Болести скриха Катя Филипова от света

  Ведна­га след смъртта й, незнайно защо, легендарната изпъл­нителка бе омаскарена по начина, по който се унизяват – „на ишлеме“, дос­тойните личности у нас.

 Още непогребана, Филипова бе изкарана алкохоличка и психично болна. Появиха се дописки на най-примитивно битов план. Истината бе, че изпълнител­ката на „Незабрава“ бе голям глас – за това говорят редица награди от между­народни конкурси. 1/1 много фин човек, с главно „Ч“ – потвърждават го всич­ки, до които се е докосвала. Не на по­следно място, певицата с кадифен глас бе и пълен въздържател. Поне от четвърт век насам. Тежкото й заболяване го изискваше.

 Със смъртта на Катя Филипова, един от най-краси­вите и изразителни гласове в популярна­та музика, не просто продължи черната се­рия в българската култу­ра, а се задълбочи. Музи­калната общественост се прости с нея на 16 май в храма „Св. Параскева“. Про­лича си, че певицата нико­га не е познавала завист­та, събирайки за последно сбогом почти всички свои колеги. Дойдоха дори Бо­рис Гуджунов и Боян Ива­нов, които рядко излизат от дома си по здравословни причини. Покойната Катя изглеждаше като заспала.

 Сърцето на певицата спря да бие точно на рождения й ден, 13 май. Като причина за смъртта лекарите посоч­ват белодробна емболия. Напоследък тя чувствала пристъпи на силен задух но отлагала посещението при лекар. Знаела, че джипито й е в отпуск и не иска­ла да го безпокои.

  Последната публична по­ява на Катя Филипова бе на премиерата на нова книга и диск на Христо Кидиков на 30 април. Филипова е кума на Кидика от предишния му брак, двамата имат и съв­местни турнета с оркестър „София“ през 70-те. Нищо в този ден не предвещава, че след две седмици Катя няма да е между живите. Макар да е болна от 25 го­дини и трудно подвижна, тя изненадва на 3 май с пода­рък най-близката сред колегите Стефка Берова, коя­то тогава има рожден ден. Стефка била готова с букет и подаръче да върне же­ста на 13 май, но получила обаждане от барабаниста Крум Калъчев, съпруг на Катя, че тя е издъхнала в дома си призори.

 „С Крум се познаваме много отдавна, но бяхме в различни компании. Като започнах да пея, станахме и колеги. Все­ки си имаше своя личен живот – съвсем естест­вено. Станахме близки на турне в Русия 1981 г. – разкри още за Катя Филипова преди смъртта си. – Той започна да ме ухажва някак си много особе­но – поиска да ми носи багажа. Аз се изненадах, защото никой от колеги­те ми не беше такъв ка­валер.“

 В Централния дом на работниците в областта на изкуството и културата българите имат концер­тна изява в новогодишен бал. Участва и самата Людмила Гурченко. На другия ден е 1 януари. На закуска Крум пода­рява на Катя нежен сервиз от сребро. Тя е изненадана прият­но, а в същото време й става неудобно – не се е сетила за подарък. 

Това е началото на ро­мантиката между тях, която продължава 31 години. До последно Крум Калъчев е истински кавалер и грижо­вен съпруг, твърдят семей­ни приятели. Официално двамата подписват през 1983-та. Кумува им музи­кантът Мишо Ваклинов. Междувременно тя вече е изпяла „Незабрава“ и е то­тална звезда. Популярност­та й не отслабва, въпреки че от средата на 70-те го­дини работи по-активно в Източна Германия, откол­кото у нас. До края на 80-те Катя и съпругът й пътуват по северните морета с ма­лък съпровождащ състав. 

  Заболяване на Катя и загуба на близки хора са подводните камъни на щастливия съвместен живот. На хормонална ос­нова певицата наедрява. Когато след дългите круизи се установява в България, получава убийствено при­ветствие, сломило душата й: „Радваме се, че чакате най-после дете!“. Казано е без никаква умисъл от чис­тачка в „Балкантон“. Свиде­тели твърдят, че голямата певица отминава разплакана.

 Филипова се лекува с променлив успех повече от 20 години. На хормонал­на основа тялото й отича и се подува, превръщайки я почти в инвалид. Певицата се придвижва бавно и труд­но, задъхвайки се. Понякога не излиза със седмици от дома си. Заради заболява­нето си изоставя активната кариера и взема участия само в юбилейни концерти. В последните десетилетия от живота си се изявява и като композитор. Някои от авторските си песни по сти­хове на Жива Кюлджиева представя в последните из­дания на „Златният Орфей„. Приживе успява да ги издаде в двоен албум събрал и златните й пес­ни от периода на „Незабрава“.

 Голямата драма на ней­ната фамилия е, че всички си тръгват твърде млади. Родителите й не доживяват 60. Отива си и композиторката Зорница Попова, ко­ято била като втора майка на Катя. (Свирейки в оркес­търа на Музикалния теа­тър, където работели и ро­дителите на певицата Дора и Александър Филипови, Зорница се привързва с майчина обич към Катя. Ко­гато Зорница се разболява от рак, певицата бди до по­следно над болничното й легло. А после със Стефка Берова правят възпомена­телен концерт.)

 Удар за Катя е и смъртта на кума й Мишо Ваклинов преди години.

 Братът на певицата също умира, без да дочака стари­ни. Синът му заживява при Катя и Крум и те му дават път в живота.

  

Леа Иванова я смятала за своя дъщеря

„Много я обичах – казваше Катя приживе за Леа Иванова. Моят баща и майка ми бяха много близки с нея. От малка я познавах. Всички казваха, че много при­личам на нея. Тя потвърждаваше: „Това е моето дете, това е моята дъщеря!“, казваше, като посещавахме с родителите ми Руския клуб. Тогава се събираха артисти, писатели, поети, музиканти. Нямаше ме тук, когато Леа почина, бях в Скандинавия. Последната ми среща с нея беше, когато я направиха заслужила артистка. Те я направиха 1984-та. Отидох, обадих й се и й честитих.Тя каза: „Само ти и Доника Венкова ми се обадихте да ми честитите. Никой друг. Мисля, че и Богдана, й се е обадила.“ Отидох на коктейла по този повод. Тя беше направила соаре в Съюза на писателите. Поднесох й букет, тя много се зарадва. Спомням си, че каза: „Ние с теб трябва да ходим облечени в розово.“ Беше в розова дреха, много хубава, елегантна.

  

До последно търсеше връзка с дворянския си род

 Ето как Катя Филипова разказваше за своя дворянски произход: „Моят дядо Влади­мир Телесницки е дворянин, който е участ­вал като офицер в Руско-турската освобо­дителна война и е герой от боевете край Шейново през зимата на 1877 година. Има специален меч за храброст, връчен от руския император Александър II. Той остава в Бълга­рия, тъй като се влюбва в моята прабаба. Тя се е казвала Мария. Той почива много млад. Имам много ценни документи във връзка с Освобождението. Това не съм го споделяла с никого, за да не излезе, че парадирам с произход и пр. Но много се гордея, фактически от неговия брак с Мария се ражда моята баба, която е майка на моя баща, и се казва Катерина. Кръс­тена съм на нея.

 Винаги съм се гордяла, че съм българка, макар че, ето виждате ли, имам руска кръв, а пък другата ми баба е словенка по произход, родена е в Любляна.“

 Певицата проучва родословното си дър­во 200 години назад. Открива документи за предците си, живели в Оренбург, на Каспий­ско море, на границата между Казахстан и Русия. „Опитах се да търся с моя племенник в интернет. След революцията се губят вся­какви сведения за този род. Какво е станало, нямам представа“, вълнуваше се Филипова.

  

  Васко Кеца взе от нея “И утре е ден”

 Катя  Филипова  започва  да пее точно преди 40 години. За­вършва социология, но покрай родителите си, работили в Му­зикалния театър, проявява ин­терес към сцената. Първите й професионални изяви са като едно от трите момичета във вокална група „Обектив“. Самостоятелната си кари­ера започва след конкурс за солистка на Естрадния оркестър на Българското радио и телевизия (настоящия   държавен бигбенд). После печели серия международни кон­курси.

 Ниският й плътен глас се отличава с изключителна красота и богатство. Не случайно тя е една от най-награждаваните ни певици в чуж­бина. Най-популярните й песни са „Незабрава“ (Тончо Русев), „Сбогом, мое море“ (Чавдар Селвелиев), „Бялата птица“ (Атанас Бояджиев), „Отплуване“ (Иван Калчинов), авторската „Добър вечер, Едит Пиаф“, „Принц на дъжда“ (Митко Щерев) и др.

 Работила е на една сцена с имена като „Бони М“, Вики Леандрос, Карел Гот…

 Любопитна подробност е, че Катя Филипова е първата из­пълнителка на големия хит от репертоара на Васил Найде­нов „И утре е ден“ по музика на Найден Андреев. Катя спира да я пее, след като комисия към „Златният Орфей“ я отрязва от участие на финалния кръг в Слънчев бряг.

  

“Незабрава” й се струва пиянска песен

 „Приготвях се да правя нов албум и моят продуцент Мишо Ваклинов, лека му пръст, помоли Тончо Русев да напи­ше една песен за мен. – разказва при­живе историята на „Незабрава“ Катя. – Той не беше писал дотогава някаква песен за мен. В първия момент „Неза­брава“ ми се стори странна, не знаех как ще я приемат хората с това „налей ми вино“.

 Тогава нямаше такива песни за вино, както сега. После се установи, че из­борът ми е бил много добър. Жестът, който Тончо Русев направи спрямо мен – да напише такава хубава песен с такава любов, е много мил. Тази песен промени съдбата ми. Хората ме свърз­ват винаги с нея, независимо че имам и други хубави песни, но изглежда, че тя е моето лице.

 Със същия текст съм я пяла на френ­ски. И дори получих много писма то­гава от Франция, но аз не погледнах много сериозно на това. Пяла съм я и в Африка на френски – също е имала голям успех.“

 На 22 май, когато е авторският кон­церт на Тончо Русев в НДК, Катя Фили­пова отново трябваше да изпее „Неза­брава“. Вероятно гласът й ще прозвучи от видеостена.

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: