Все още пресните обществени и държавни емоции около волейбола са доста закъсняла реакция на едно порочно статукво. От близо петнадесет години федерацията функционира като подразделение на фирма „Сиконко“, и по-специално на нейния шеф Данчо Лазаров, който практически е присвоил най-успешния колективен спорт у нас.
Казано по друг начин – Инженера (6.0. – чрез лексиката на придворните край мрежата тази професионална категория започна да звучи като научно звание или благородническа титла?!) си е организирал едно напълно безплатно РМД, на което може да завиди дори идеологът на виртуалната приватизация Иван Костов…
Федерация за лична употреба.
В началото на своето царуване във волейбола Данчо Лазаров обслужваше преди всичко личното си его като бос на „Левски-Сиконко“. И естествено отборите на фирмения клуб бяха абонирани за титлите, като мъжете май направиха поредица от осем или девет първи места. В същото време младите таланти от страната си знаеха, че ако искат да помиришат национален отбор, задължително трябва да облекат синия екип. Целият този монопол се крепеше и на услужливите съдийски свирки, така че допреди четири-пет години вътрешните първенства бяха чисто и просто масовка с предизвестен победител за кеф на шефа.
С настъпването на трудните времена „Сиконко“ постепенно загуби интерес към „Левски“ и практически се оттегли от клуба, а по този начин се съживи и забравената конкуренция. А може би причината за новите приоритети на Инженера се криеше в добрите пари, заработвани на международния волейболен пазар? Съвсем различни от мижавия клубен бизнес край мрежата! Вероятно с този мотив в център на вселената беше превърнат един по същество неофициален, но сериозно комерсиален турнир като Световната лига, от който националите заработваха почти по милион долара в успешните сезони. Освен това през федерацията преминава и постоянният финансов трафик на така наречените „лицензи“, тоест международните сертификати на играчите, от които също се печелят нелоши отчисления. Ето как Левски“ отмиля на „мецената“, но интересите на фирма „Сиконко“ останаха…
Инженер без мандат.
Замаяна от успеха на народните любимци, публиката доста фриволно предостави съдбата на втория по значимост спорт у нас в ръцете на неясно лоби. И докато футболът е прекалено осветен, волейболът предоставя доста повече възможности за анонимност и схеми зад кадър. А във федерацията влизат и влизат солидни суми – от Световната лига, от телевизионни права и рекламни договори, от турнета, наградни фондове и субсидии от международната федерация. Не на последно място и от държавния бюджет за спорта, по правило щедър към най-успешната отборна федерация. Последният пример са милионите, осигурени от правителството за първата и… втората олимпийска квалификация в зала „Армеец“…
А Инженера е на входа и на изхода и никой и не помисля за избори, устави, мандатност и тем подобни дреболии. През годините тук-там се появяваше някаква мижава опозиция – най-напред около „Славия“, после откъм ЦСКА, но Данчо Лазаров на бърза ръка намираше цаката на всеки потенциален смутител на фирмения му комфорт. На един покаже тояга, на друг – морков, а и кой ще му държи сметка, след като момчетата са твърдо сред първите четири-пет отбора на планетата? И така щеше да продължава още петнадесет години, ако не се беше появил премиер, който играе по целия социален терен – от магистралите до волейбола…
Освен това се знае кои са синове, тоест – фаворити на Инженера, и кои – не. Като например проваления отвсякъде „селекционер“ Мартин Стоев, винаги на дневен ред за назначение в националния тим. В същото време място по правило няма за доказан и предоказан професионалист като треньора на ЦСКА Сашо Попов, който от петнадесет години ръководи „червените“ и почти на гладно ги изведе високо в Европа. Очевидно и Радостин Стойчев не е от РМД-то на Лазаров…
Служебен сезон
И докато бленуваме последна виза за Олимпиадата в Лондон, нека не пропускаме от поглед и по-далечните зони на площадката. Там, където цари непрогледен мрак. Под ръководството на Инженера женският представителен тим се превърна в агенция за износ на красива българска плът, от която никой не чака спортен резултат. То не бяха секс игри между треньори и състезателки, то не бяха скандали и унизителни загуби от азери, казахи и узбеки…
Така стигаме и до може би най-тежкото прегрешение към публиката и традицията – личната федерация на Лазаров на практика ликвидира вътрешния волейбол, след като този сезон първенствата завършиха със служебни протоколи. При дамите “Левски“ бойкотира полуфинала срещу ЦСКА заради организационни разправии около зала „Сиконко“ в „Люлин“, а при мъжете „Пирин“ (Разлог) се отказа от третия мач за титлата и така златните медали отидоха в „Марек“. По случайност собственик на тима от Дупница е Иво Константинов, първи подгласник на Инженера в РМД федерацията…
Държавата вече каза „А“ покрай колизията „Лазаров – Стойчев“ и не трябва да спира дотук. В азбуката на обществения интерес дори преди буквата „В“ като волейбол е „Ф“ като футбол…
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Be the first to comment