Актьорът Васил Драганов охранявал Поли Пантев! “Виждал съм как тероризира и измъчва хората”

Васил Драганов (вдясно) с Любо Нейков

  Когато Васил Драганов се запознава с Любо Нейков през лятото на 2010-а, не предполага, че две години по-късно ще е в “Комиците” и ще се мери по популярност с останалите звезди на шоуто. Присъединявайки се към екипа на “Дрийм тийм” той бързо набира слава със сполучливите скечове, които разиграва.

 Някой аркашки напоследък го подузират, че е протеже на продуцента си. Основание за съмненията дава самият Нейков. Той толкова харесва актьорските изяви на Васко, че му измисли персонаж и за “Столичани в повече”. 

„С Любо се запознах покрай снимките на „Мисия „Лондон“. Имах малка роля на незначителен и леко глуповат служител в нашето посолство. Една вечер, всички се бяхме събрали в един петзвезден хотел, да празнуваме рождения ден на Юлиян Вергов. Присъстваха и английските звезди Алън Форд, Томас Арана, Ралф Браун. Пихме шампанизирано розе „Брут“, което струваше 500 паунда. На втората бутилка поканих Малин Кръстев и Любо Нейков, отвън да пушим. И тогава им дръпнах един монолог за около час! Двамата много се забавляваха. В края на „представлението“ ми Любо ме покани в „Комиците“, разказва младият шоумен.

 В „Столичани в повече“ той играе младежа Радко, който има поведение на дебил и реакции на бавноразвиващ се. Актьорът не обича много героя си, но пък заради солидния хонорар, няма нищо против да се снима в забавната поредица.

Поли Пантев

  Хората са свикнали да го виж­дат предимно в комедийни обра­зи, но той се е изявявал и в роля­та на гангстер в италиански филм. 

Това станало през 2009 г. Тогава ходил в Италия и участвал в чет­въртия сезон на сериала „Дело по съвест“ на режисьора Луиджи Перели, който е автор и на сагата „Октопод“.

 „Там съм лошо момче и се надявам да имам още да се представям в тази посока. Иначе често влизаш в коловоз и режисьорите започват да те ползват за един тип роли, както стана с Радко в „Столичани в повече“. В „Мисия „Лондон“ играх тъпичък стажант и сега подобен образ развивам в сериала“, споделя Драганов.

 Италианската мафиотска про­дукция не е единственият досег на пухкавелкото с гангстерските среди. На младини Васко позна­вал отблизо родния криминален контингент и дори бил гард на страховития наркобос Поли Пантев.

 „През 90-те бях охра­на в дискотеката му. Той беше много жесток чо­век. Виждал съм как тероризира и измъчва хората.

 Аз го пазех, кога­то идваше в заве­дението. Винаги го заграждахме на неговата маса. За­дължително беше, щом излезе от ко­лата, пред всяка гума да има охрана. Отделих се от Поли Пантев през 1998-а, а три години по-късно него го застреляха в Аруба, защото открадна половин тон кокаин от ко­лумбийците“, връща се към миналото актьорът.

Васил Драганов с колегата си Ненчо Илчев (вляво)

  Любопитна подробност е, че освен като бодигард на подземен бос, той се е препитавал и като диджей на мутренски сватби. Не е много словоохотлив обаче за този си период, защото се срамува, че е „играл по свирката“ на мастити бандити. 

Васко отдавна е прекъснал контактите си в престъпните сре­ди, но продължава да храни то­пло отношение към един бивш затворник – лидера на „Евророма“ Цветелин Кънчев. Двамата са много близки, а Дон Цеци е голям почитател на актьора и следи редовно изявите му както в „Комиците“, така и в „Столича­ни в повече“.

 „Успели сме да запазим прия­телството си, което градим от 15 години. Едната ми любима него­ва реплика е: „Сега не са важ­ни хората, важни са циганите!“. А другата: „Избори без цигани не може!“. В един по-сложен за него период се чувахме по-чес­то. Сега не толкова, защото и двамата сме адски ангажирани“, коментира дружбата си с Кънчев Васко Драганов.

 Комикът твърди, че най-голя­мата му мечта е да има огромна къща и шест деца. Уви, 400-те лева заплата от Народния театър, пък и хонорарите от „Ко­миците„, изобщо не му позволя­ват да си прави по-сериозни пла­нове в тази посока.

 Никой не бива да си мисли обаче, че Васко се оплаква от сегашното си положение. Нищо подобно! Той е имал и далеч по-лоши периоди във финансово от­ношение. Случвало се е едва да свързва двата края и да пласира чорапи на сергия. 

„Свикнал съм да се трудя от 15-годишен. През 1990-а бях на маса на Женския пазар, прода­вах чорапогащници и бельо. В онзи период се занимавах с как­во ли не – строителство, дистри­буция. Многото професии ми по­магат страхотно в работата сега“, отегоричен е Радко от „Столичанани в повече“.

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

Коментирай първи

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.


*