Кошмарът на спортните запалянковци с дразнещи коментатори

Алекси Сокачев

  Когато при вкаран гол Алекси Сокачев изтръгва онзи особен звук от гърлото, наподобяващ пред­смъртен вопъл на обречено на заколение животно, дали имитира някои световноизвестен коментатор, или се опитва да налага свой патент?

 Зрителите на драматичния финал от Шампионската лига миналия уикенд не са имали време да разсъждават по въ­проса. Някои от тях инстинк­тивно са посегнали към дистан­ционното, а по-предвидливите са натиснали копчето Mute още в началото на мача.

 Проблемът е, че с края на евро­пейския клубен турнир мъките на запалянкото не свърш­ват. А дразнещият Сока­чев е ангелогласен славей в сравнение с онези, които тепърва ще седнат зад ми­крофона в студиото.

 Това лято африкански вувузели няма да има, но пак сме готови да изклю­чим звука на телевизора. Последната надежда, че спорт може да се комен­тира и на прилично ниво – английското първенство – вече приключи.

 След две седмици за­почва европейският шам­пионат в Полша и Украй­на. За разлика отпреди 4 години няма да го из­лъчват по диемите, а по добрата стара БНТ. След два месеца пък е стартът на Олимпиадата в Лондон и тогава отново ще сме в плен на Кедъра, Пете­ла и останалите от „Сан Стефано“. 

Вера Маринова

  Рейтингът на БНТ неминуемо ще скочи, но това ще е за сметка на тежки поражения върху зрителските нерви.

 Гледахте ли в началото на месеца художествена­та гимнастика от „Арена Армеец“? Не ви ли обзе приятна носталгия, дока­то слушахте коментара на Вера Маринова? Да, авторката на легендар­ния лаф „Те не играха – те рисуваха“ е приятно доказателство, че и на „Сан Стефано“ може да има професионализъм, финес и широка обща култура, съчетани накуп. За съжаление, отразява­лата 13 олимпиади Вера не може да огрее всички спортове, Мичмана отдав­на го няма, момчетата от Диема са във ваканция и даже Сокачев вече е в пълна изолация от коментаторното студио.

 Когато преди две години анализирахме коментари­те на Световното в ЮАР, сравнихме несменяемост­та на някои спикери в Канал 1 с царуването на Христо Друмев в НДК. Ето че и в двореца дочакаха някаква промяна, но в БНТ времето е все така спряло.

 Вярно е, че Петя Дикова и Ели Гигова вече не рабо­тят на „Сан Стефано“, но не бързайте да се радвате. Петър Василев и Камен Алипиев са си тук.

Камен Алипиев

  Наскоро дочухме гласа на Петела дори там, където най-малко го очаквахме – в рекла­ма на китайски автомоби­ли, произведени в Ловеч. Сега предстои нов том от събраните му съчинения с футболна поезия за мазохисти, в която всяко след­ващо изречение започва с последните три думи от предишното…

 Колкото и да е дразне­що квиченето на Сокачев, то все пак е само при вкарване на гол и второ –  случва се в частна те­левизия, която не бърка в джоба на данъкоплатеца. Държавната телевизия е друга бира. За толкова години финансиране от републиканския бюджет вече трябваше да си е отгледала и възпитала цяло ново поколение ко­ментатори – компетентни, но сдържани, симпатич­ни, но не и нахални или самодоволни.  В почти всеки друг канал успяха –  толкова ли е трудно и в държавния? Защо най-накрая не се сложат ня­какви професионалисти в спортната редакция? Там ли са свещените кадри на БНТ?

 Излъчването на събития като европейски и светов­ни първенства и Олимпий­ски игри е отговорност дори по-голяма от монополизма просто да се издържаш с пари от държавната хазна. Това не са предавания, които можеш да замениш с аналогични по друг канал. Парадоксално е, че в дру­ги жанрове, например в новините, публицистиката или културната тематика, БНТ е на доста прилично (и все no-добро) равнище – а там има достатъчно силна конкуренция и ал­тернативи.

 В спортната журна­листика обаче, където критериите трябва да са най-високи именно поради специфичното монополно положение на тази медия, нивото не е мръднало от годи­ни. Може би защото в по­следните години БНТ се управлява все от жени, на които явно спортът им е последна грижа. На всичкото отгоре комен­таторите от „Сан Стефа­но“ са и докачливи и не приемат никаква крити­ка. Но е крайно време да свикнат с мисълта, че когато някой плаща за командировките им, има право и на претенции към начина, по който си вършат работата.

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

Коментирай първи

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.


*