Стефанаки бей, Стефанос Богориди – и трите имена са на един и същи човек, най-високопоставения българин от времената на Османската империя – единствения християнин, чийто дом бил посетен лично от султана. При това не един, а двама султани гостували в богатия цариградски дом на българския си довереник. Освен с блестящата си политическа и дипломатическа кариера в рамките на империята Богориди останал в историята и с изграждането на българската църква „Св. Стефан“, която и до днес се издига в Истанбул.
Църквата, която бързо се превърнала в български обществен център, била построена благодарение на усилията и щедростта на високопоставения българин. За да бъде изградена, Богориди дарил една от къщите си в османската столица. Именно на нейно място се издигнала Желязната църква.
Най-напред обаче Богориди издействал лично от султана ферман, с който се разрешавало построяването на българския църковен храм. Преди това сред богатите българи в османската столица, които щели да подпомагат изграждането на храма, възникнал спор къде да бъде построен той.
Мнозина искали да се издигне на по-централно място в Истанбул. Те отишли при Богороди, за да го убедят, че църквата трябва да бъде построена не на мястото на неговата къща, а на по-удобен терен. Авторитетният българин, чиито думи са предадени от Петко Славейков, отговорил: „Доде вие купите това място, Патриаршията, която ще ви противодействува, може да го купи по-напред или да възвиши цената му и по други начини да подействува и да осуети съвършеното дело. За това ковете желязото, додето е топло. Нека направим сега това което можем”.
Така през лятото на 1849 година било свикано голямо събрание, на което участвали 263-ма видни българи от Цариград. То се провело в дарената от Богориди къща. По време на събранието князът изразил желанието си да бъде издигната голяма църква с метох, където да отсядат и отиващи на поклонение към Светите места българи. Предложенията на Богориди, който по това време бил на 74 години, били приети и той единодушно бил обявен за пръв епитроп и ктитор на черквата.
След като храмът бил издигнат, в окончателния вариант на дарствената грамота на Стефан Богориди било записано, че църквата, постройките и мястото завинаги стават собственост на българския народ.
Така в залеза на живота си Стефанаки бей, както го наричали турците, останал верен на възгледите си да подпомага религията и да развива образованието на своите сънародници.
Княз Стефан Богориди се родил в Котел през 1775 година с името Стойко Цонков Стойков. Той бил внук на Софроний Врачански, който след смъртта на баща му лично се погрижил за доброто му образование. Бъдещият високопоставен османски политик приел името Стефан, докато учил в гръцкия колеж „Свети Сава“ в Букурещ. След като завършил образованието си, учителствал в богато гръцко семейство в Истанбул. След известно време започнал работа като преводач в османския флот. Така през 1799 година участвал в експедиционния корпус на Мустафа паша (бъдещия султан Мустафа IV) срещу френския корпус на Наполеон Бонапарт. В борбата срещу французите при Абу Кир османската армия претърпяла съкрушително поражение, но като по чудо Стефан Богориди успял да се спаси.
След това започнала бурната му кариера. През 1812 г. той заминал за Молдова, за да стане губернатор на Галац, а след това станал номинален каймакам на Влашко (днешна Румъния). През 1822 г. станал каймакам на Молдова, а от 1823 до 1825 г. бил на високопоставена служба в османския флот.
В края на двайсетте години на XIX век Стефан Богориди навлязъл във високите етажи на дипломацията.
След Руско-турската война от 1828-1829 година той оглавил османската делегация в Санкт Петербург, имаща за цел да разреши спорните въпроси с Русия. Богориди изпълнил успешно мисията си и с това спечелил доверието на султан Махмуд II, който го назначил за свой личен съветник. След смъртта на Махмуд II, при султан Абдул-Меджид I, Стефан Богориди бил член на Танзиматския съвет и имперски съветник. Последната длъжност била създадена специално за него. Докато се движел по върховете на османската власт, Стефан Богориди поддържал и елино-българското училище в родния си Котел.
Прозорливостта на този изключителен човек личи в думите му, преразказани от котленеца Матей Хаджиматеев. По повод очакванията българите да бъдат освободени от Русия Богориди казал: „Ама те не знаят, русите са добри, юначни са, и ближни са, и милеят за нас, ама те от свобода не отбират. И за нас сега е време да държим със западните сили, на тях трябва повече да се надеем, дорде дойде да станем хора и народ и ние. Западните сили ще обуят краката на агите в един папус, но отведнъж не става. За нас е сега да държим за англичаните“.
Така този български възрожденец още в средата на XIX век задал насоката, която българската държава щяла да започне да следва едва в края на XX век. Тази негова прозорливост обаче днес е несправедливо забравена.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Be the first to comment