Премиерът Бойко Борисов заповяда на Маргарита Попова да оттегли ултиматума си към Сърбия

  Тези дни радиожурналистка сподели в ефир, че висш функционер от ГЕРБ й раз­казал как пиарите обяснявали на Бойко Борисов, че не трябва да казва не знам си какво, защото нямало да се хареса на умни­те хора у нас. Той обаче троснато отговорил: „Е, какво ме интересуват умните, те са тол­кова малко, на мен другите са ми важни…“.

 Жалко е, но и вицепре­зидентът Маргарита Попо­ва влезе в клуба на герберските фараони, които и пет пари не дават за мне­нието на умните и почте­ните. Което е необяснимо, тъй като тя е интелигентна жена, при това нелишена от житейски прагматизъм. След като успя за три го­дини да измине пътя на прокурор, правосъден ми­нистър и вицепрезидент с петгодишен мандат, учуд­ващо е с каква лекота за­гърби достойнството си, за да обслужи министър-председателя.

 На 15 април вицепрези­дентът посети Босилеград и откри Български културноинформационен център. Пред сънародниците ни в Западните покрайнини тя произнесе слово, което завърши шокиращо и за сръбските власти, и за бъл­гарското правителство. Без да се съобразява с офици­алната линия на Борисов и външния министър, под­крепящи без никакви усло­вия влизането на Сърбия в ЕС, Попова заяви: „Сърбия не може да стане член на Европейския съюз, ако не реши въпроса с българска­та общност в Западните по­крайнини“.

  Още на следващия ден сръбският посланик в Со­фия посети МВнР и поис­ка пояснение за думите на Попова. Логиката на сър­бите е проста: на Бори­сов ли да вярваме, писме­но обещал на президен­та Тадич, че безрезервно стои зад сръбската еврокандидатура, или на вице­президента?

 От Външно успокояват съседите, че външната по­литика се движи не от вицето, а от Николай Младе­нов, а той си остава прия­тел на Сърбия. В същото време министърът се кон­султира с премиера и пре­зидента и ситуацията се изяснява: Попова се е изхвърлила без да съзнава, че думите й ще получат такава пуб­личност. Че думите й въ­одушевили топящото се малцинство в Западните покрайнини, където най-после повярвали, че Бъл­гария ще ги брани, това е без значение за Борисов и Плевнелиев – двамата гос­подари на вицепрезидентката. Важното е Бойко да не подразни Белград където има солидно досие за връзките му с балкански мафиоти, на първо място, с лежащия в затвора Сретен Йосич.

 Вече шеста го­дина пиша за сръбската зависи­мост на премиера, но той мълчи и не излиза с опровер­жение. Макар че може да ме при­зове пред съда за клевета, той не го прави, защото тогава ще трябва да отворят архивите на МВнР и НРС и да поис­кат справки от Белград­ския съд и хърватските по­лицейски служби.

 На 7 май Плевнелиев и Попова отчетоха първите сто дни в президентството на специална пресконфе­ренция. На въпроса на ТВ „Скат“ подкрепя, ли изявле­нието на вицепрезидента в Босилеград, държавният глава отривисто рапорту­ва, че сме за европейската интеграция на всички съ­седи и няма да се откло­ним от тази стратегическа линия. И в нито един момент не спомена, че ин­теграцията си има цена, че Сърбия първо трябва да прекрати асимилация­та на българския етнос и едва след това да получи нашата подкрепа.

 Подобна пораженческа позиция изобщо не ме из­ненадва. И като министър, и като глава на държава­та Плевнелиев е досадна латерна на Борисов, послушно суфлираща всяко премиерско безумие. Този човек изгуби личната си чест, когато Борисов го привика в Бояна и набър­зо му нареди да отива на президентски избори, ма­кар регионалният минис­тър да се кълнеше, че не се блазни от този пост.

 Но каква ти чест у човек, който страхливо отказва да отговори на питането ми бил ли е щатен комсо­молски секретар, оправда­вайки се, че това е личен въпрос, невлизащ в обсе­га на Закона за достъп до обществена информация.

 Попова обаче изне­надва и окончателно ни убеди, че политиката е мръсна работа. Защото, след като можеш публич­но да си плюеш в лице­то и после да раздаваш правосъдие и обществен морал, значи си завършен циник. С поразяващо спокойствие се от­рече от думите си в Босилеград, но (особено впе­чатлява усмивката й на неудобния репортерски въпрос. Тази усмивка от­прави високомер­но послание, кое­то звучеше така: „Кои сте вие, че ми държите сметка какво съм казала и защо си промених мнението?“.

 Да си спомним как преди две години един правосъ­ден министър застана на парламентарната трибуна и произнесе адвокатска пледоария, оневиняваща фирмените афери на кандидат-еврокомисарката Румяна Желева. Темата се превърна в основен про­блем и при изслушването на външната министърка пред евродепутатите.

 Под диктовката на Попо­ва подчиненото й ведом­ство оповести срамна де­кларация, в която се твърдеше, че Желева не е нарушила закона, защото единстве­но в правилника на Народното събрание е записано, че депутати­те нямат право на участие във фирми. Това задължение било в сила само за тях и не било съотносимо към българските евродепутати… 

А в парламента правосъдната шефка изръси мисъл, която трябва да се изучава като правен абсурд: „Правилникът на НС не е закон. Той обаче е абсолютно задължите­лен за българските народ­ни представители. Те тряб­ва да го изпълняват така, както изпълняват закони­те. Законът има действие спрямо всички, но правил­ниците за Народното съ­брание нямат действие спрямо всички…“.

 Изявени юристи веднага реагираха, че подобна теза е порочна защото правилникът за дейността на Народното събрание е приравнен със закон. Опозицията реши да сезира Конституцион­ния съд за становището на Правосъдното минис­терство, сполучливо опре­делено като държавна ин­дулгенция за Румяна Же­лева. Дори парламентар­ната герберка Искра Фидосова призна, че всички решения и актове на пар­ламента са със силата на закон, но услужливо при­гласяше на Попова, че те не се отнасяли за евроде­путатите.

 Седмица по-късно, при изслушването в Европейс­кия парламент, Желе­ва стана за смях заради неубедителното си пред­ставяне и крещящия кон­фликт на интереси. След­вайки премиерския опит в бягство от отговорност, министърката не се покая за юридическия си провал и продължи да се изживя­ва като стожер на съдеб­ната система.

 Припомняме всичко това, защото и като вицепрези­дент Попова проявява отвратително нагаждачество. Може това да е зле звучащо определение, но няма по-точна дума за таланта да пра­виш кариера с цената на собственото си опозоря­ване. И колкото и да ни се иска, не можем да пишем добронамерено за жена, която слугува на прави­телство, жертващо инте­ресите на българите в За­падните покрайнини зара­ди тъмната биография на министър-председателя. 

Можем да си представя как ще заработи проку­ратурата, ако вицето на Плевнелиев смени Борис Велчев и заеме поста гла­вен прокурор, както отдав­на се мълви в Съдебната палата. Впрочем тогава ще е по-добре кабинетът на главния прокурор да е в Министерския съвет, къ­дето Борисов ще коли и беси, а екзекуторът Попо­ва само ще слага въжето на осъдените.

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: