Крадливи мангали вилнеят и убиват в село Мечка

  Моля ви направете нещо! Селото ни изчезва заради циганите! Ще ни избият“, проплакват в хор шестима пенсионе­ри, когато репортер влиза в с. Мечка.

 В края на април МВР постави бли­зо 40 камери в селото, които да гарантират спо­койствие и здрав сън на местните жители. На специ­ална церемония министър Цветан Цветанов обяви, че до два месеца престъпността ще е само спомен, но малцина му повяр­ваха. И с право -докато министърът говорел, цигани обирали поредния дом.

 Екип посети селото, ден преди Гергьовден, за да види какво точно се случ­ва там. Оказа се, кражбите про­дължават с пълна сила, а роми и бъл­гари живеят почти като на война.

 Селото дори си има тайна – 7 тру­па за последните 10 години. За съ­жаление имената на убитите не са влезли в крими­налните хроники, нито пък убийците са осъдени. Тра­гичните случаи просто са поста­вяни в графа „Би­тов инцидент“.

  Никой в Мечка не си спом­ня по каква причина ромите са дошли в Плевенско. Знае се, че станало със специал­но нареждане, спуснато от централата на БКП. Преди да се заселят в страната ни, „шоколадовите“ братя и сес­три обитавали територията на съседна Гърция. Върше­ли доста бели и местните власти ги екстрадирали…

 Социалистическа Бълга­рия отворила широко врати за номадското племе. Нещо повече – партийците по върховете решили да създадат образцови села – т.е определен брой  жители.  За да стигнат завет­ната цифра от няколко хиляди, каквато се изис­квало за такова село, решили да приемат джипситата от гръцко. Скитниците твър­дели, че тяхната родина е  Индия и от там са тръг­нали по света за да търсят хляб за децата си, но стигнали само до Гърция. На червените другари им се сторило удобно да поддър­жат приятелски отношения не само с комунистическата партия в Гърция, но и с да­лечна Индия. Така че без да мислят за последиците, приютили ромите.

  Какво точно е станало, жителите на Мечка не помнят. Един ден камион и автобус изтърсили 50 „ин­дийци“ на площада, които не знаели грам български. Настанили ги в пустеещи къщи, които с времето успели да закупят, защо държавата им осигурила работа по заводите в гра­да на Панорамата. Научили и езика…

 Днес обаче нещата стоят съвсем различно. Българите живеят в пълна бойна готов­ност и се мразят до кръв с мургавите заселници. Цига­ните масово са безработни и неграмотни. Основното им занимание е да крадат и да раждат деца. За 46-годишното си пребиваване на българска територия са се размножили десетократно. Препитават се с продажба на крадено желязо. Дори си имат и тартор, който автори­тетно наричат Железаря.

 Той познава всички до един в селото. Знае кой какви животни отглежда, какво е купил за дома си, има ли нов хладилник, пералня, те­левизор. На него се отчитат част от приходите, получе­ни от плячкосването. Каз­ват, че именно той въртял далаверата с големците и имал авторитетни приятели в София, с които плашел българите.

  Близък бил и на полицаите, и на кмета – най-важната фигура тук. Всяка вечер в селото има кражба – краде се всичко в буквалния смисъл на думата, в това число и ромски не­вести. Ситуацията е просто нетърпима, а нещата са на път да ескалират в нещо като гражданска вайна.

 „Станаха много изобрета­телни. Едно време разби­ваха вратите или влизаха през отворените прозорци. Сега правят дупки на по­кривите на къщите и от там се спускат по стаите. Като нинджи са, дори не ги чува­ме, толкова са тихи. В моя дом е влизано поне пет пъти за последните две години. Това е част от причината да нямам хайванчета. От­глеждам само зайци. Будя се по три пъти на вечер, за да ги наглеждам. Навър­шиха вече три месеца, а циганите само това и деб­нат – да станат за ядене. Принудих се да ги прибера вкъщи. И сега спим в две съседни стаи – в едната аз, в другата зайците. Дядото ми почина и съм самичка, децата са далече. Власти­те, вместо да ни помагат, ни съветват, ако видим вечер циганин в къщата си, да се правим, че нищо не забелязваме и не чуваме, за да запазим живота си. Е, това нормално ли е?!“, разплаква се пред репортер 74-годишната баба Христина.

  Жената е вдигнала ръце от ромите, заради които селото буквално запустява, макар че се намира на магистрала. От 20 лета насам къщите и дворовете са тотално обезкостявани откъм железа, ламарина, медни жици, електрически кабели. В дворовете си ро­мите са успели да иззидат по още една и или две къщурки – неизмазани и без пороци, но с найлони, вместо стъкла. Нито една от сградите не е узаконе­на, следователно не й се плащат данъ­ци. Електрическото захранване също е безплатно. Мъжете сами се прикачват към електромерите на бедните нашенци и така си гаранти­рат дори сателитна телевизия. Дръгливи коне и проскубани магарета са другите инвестиции на „мангустите“, както ги наричат местните. Благодарение на чифтокопитните те безпре­пятствено кръстосват улиците и плячкосват каквото им душа поиска.

 „Не се страхуват дори и от камерите, които уж щяха да са 43 на брой, но май са по-малко. Поставени са око­ло кметството, полицейския участък, на входа и изхода на селото. В ромската ма­хала няма камери. А там е страшно. Никой от нас не смее да ходи. Какви ги вършат съселяните ни – не знаем. Страшно е. Мъжете плячкосват вече и в съсед­ното село Асеново. Жените се мотаят из къщи, перат, чистят, готвят и раждат. Имат по 7-8 деца. Женят се помежду си – първи бра­товчеди да се вземат, е нещо нормално. Двама братя за две сестри се омъжиха, по­сле децата им се взеха. Не са се женили само брат и сестра. Голямо кръвосмеше­ние цари. Затова има доста роми, които не са добре с психиката, – от по-младите говоря, направо са дебилни. Не знаят нито къде се намират, нито какво правят. Ужасно се живее в селото ни. По-точно казано, не се живее. За нас всеки мургав е враг. Те са навързани като черва. Един ако закачиш, десет писват. Лудите са то­тално неконтролируеми. И тях ги задомяват. Тук бул­ките се спазаряват от род­нините. Може да си вземеш жена срещу пералня, кон или овце, пари. Времето е сякаш два века назад, а по­ложението – извън контрол, защото на бял свят се поя­вяват и ромчета с психични проблеми. Случва се луда булка да спи с мъжете от цялата фамилия. Накачулват й се по няколко. Дето се вика – после не е ясно кое чаве чие е. Дано Бог ни пази, че явно на никой друг не му пука нито за нас, нито за селото“, разказва дядо, който е местният козар.

  Всъщност в село Мечка това е тежка и страшна про­фесия, защото всеки един момент, в който е на лива­дата, може да бъде напад­нат от роми. Възрастният разказва, че пенсията му от 140 лева не стига за нищо. Поради тази причина отдав­на спрял цигарите. Цанил се за козар, за да си докарва допълнително левчета, с които да плаща тока и те­лефона – единствената му връзка с децата.

 Циганьорите обаче често режели кабелите на българите, за да стоят на тъмно – време, изклю­чително удобно за кражби. Докато пострадалият се обади на фирмата, да дой­дат и отстранят повредата, понякога минава цял ден. 

„През това време, в което няма ток, се крадат кокошки. Рекордът е 34 кокошки за пет минути, свити от трима цига­ни. Пернатите един път не се обадили, сякаш са спали или са били дрогирани. Не садим и градини, защото домати и лук се обират от циганите, същото е и с картофите. Абе, Мечка опустява, стопяваме се. Раждат само циганките, които отскоро почнаха да пускат децата си на училище, защото кметът ги заплаши, че ще им спре детските. Има къщи, които се продават, но никой не ги купува. Като застоят повече от година, ромите се заселват в тях. Няма начин да ги изгониш. Доближиш ли ги, лъжат, че ги удряш и биеш. Дано не ста­не втора Катуница. Не зная как ще се справим, може би трябва да разчитаме на рокерите или на агитките“, обобщава ситуацията мъж, който е собственик на миниферма за телета.

 За да се опази от на­безите на крадците, той отглежда няколко каракачанки. Всяка вечер пуска кучетата на свобода. Убе­ден е, че докато те обика­лят, никой няма да закача стоката му.

  

Опират пистолет в главата на овчар, за да задигнат 4 овце

 Куриозните обири в селото не свършват. Навръх 20 ап­рил, когато лично министър Цветан Цветанов пристигнал, за да проследи поставянето на първите камери, станал обир на земедел­ска кооперация и на частен дом, Ромите използвали суетенето на съселяните си около важната особа и решили да плячкосват, вместо да губят време във висене по площада и слушане на приказки за овладяване на кражбите.

 Човек от селото разказва, че има оръжие за самозащита, но се страхува да го използва, защото може да го убият.

 „Вече седем умъртвени хора има в Мечка. Починаха след побой. На един овчар му опрели пистолет в главата и свили 4 овце. Спокойствието, което уж цари, е само привидно. Циганите са отмъстителни и наказват всеки, които застане на пътя им с бои и кражби. Не се уплашиха дори от телевизионните камери. Говорят против журналистите. Но вие пишете за нас. Ние се страхуваме за живота си. Дано нещо стане и тези индийци се върнат в Индия или където си поискат.  Само да се махат от земята и имотите ни“, споделя друг жител на Мечка.

 Той напомня, че през 2000 г. съселя­нинът му Найден Тимневски бил застре­лян по време на кражба в собствената му къща.

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: