Една от най-интересните, но малко известни истории около личността на Любен Каравелов, е свързана с неговата смърт. Или по-точно с препогребването му двадесет и пет години след нея. Един от главните идеолози на националноосвободителното движение доживял да види свободна България, но не успял да участва в изграждането й. Няколко месеца след подписването на Санстефанския мирен договор той заболял от туберкулоза и на 21 януари 1879 г. починал на 45-годишна възраст.
Смъртта на именития писател го заварила в Русе, а очите му били затворени от Тонка Обретенова. Заедно със съпругата му Наталия тя се грижила до последно за Каравелов.
Русенци отдали дължимото на този значим българин. Те го изпратили в последния му път с почит и вдъхновени речи.
Накрая поставили надгробен камък с надпис: „Тук почива прахът на Любен Каравелон“.
След това продължили живота си. Гробът постепенно обраснал в бурени. Годините минавали и той буквално изчезнал от лицето на земята.
По повод двадесет и петата годишнина от смъртта на поета през 1894-та видни русенци се сетили, че костите му почиват в тяхното гробище, и решили да му изградят по-достоен паметник.
Гробът обаче бил трудно откриваем и затова била свикана комисия, в която влезли трима свидетели на погребението. Това били Никола Обретенов, в чиято къща издъхнал поетът и който бил основният организатор на погребалната церемония, градският чиновник Рачо Робов и полицейският пристав на Русе Иван Янков.
Въпреки че били активни участници в погребението на Каравелов, тримата дълго не успявали да открият гроба.
След няколкоседмично издирване Никола Обретенов се сетил, че до гроба на поета имало железен кръст. Тогава тримата започнали да търсят кръста и не след дълго го открили. До него обаче имало празно място, което се било превърнало в пътека. След кратка дискусия Обретенов наредил на работниците да копаят на празното място. Така те открили плочата, на която пишело, че там почива прахът на Каравелов.
Тримата останали, заедно с гробарите, които набързо изкопали стария гроб и благодарение на това станали свидетели на нещо невероятно. Щом лопатите стигнали до мястото, в което било положено тялото на поета, те виде ли, че ковчегът е здрав, а в него лежал почти недокоснат от времето Каравелов. Според протокола, който бил написан в деня на откриването на гроба, дрехите, космите на главата и брадата на мъртвеца били напълно неповредени.
Гледката хвърлила в ужас гробарите, които захвърлили лопатите си и избягали в различни посоки. Заради паниката двама от тримата членове на комисията по търсенето също си плюли на петите. Така край гроба на Каравелов останал само старият му приятел Никола Обретенов.
По-късно Обретенов разказвал как тогава си мислел, че това, което вижда, е мираж или пък е плод на напрегнатото му състояние, което било предизвикано от дългото скитане из гробищата.
Истината обаче била, че тялото на Каравелов се било съхранило цели 25 години. Това, разбира се, било въпрос на късмет и стечение на обстоятелствата. Само минута след като гробът бил отворен, Обретенов видял как съприкосновението с въздуха превърнало в прах тялото на поета. Последвали още няколко минути на съзерцание от страна на Никола Обретенов. След това той успял да върне гробарите и колегите си от комисията на мястото на гроба. Заедно събрали костите, измили ги с вода и вино и ги поставили в новоприготвения ковчег.
Останките на поета били опети повторно от свещеника Иван Коев. Церемонията по повторното погребение била още по-тържествена от извършената двадесет и пет години по-рано. Каравелов бил погребан в двора на църквата „Всях Светих“ редом до други видни фигури от националноосвободителното движение. Там вече лежали тлените останки на Баба Тонка, Панайот Хитов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър и техни четници.
С това обаче костите на поета не намерили вечен покой. През 1978 година тогавашните власти решили да изградят пантеон, в който да съберат на едно място костите на всички тези хора. Паметникът на Любен Каравелов тежал цели 5 тона. Така от жертва на забравата, сто години след смъртта си поетът станал жертва на грандоманията.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи