Малкото градче на Лазурния бряг с население от около 80 000 души и площ от 19 000 кв. км е едно от най-прочутите в света.
Не само заради екзотичната атмосфера и булеварда с палмите „Кроазет“, на който се разиграват сюжетите от романите на някои от най-известните писатели. А защото тук всяка година, винаги през май, се провежда най-престижният кинофестивал в света. Кан по това време на годината е нереален. И игла да хвърлиш по улицата, тя ще падне върху нечия глава. В средиземноморското градче се изсипват повече от 4000 журналисти най-големите кинознаменитости, стотици продуценти. В скъпите кафенета и ресторанти се сключват договори за продукции за стотици милиони евро. Вечер по червения килим на фестивалния дворец се изкачват най-актуалните знаменитости, облечени в рокли на прочути дизайнери, отрупани с диаманти, изумруди и сапфири. Дори фотографите задължително са облечени в смокинги и с папийонки и мъкнат тежката си техника, облени в пот. Купоните на яхтите се вихрят до зори. Заря оцветява небето на града цяла нощ.
В Кан по време на фестивала почти никой не спи. Кандидати за славата и звезди обсъждат по цели нощи филмите от всевъзможните програми на фестивала. Афтър парти купоните се вихрят на плажа. През деня той е зает от старлетки, следвани от фотографи, които щракат знойни момичета, готови на всичко, за да попаднат на снимачната площадка.
Повечето от местните жители са възрастни дами и господа, които се разхождат след 17 часа по „Кроазет“ в компанията на малките си кученца, повечето от които са дегизирани с панделки, а каишките им са отрупани със скъпоценни камъни. Традиционно са облечени в бяло. Дамите са с неизменни прически, задължителен червен маникюр и отрупани със скъпи златни бижута. Господата наблягат на светлосините тонове. Всички са усмихнати и спокойни, незнайно как постигнали вътрешна хармония. Местните млади хора са малцинство. В града през цялата година се провеждат фестивали, но ако не работиш в хотел или магазин, няма от какво друго да си изкарваш прехраната.
Местните се отнасят с досада към любопитните и нахални кинаджии и журналисти, които окупират града им. Но въпреки традиционното френско високомерие стискат зъби, защото парите, които харчат гостите, са добре дошли за бюджета на общината. Животът по време на фестивала е безбожно скъп. Цените в заведенията, бутиците и най-обикновените магазини за хранителни стоки скачат двойно и тройно. Ако не си си резервирал хотел няколко месеца преди началото на фестивала, рискуваш да спиш на плажа.
Но пък тогава имаш най-голям шанс да си близо до прочутите хотели по „Кроазет“ – „Мажестик“, „Мартинез“ и „Карлтън“. През май те са обсадени от десетки фенове, които държат по два фотоапарата в ръце, за да щракнат бързо поредната излязла звезда. Шансът да се разминеш във фоайето с Шон Пен, Шарън Стоун, Пенелопе Круз, Никол Кидман, Джак Никълсън, Джони Деп е огромен. Възможността да ги доближиш и поискаш автограф – минимална, защото са заобиколени от тълпи бодигардове, в повечето случаи яки тъмнокожи мъже.
Всеки турист, попаднал в Кан по време на фестивала, се чувства в нереален и измислен свят. Като герой от кинопродукция. Което е целта на събитието, провеждано така, че да засилва огромната илюзия на киното. Никой не мисли по това време да разглежда забележителности, а и те не са толкова много, въпреки че градът има интересна старинна част с малки улички, осеяни с типичните за Франция ресторантчета с разположени на близко разстояние маси.
Ако не си журналист, акредитиран за грандиозното събитие, нямаш проблем да потънеш в атмосферата на града. Можеш да видиш обаче едва няколко филма, и то ако се редиш на дълги опашки, за да си купиш билет за вечерната премиера. Благодарение на прочутите си баджове репортерите попадат на всяка прожекция, която пожелаят.
Все пак не е малко да сте в Кан по време на фестивала. Във всички случаи ще видите доста звезди на ръка разстояние и ще се докоснете до външната страна на суетата и славата. Тези, които блестят със скъпоценни камъни, чиито отблясъци угасват, когато прочутите потънат в делириума на дрогата, алкохола, самотата и проваления личен живот.
В никакъв случай не бива да оставате в Кан след закриването на фестивала. Едва ли ще понесете тъжната гледка, при която работници свалят постерите на филмите по улиците, афиши се търкалят по земята, чистачки събират купищата боклуци, оставени от почитателите и служителите на киното.
Илюзията, която с толкова мощни усилия е била създавана в продължение на 12 дни, рухва за секунди. Какво често се случва в живота.
Отпечатъците на звездите
Ако сте фен на фетишите, можете внимателно да огледате плочките пред фестивалния дворец, където се прожектират филмите. На тях най-големите кинознаменитости са оставили своите отпечатъци. Сигурно ще ви достави удоволствие да стъпите върху контура на ръката на Майкъл Джексън например. И има защо – прочутият певец предизвиква най-големия фурор в града с гостуването си преди години заради показан документален филм в негова чест.
Яхтите
Акостиралите по време на фестивала яхти са една от най-големите, атракции на фестивала. Те са лъснати до блясък, повечето са взети под наем от мощни кинокомпании, които всяка вечер правят партита на палубите. Ако имате шанс да сте сред поканените, ще се разхождате боси сред хора, които сте виждали само на кориците на списанията. Не се минава без задължителното шампанско и фойерверките, които в един момент задължително оцветяват небето. Ще се чувствате в нереален свят, може би не на място, но никога няма да забравите преживяването.
Плажът
Не си въобразявайте, че пясъкът в Кан е ситен и златен като в нашите, макар и мръсни и затиснати от бетон курорти. Морската ивица в града е тясна и доста камениста. Но на нея са построени луксозни барове, до които изпънати на шезлонги, събират тен например Куентин Тарантино и Ума Търман и обсъждат сюжета на поредната си обща продукция. Ценното е не пясъкът, а невероятната гледка – красивите яхти, които се белеят в далечината, миризмата на пари и лукс и усещането, че поне в този миг си, богоизбран.
Коментирай първи