От там е изпратен да следва в Москва, където завършва през 1952 г.
Професор е във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, завежда катедра и води клас по кино и телевизионна режисура. Янков отдава живота си за изкуството.
Дългогодишен председател е на профкомитета в Студия за игрални филми и председател на Съюза на българските филмови дейци.
Подписва договор на 15 декември 1981 г. за сценария на 9-серийния филм по романа на Иван Вазов „Под игото“. Отново блестящ актьорски състав: Гец, Парцалев, Калоянчев, Буйнозов, Черкелов, Бахчеванова, Кирил Варийски… Заснемат филма в Етрополе и околностите му. Янко Янков за огромно съжаление не успява да го завърши, тъй като умира през февруари 1989 г, съсипан от болести, вследствие на непрежалимата загуба на дете.
През 2009 г. вдовицата му Нина Янкова и сестрата Ветка вдигат в Етрополе чешма в памет на Янко и я даряват на родния му град. Уви, днес само най-запалените кинаджии си спомнят името на колоса…
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи