Богомил Райнов дълги години е единствената и съвсем естествена връзка на България с европейското изкуство. Този свръхерудит с многостранни интереси и увлечения има лични контакти с някои от най-великите си съвременници в световното изкуство.
От 1953 до 1960 г. Богомил Райнов е аташе по културните въпроси в посолството ни в Париж. В ония години българската дипломация не блести с някакви ярки фигури. На фона на десетките партийни секретари и ченгета по чужбина изтънченият естет и познавач е като бяла лястовица.
Интересите му са разнопосочни.
Затова и до днес неговите научни трудове в областта на естетиката, изкуствознанието и културологията, многобройните му монографии и студии за художници са изключително ценни.
Особено интересна е връзката, която е имал с великия художник Франс Мазерел.
Белгиецът е един от любимите графици на Богомил Райнов. Не случайно именно роденият в далечната 1889 година график заема особено място в колекцията на Галерията ни за чуждестранно изкуство, за чиято сбирка Богомил Райнов има огромен принос.
Франс Мазерел се появява на бял свят в белгийското градче Блакенберг на брега на Северно море, но семейството му рано се заселва в Ганд. Съдбата отрежда на Мазерел да пътува из Германия, Англия, Франция и Тунис, но за него важна се оказва 1915 година, когато се приобщава към групата на творците пацифисти, сред които са Ромен Ролан, Пиер Жан-Жув и Рьоне Аркос. През 1921 година Мазерел се установява в Париж и до края на живота си остава във Франция.
Трийсет и няколко години по-късно Богомил Райнов обикаля антиквариатите в Париж. Един от авторите, които търси да открие, е именно Франс Мазерел. Първите му опити удрят на камък. Един ден обаче търговец на изкуство му звъни по телефона със съобщението, че има нещо за него. Богомил веднага се появява в магазинчето му и нещото се оказва книга с прекрасни дърворезби на Мазерел, отпечатани върху луксозна кремава хартия. Гравюрите са от цикъла „Градът“ на художника.
С времето Богомил Райнов събира по-голямата част от дърворезбите, албумите и книгите с илюстрации на Мазерел. „В град като Париж, където всекидневно си принуден да правиш нови познанства, обикновено бързо привикваш по-скоро да избягваш тези познанства, отколкото да ги търсиш. Още повече хората, които ти се виждат най-интересни, са интересни не само за тебе. Това значи, че им е омръзнало да бъдат търсени и ухажвани и че имаш твърде малък шанс да минеш с такива хора отвъд границите на една официална визита. Случаят с Мазерел беше друг. Струваше ми се, че ако заговоря този човек, веднага ще намерим общ език. Затова в обиколките си из Париж вече търсех не само творбите на Мазерел, но и самия Мазерел“, пише в мемоарите си Богомил Райнов. Именно това желание прави срещата между двамата неизбежна. Българският естет открива, че Мазерел живее в Ница, пише му писмо. При едно от идва-нията си в Париж Франс му се обажда за първа среща. Тази среща прераства в прекрасно приятелство, съпроводено с любопитна и съдържателна кореспонденция.
Многократно Богомил е гост в ателието на най-великия график в света.
„Вероятно щях да се огранича в събиране на творчеството на Мазерел и едва ли щях да се заема да му правя монография, ако не бях се запознал какъв човек е Франс. Защото за този майстор и без това е писано много. Повечето от публикуваното за него наистина е твърде далеч от едно научно изследване. Това са впечатления и лични оценки за делото на художника, но тези впечатления и лични оценки носят подписите на Стефан Цвайг, на Томас Ман, на Ромен Ролан. От друга страна, се появяват и книгите на Герхарт Цилер и иконографиите на Уилям Мак Гил и Габеленц, съдържащи ценен фактически материал за творчеството на Мазерел. Струваше ми се излишно при това положение да се публикува моят труд. И ако седнах пак да пиша, то бе тъкмо защото в годините на познанството и дружбата с този човек, научих от него много неща, които ми се иска да споделя“, разказва преди близо половин век Богомил Райнов, който не е между нас вече пет години.
Благодарение именно на Богомил Райнов българската публика се запознава с творбите на Франс Мазерел на негова изложба в София. Белгиецът до края на живота си поддържа кореспонденция със своя изследовател и приятел от България.
Богомил описва последната си среща с маестрото така:
„Когато привечер се разделяхме сред навалицата пред кафенето, художникът ми стисна ръката и рече с малко тъжната си усмивка: – Е, може би все пак ще се ви дим някой ден. Може би ще се срещнем в Париж или в Ница, или в Москва, а?
– Сигурно – казах, без много да го вярвам. – Напълно вероятно е, светът не е толкова голям. Сбогом, мосю Мазерел…
Франс ми махна с широката си ръка и се смеси с тълпата. Но аз дълго виждах високата му фигура, движеща се бавно сред множеството. Художникът крачеше с обичайната си равна крачка, висок, леко приведен и някак си самотен в сгъстяващата се дрезгавина. А наоколо шумяха баровете и светеха студените неонови съзвездия на вечерния Монпарнас“.
Кой е Мазерел
Както марката „Богомил Райнов“ е синоним на безусловни интелектуални качества и високо литературно можене, така и марката „Франс Мазерел“ е белег за изключителен професионализъм в световното изкуство. Белгиецът е носител на Голямата премия от фестивала на графиката във Венеция през 1950 година в конкуренцията на най-големите имена в световното изкуство. Избран е за член на белгийската Кралска академия на науките и изкуствата. Преподавател е по живопис в Академията за изящни и приложни изкуства в Саарбрюкен. Във визитката му са десетки изложби из целия свят.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи