Истината за катастрофата на Свилен Капсъзов още е неясна

  Свилен Капсъзов – малцина днес си спомнят това име, но то не бива да се забравя. Поет, журналист, интелектуалец, дисидент и борец за човешки права преди 10 ноември 1989-а, в първите години на прехода той се превърна в естествен лидер на помашката общност в България и мнозина виждаха в него сериозен и единствен възможен конкурент на Ахмед Доган за лидерския пост в ДПС. Надеждите, че почтен човек като Свилен Капсъзов може да ог­лави ДПС, свършиха през септември 1992 година, когато при неизяс­нени и до днес обстоятелства той намери смъртта си.

 Официалнат а версия  на властите е, че Капсъзов е починал при автомобилна катастрофа. По това време той е депутат в 36-ото народно събрание. Според бивши политици от ДПС две седмици преди да катастрофира, по вре­ме на заседание на ръководството на партията Капсъзов заявил, че досиетата на ръководителите на движе­нието трябва да бъдат отворени и прочетени. Той се обър­нал към Доган с думите:

 Какво ще правим с досиетата господин председател?

 През бурните месеци на 1992 годи­на агентурното минало на Доган било често срещана тема във висшите еше­лони на ДПС. Тя обаче се дискутира­ла на ухо, а откъслечни информации от доносите в досието на лидера сти­гали по различни пътища до съратни­ците му. Доган бил обявен като агент на ДС още през 1990 г. от комисия­та „Тамбуев“. Доносите от досието му обаче лъснаха публично и официал­но чак през 2007 година. Версията на Доган пред съпартийците му била, че действително е работил известно вре­ме за ДС, но никога не е писал доно­си и никой не е пострадал от работата му. Ахмед твърдял, че е излъгал ДС, като, докато е работил за нея, е съз­дал нелегална организация срещу ре­жима. Свилен Капсъзов пък бил един от малкото високопоставени лидери на ДПС, който не бил сътрудничил на комунистическите служби.

  Заради своята непосредственост и почтеност той бил изключително по­пулярен сред членовете на ДПС и сред хората в Родопите, независимо от етническия им произход и религиозната им принадлежност. Свилен Капсъзов имал богата дисидентска биография. Автор на антитоталитарния роман „Кра­ят на потоците“, писан още през 80-те години на миналия век, уволняван мно­гократно, обявил се публично срещу т.нар. възродителен процес, той имал ореола на истински борец за права и свободи. Подобен ореол имал и сами­ят Доган, но информациите от досието му и разговорът за него заплашвали той да изчезне.

 Още от създаването на ДПС Доган виждал естествен конкурент в лицето на Капсъзов.

 Според мнозина повдигането на въп­роса за досиетата от страна на Капсъ­зов било първата му официална стъп­ка към оспорването на лидерството на Доган. По време на напрегнатото заседание на ръководството лидерът на ДПС запазил спокойствие и за пореден , път обяс­нил, че не е напра­вил нищо лошо на нико­го. Той обещал въпросът за ДС ми­налото на част от ръководителите на партията да бъде раз­гледан на някое от следващите засе­дания. Аргументът на Доган да отло­жи дискусията и решението е напре­жението между ДПС и подкрепяно­то от него до този момент правител­ство на СДС. Само след три месеца с гласовете на ДПС и БСП правител­ството на Филип Димитров щяло да падне от власт. Доброто отношение на Свилен Капсъзов към СДС не било тайна за никого. Той бил приятел с много от депутатите на сините и по никакъв начин не можел да си позво­ли да гласува с БСП срещу СДС. И до днес не се знае какво би станало, ако Свилен Капсъзов беше жив по време на вота на доверие, който поиска пра­вителството на Филип Димитров.

 Но да се върнем към катастрофата. На 15 септември 1992 година Свилен Капсъзов катастрофира с автомобила си и загива. Дни след трагичния слу­чай става ясно, че зад волана на ав­томобила, който се е врязал в колата на Капсъзов, е стоял Георги Едрев – бивш щатен служител на ДС. Преди да убие Капсъзов, Едрев е участник в множество автомобилни катастрофи, но никога не е бил осъждан. Друг лю­бопитен факт е, че всички катастрофи, предизвикани от Едрев, са извършени със служебни автомобили.

 Съмненията, че смъртта на Свилен Капсъзов не е случайна, а е предиз­викана, стават още по-силни след сви­детелството на писателя Радой Ралин – близък приятел на загиналия. Той за­явява, че Капсъзов споделил с него, че получава заплахи с писма и по теле­фона и смята, че ще бъде ликвидиран.

 Заради съмненията около смъртта на Капсъзов в Народното събрание е създадена анкетна комисия, която да разследва случая. Позицията на ДПС е напълно пасивна, въпреки че парти­ята е загубила един от най-авторитет­ните си депутати.

 Анкетната комисия, която разглежда смъртта на Капсъзов, стига до извода, че следствието може да допусне и вто­ра версия – за предумишлено убийство. Тази констатация обаче остава само на хартия. Следствието е категорично, че поддържа и проучва единствено хипо­тезата за непредумишлено убийство поради непредпазливост. Така убие­цът на Капсъзов Георги Едрев е осъ­ден за непредумишлено убийство на 4 години затвор и глоба в размер на 485 782 лева. От ДПС отново не реа­гират по никакъв начин. През години­те името на Капсъзов не се споменава по никакъв повод от политици от ДПС, а дори годишнините от смъртта му не са повод въпросът за „катастрофата“ да бъде преразгледан.

 Депутатът не е забравен само от из­бирателите си. След „катастрофата„, по време на следващите избори, ДПС по­нася тежки удари в регионите с по-машко население. След това години наред хората от тези райони катего­рично отказват да гласуват за парти­ята на Доган.

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: