Мексикански съдия заклал брутално наши олимпийци през 1968 г.

  През 1968 г. един съдия лишава България от най-високото място, заемала някога във футбола. На олимпийските игри в Мек­сико храбрите българи стигат драматично до финалния мач за титлата. Там, пред 75 000 (запалянковци на  стадион) „Ацтека“, нашите са заклани най-брутално от рефера Диего де Лео. Какво се случва на олимпийския турнир преди 44 години? Защо смелчаците на треньора Георги Берков не успяха да се върнат в София като победители?  Нека да си припомним събитията. 

Игрите в Мексико се провеж­дат през октомври 1968 г. По това време първенството на „А“ група върви с пълна пара, а националният тим на България играе световни квалификации. Никой не е навит да пусне за цял месец звезди като Гунди, Котков или Митата Якимов. Затова за Мексико заминава олимпийски отбор, съставен от играчи, считани тогава за „втора ръка“. Треньор е Георги Берков, станал шампион с „Локо“ (Сф) четири години по-рано. Берков води за Мексико Сити момчета, за които тепърва ще се говори.

  Повечето са на по 22-23 години. От ЦСКА са взети вратарят Стоян Йорданов, защитникът Иван Зафиров – Копата и обещаващите таланти Аспарух Никодимов и Петър Жеков. „Левски“ е представен с пернишкия здравеняк Кирил Ивков и нападателя Цветан Веселинов – Меци.

 От „Локо“ (СФ) са железният защитник Георги Христакиев, на­ричан заради свирепата си игра Хери Смъртта, опитният Ивайло Геор­гиев и техничарят Начко Михайлов. „Спартак“ (Сф), който същата година е носител на Купата на Съветската армия,  дава на Берков трима от водещите си играчи Милко Гайдарски, Михаил Гьонин и Георги Цветков – Цупето. Групата допълват Евгени Янчовски и Тодор Кръстев от „Берое“ плюс Янчо Дими­тров от „Славия“.

 Малцина предпо­лагат, че България ще стигне до финала за титлата.

 В групата нашите пречукват Тайланд със 7:0, удържат стратегиче­ско 2:2 с Чехословакия и бият Гватемала 2:1. На четвъртфинала в Леон противник е   Израел. Хери Смъртта прави 1:0 за нашите с бърз гол. Минута преди края Файгенбаум изравнява 1:1. По регламент победителят трябва да се определи чрез жребий. Една монета от 5 песо в ръцете на френския съдия Мишел  Китабжан ще реши всичко. Реферът вика при себе си на центъра капитаните Милко Гай­дарски и Файгенбаум. Гайдарски избира „ези“. След като монетата пада на тревата, нашият капитан вдига победоносно ръце – Бъл­гария е на полуфинал!

 Там обаче след два дни ги чакат домакините от Мексико. На стадион „Халиско“ в Гуаделахара олимпийците на Берков излизат срещу един от най-силните отбори от Америка. 50-хилядната армия мексикански запалянковци обаче се смълчава в началото, когато Петър Жеков нанизва първия гол във вратата на Варгас. Докато съперници­те се опомнят, Начко Михайлов прави 2:0 за България. Тече едва 9 минута! Онези изравняват, но Меци Весели­нов забива за трети път топката в мексикан­ската врата -3:2!

 В пет су­тринта на­ционалите се прибират в хотела си в Мексико Сити. Долу ги чакат некол­цина от спорт­ните шефове на олимпийската ни делегация.

  „Браво, мом­чета, ама по-тихо, че Боян Радев спи…“ предупреждава ги     шефът от БСФС Христо Меранзов.

 Неприятното предчувствие, че на финала съдиите ще порежат Бълга­рия, се появява още на другия ден. Тогава Боян Радев трябва да се бори с амери­канеца Хендрик Шенк. Кирил Ивков, който е от една и съща пернишка махала легендарния  борец, отива да вика за градския си в зала „Бунтовниците“. Главният съдия от Мексико прави всичко възможно да пречи на „Урагана от Бъл­гария“, който се устремил към втора олимпийска титла след тази от Токио-64.

 Въпреки арбитъра нашият печели с технически туш. „След схватката Боян Радев каза, че мексиканците вече ни имат зъб, че ги бихме на футбол. Ясно беше, че ще си отмъстят по някакъв начин“, свидетелства Ивков.

 Малко по-късно в щаба ни настава паника, след като се оказва, че финалът България – Унгария е даден на мексикан­ския съдия Диего де Лео. Вън от съмнение е, че ще ни реже главите. За съжаление нито един от печените чиновници от футболната ни федерация не е с отбора в Мексико. Прочутият шеф Недялко Донски остава в София. С групата в Мексико са само кандидат-членът на ЦК на БКП Николов и доц. Стоян Петров от ВИФ, и двамата неопитни в задкулисните игри. Не върви пък председателят на БОК ген. Владимир Стойчев или колегата му от БСФС Трендафил Мартински да вдигат гюрултия за смяна на арбитъра.

  Съдията Диего де Лео е странна птица. Роден в Италия, той свири там повече от десет години, преди да се пресели в Мексико. Лесен е за подкупване, живее от запла­тата си на гимназиален учител. Предполага се, че унгарците са го „хванали“ по някакъв начин. Де Лео например е бил много близък със съдията от Унгария Ищван Жолт, който тогава също е в Мексико и свири мачове на олимпиадата. Треньорът на маджарите Карой Шош също е от стара коза яре, когато се налага да си осигури подхо­дящ рефер.

 На 26 октомври 1968 г. в три след пладне Диего де Лео извежда двата отбора пред 75 000 запалян­ковци на „Ацтека“ в мача, който ще остане като един от най-срамните финали в историята на футбола. След 20 минути нашите повеждат с гол на Меци Веселинов. Щурмовакът на „Левски“ прави каквото си иска с ошашавените маджари. Точно тогава обаче се намесва Диего де Лео. Първо гони Веселинов за няма нищо. След това абсурден червен картон получава и Ивков след двубой за топката във въз­духа с Дуляй. В справедливия си гняв Начко Михайлов хвърля топката и уцелва рефера по главата.

 Хайде и на него червен! Останали с 8 души на терена, нашите губят 1:4.

Мексиканската публика побеснява срещу сънародника си заради теслата, която удря на симпа­тичния български тим. Налага се играта да бъде спряна за 5 минути, тъй като зрителите хвър­лят по терена възглавничките си за сядане. Световната преса настръхва срещу несправедли­востта. „Диего де Лео провали олимпийския финал, който иначе се очертаваше да бъде много интересен“, коментира „Франс Футбол“. Знаменитият английски журналист Брайън Гленвил пише специална статия в испанското издание „Мундо Депортиво“ за двойния аршин на Де Лео.

 На терена нашите реват като магарета, докато ген. Стойчев им окачва сребърните медали. Малката им утеха поне е, че съ­щата вечер Боян Радев катурва румънеца Мартинеску на тепиха и печели втората си олимпийска титла.

  

  Лишават трима от орден на труда

 След прибирането  си в България футболистите и треньорът Георги Берков са наградени с „Орден на труда“ за сребърните медали. Трима от героите от Мексико-68 обаче са лишени от отличието. Това са Цветан Веселинов, Кирил Ивков и Начко Михайлов – тези с червените картони от финалния мач. Обидата е голяма. Веселинов става гол­майстор на олимпийския турнир. Ивков пък жертва здравето си, за да участва във финала. След като носът му е счупен в мача с Израел, Георги Берков му предлага да не играе. Сърцатият защитник обаче излиза с лейкопласт на носа.

 Всички футболисти получават по 1600 лв. премия за второто място. Повечето от тях си купуват автомобили, като другата привилегия е, че не им се налага да чакат ред за закупуването на колите.

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: