Когато при вкаран гол Алекси Сокачев изтръгва онзи особен звук от гърлото, наподобяващ предсмъртен вопъл на обречено на заколение животно, дали имитира някои световноизвестен коментатор, или се опитва да налага свой патент?
Зрителите на драматичния финал от Шампионската лига миналия уикенд не са имали време да разсъждават по въпроса. Някои от тях инстинктивно са посегнали към дистанционното, а по-предвидливите са натиснали копчето Mute още в началото на мача.
Проблемът е, че с края на европейския клубен турнир мъките на запалянкото не свършват. А дразнещият Сокачев е ангелогласен славей в сравнение с онези, които тепърва ще седнат зад микрофона в студиото.
Това лято африкански вувузели няма да има, но пак сме готови да изключим звука на телевизора. Последната надежда, че спорт може да се коментира и на прилично ниво – английското първенство – вече приключи.
След две седмици започва европейският шампионат в Полша и Украйна. За разлика отпреди 4 години няма да го излъчват по диемите, а по добрата стара БНТ. След два месеца пък е стартът на Олимпиадата в Лондон и тогава отново ще сме в плен на Кедъра, Петела и останалите от „Сан Стефано“.
Рейтингът на БНТ неминуемо ще скочи, но това ще е за сметка на тежки поражения върху зрителските нерви.
Гледахте ли в началото на месеца художествената гимнастика от „Арена Армеец“? Не ви ли обзе приятна носталгия, докато слушахте коментара на Вера Маринова? Да, авторката на легендарния лаф „Те не играха – те рисуваха“ е приятно доказателство, че и на „Сан Стефано“ може да има професионализъм, финес и широка обща култура, съчетани накуп. За съжаление, отразявалата 13 олимпиади Вера не може да огрее всички спортове, Мичмана отдавна го няма, момчетата от Диема са във ваканция и даже Сокачев вече е в пълна изолация от коментаторното студио.
Когато преди две години анализирахме коментарите на Световното в ЮАР, сравнихме несменяемостта на някои спикери в Канал 1 с царуването на Христо Друмев в НДК. Ето че и в двореца дочакаха някаква промяна, но в БНТ времето е все така спряло.
Вярно е, че Петя Дикова и Ели Гигова вече не работят на „Сан Стефано“, но не бързайте да се радвате. Петър Василев и Камен Алипиев са си тук.
Наскоро дочухме гласа на Петела дори там, където най-малко го очаквахме – в реклама на китайски автомобили, произведени в Ловеч. Сега предстои нов том от събраните му съчинения с футболна поезия за мазохисти, в която всяко следващо изречение започва с последните три думи от предишното…
Колкото и да е дразнещо квиченето на Сокачев, то все пак е само при вкарване на гол и второ – случва се в частна телевизия, която не бърка в джоба на данъкоплатеца. Държавната телевизия е друга бира. За толкова години финансиране от републиканския бюджет вече трябваше да си е отгледала и възпитала цяло ново поколение коментатори – компетентни, но сдържани, симпатични, но не и нахални или самодоволни. В почти всеки друг канал успяха – толкова ли е трудно и в държавния? Защо най-накрая не се сложат някакви професионалисти в спортната редакция? Там ли са свещените кадри на БНТ?
Излъчването на събития като европейски и световни първенства и Олимпийски игри е отговорност дори по-голяма от монополизма просто да се издържаш с пари от държавната хазна. Това не са предавания, които можеш да замениш с аналогични по друг канал. Парадоксално е, че в други жанрове, например в новините, публицистиката или културната тематика, БНТ е на доста прилично (и все no-добро) равнище – а там има достатъчно силна конкуренция и алтернативи.
В спортната журналистика обаче, където критериите трябва да са най-високи именно поради специфичното монополно положение на тази медия, нивото не е мръднало от години. Може би защото в последните години БНТ се управлява все от жени, на които явно спортът им е последна грижа. На всичкото отгоре коментаторите от „Сан Стефано“ са и докачливи и не приемат никаква критика. Но е крайно време да свикнат с мисълта, че когато някой плаща за командировките им, има право и на претенции към начина, по който си вършат работата.
Be the first to comment