И до днес в Пловдив, когато се чества годишнината от Съединението на Княжество България и Източна Румелия, се разиграва възстановка на събитията. Най-атрактивният момент от нея е обиколката на града с облечения по халат Треперико паша, величествения Чардафон и неговата годеница Делка. За разлика от Съединението тази сцена е по-скоро недоразумение и глупост.
„Омразният“ Треперико паша, който на 6 септември 1885 година изживял едновременно и радостта от националния успех на Съединението, и унижението, на което го подложили организаторите му, всъщност е един от най-смислените, образовани и достойни българи на възрожденска България. Това е котленецът Гаврил Кръстевич. Шестнадесет години преди да бъде разходен с файтон по улиците на Пловдив от бутафорния фелдфебел Продан Тишков Проданов, останал в историята като Чардафон, Кръстевич бил едно от главните действащи лица при извоюването на българската църковна независимост. През целия си живот, тихо и без излишен патос, той работил едновременно и за родината си, и за султана, на който служил като високопоставен чиновник в Османската империя.
Заради този си статут и перфектните си юридически познания, Гаврил Кръстевич първо успял да спаси от заточение поборника за църковна независимост Иларион Макариополски, а след това и да издейства от султан Абдул Азис фермана, с който Българската православна църква получила своята независимост.
Гаврил Кръстевич се родил в Котел през 1818 година с името Гандьо Баев. Заради високите му интелектуални възможности котленските първенци го изпратили да учи в Карлово при прочутия учител Райно Попович. След това Кръстевич започнал работа като учител в Сливен, но богатият котленец Стойко Попович – баща на Георги Раковски, го изпратил в Цариград при Стефан Богориди. Богориди бил един от най-влиятелните хора в Османската империя и един от малцината нейни поданици, в чийто дом лично гостувал султанът.
Заради знанията и прилежността си младият Кръстевич станал любимец на Стефан Богориди.
Багодарение на финансовата му помощ той завършил елитната Велика народна школа в Куручешме, а след това се сдобил с диплома за юрист от Париж.
Когато се върнал в Цариград, Гаврил Кръстевич започнал работа като секретар на Стефан Богориди. От 1845 до 1850 година той бил управител на гръцкия остров Самос, а през 1851 г. станал член на търговското съдилище в Цариград. Заедно с това Кръстевич преподавал търговско право в юридическото училище на Османската империя. Качествата му не останали незабелязани от османския елит и той се издигнал до член на Върховния съд на Османската империя.
Въпреки невероятната си кариера и абсолютното доверие, което му гласувала османската власт, Кръстевич никога не забравил откъде е тръгнал. През 1859 г. той станал редактор на списанието „Български книжици“. По-късно издал „История българска“, в която за пръв път се казвало, че българите са потомци на хуните.
В годините, в които служи на султана, Гаврил Кръстевич успява да съчетае българската национална кауза с коректността си към Османската империя. Затова след Освобождението е изпратен от официалните османски власти за главен секретар и директор на вътрешните работи на Източна Румелия. През 1884 г. става генерал-губернатор на автономната област. Тогава се случват и най-големите унижения в живота на достолепния българин.
Пьрво друг значим българин – Захарий Стоянов, му лепнал прякора Треперико паша в поредица унищожителни статии във в. „Борба“. Захарий Стоянов наричал по този начин Кръстевич, защото заради преклонната му възраст ръцете му потрепервали.
На 5 септември габровецът Продан Тишков, когото наричали Чардата (думата означава стадо говеда; Тишков получил прякора си, защото бил шумен и нетактичен), развял знамето на Съединението в Панагюрище. По-късно остроумният Захарий Стоянов го прекръстил на Чардафон, за да подиграе румелийския началник на полицията генерал Фон Дригалски.
В Панагюрище Чардафон се обявил за еднолична Хвърковата чета и започнал да обикаля кръчми и мегдани и да агитира бездруго съгласния да подкрепи Съединението народ. След това събрал малка войска, с която тръгнал към Пловдив. Така на 5 септември бившият фелдфебел Чардафон влязъл в покоите на Гаврил Кръстевич и го арестувал. Докато се предавал, Кръстевич казал: „Съединение, съединение, та какво от това? Аз съм рин, имам заслуги: и аз съм за съединението“.
Това обаче не му помогнало да избегне унижението. Той бил настанен от Чардафон във файтон, който обиколил Пловдив. По халат и със сабя в ръка достолепният Кръстевич бил подложен на непристоен присмех от ликуващите пловдивчани.
Гаврил Кръстевич прекарал като арестант само няколко дни. След това заминал за София. Там пред свои приятели споделил: „Във всеки случай делото беше народно и аз всичко забравям и всичко прощавам за това, което се извърши и спрямо моята личност.
Но едно нещо не мога да забравя, не мога да простя на нашите българи, а то е, дето ме качиха на един файтон с една облечена в хъшовско облекло мома и с гола сабля на ръка и ме разведоха така низ града за присмех и подигравка„.
Така приключила дългата кариера на Гаврил Кръстевич. Още през 1885 г. той се върнал в Цариград, където дочакал спокойно края на живота си. Смъртта го застигнала на 80-годишна възраст през 1898 г.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи