В София се намира една изключителна реликва, свързана с Вагнер. Негова снимка с личен автограф засега обаче се губи из частни архиви. Дано да не е унищожена по погрешка, моли се журналистът Марин Бончев, припомняйки нейната история. Той лично е виждал безценната снимка, но за последен път преди 30 години.
Повод да си припомни за нея е 200-годишнината на Вагнер, която оперният свят ще чества догодина. На 22 май в Софийската опера е тържествената премиера на „Зигфрид“ от немския композитор, останал в историята освен с творчеството си и с етикета „любимият композитор на Хитлер“.
За първи път на Балканите се поставя Вагнеровата тетралогия „Пръстенът на Нибелунга“. Четирите произведения, започващи с „Рейнско злато“, в последователност се появяват в афиша на Софийската опера под режисурата на Пламен Карталов от две години насам. „Зигрфид“ е третото, догодина е епилогът.
Покойният диригент Асен Найденов е един от най-големите познавачи на Вагнеровото изкуство в миналото, припомня Марин Бончев. Журналистът, който в младостта си е бил оперен певец написва биографията на Найденов, докато е жив. Като главен диригент на Болшой театър патриархът на българския оперен театър се сдобива със снимката реликва в Москва. По-любопитна е кратката предистория.
След като дирижира в Кремъл „Летящият холандец“ от Вагнер и „Дон Карлос“ от Верди, българинът получава писмо от 34 страници с дълбок анализ. Маестрото е смаян от музикалните познания на личността, която му го изпраща. След един спектакъл към него се приближава 80-годишна жена и му прошепва: „Аз написах дългото писмо до вас и като истинска почитателка на музика, открих във ваше лице най-верния и точен тълкувател на Вагнер и Верди.“ Същата тази жена е била една от най-изявените пианистки в СССР. Тя му подава и плик, в който се оказва снимката с автографа на Вагнер. На нея пише: „Не забравяйте Байройт и му бъдете верни!“. Датата е 23 август 1871 г. Следва саморъчен подпис на Вагнер.
Тази фотография била получена от бащата на пианистката, присъствал на Вагнеровите тържества в баварския град Байройт. В местния оперен театър до днес се поставят само опери на немския композитор. „Само вие може да притежавате това съкровище, което ви подарявам“, изрича пианистката.
Когато умира Асен Найденов, близките му се опитват да направят апартамента му музей. Настояват в антрето да има три портрета – на диригента, на Вагнер и на биографа Марин Бончев. Авторът на книгата отказва.
„Кой съм аз, че да се меря с титани като бай Асен и Вагнер“, недоумява Бончев. Наскоро той се опитал да открие 140-годишния автограф, но ударил на камък. Надява се да не е загубен
Пращат в лагер журналистка заради любимия автор на Хитлер
С тетралогията „Пръстенът на Нибелунга“ режисьорът Пламен Карталов на практика възражда у нас Вагнеровото сдружение, създадено през 1942 г., когато Асен Найденов дирижира „Рейнско злато“, и съществувало докъм 1944 г. Тогава в сдружението членуват: завърналата се от Германия музиковедка Олга Чавова, пианистката Зоя Соколова, главният редактор на в. „Зора“ Крабчев, Асен Найденов. Те се събират в дома на милионера Соколов, съпруг на Зоя Соколова, който се намира в кооперацията, залепена на днешния хотел „ Шератон“. Присъединяват се и немският културен аташе и дори представител на царското семейство.
Така се основава клуб на почитателите на Вагнер по повод премиерата. „Зора“ се заема да го популяризира, защото една от целите на сдружението е благотворителността. След 1944 г. Вагнер не е на почит у нас, защото хитлеристите превръщат в свой неофициален химн мелодията от арията „Полетът на валкириите“, което донякъде се превежда и като „вещиците“.
Инициаторката Олга Чавова е изпратена в концентрационния лагер „Белене“, защото в Германия се е срещала лично с Хитлер и е издала брошура за срещата си с него. „Търсих в Националната библиотека тази брошура – няма и помен от нея, всичко е унищожено“, сподели Марин Бончев.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Be the first to comment