ГЕРБ са македонски слуги! Виж защо!

12 септември 2006 г.: Бойко Борисов посреща Цеца Величкович в столичното кметство

  Като гледам въпиещата некадърност на това уп­равление, което отгоре на всичко страда и от мания за величие, цяло чудо е, че България още съществува като държа­ва.

 На Гергьовден военни­ят министър великодуш­но обеща да не наказ­ва двамата летци зара­ди падналия „МиГ-29″, макар че първо себе си трябва да разжалва, а после да търси пилот­ските кусури.

 Именно курсантът в съвет­ска генералщабна академия е отговорен за катастрофата с „МиГ“-а, защото годишно ген. Аню Ангелов харчи 90 млн. лева за обречената мисия в Афганистан, но не дава 1 ми­лион за керосин и бойните пи­лоти летят на тренажор.

 А какво да кажа за бившия военен бос Николай Младе­нов, ампутирал армията с без­умни реформи, след което ско­чи в дипломацията, за да до­върши и нея, В резултат на което цялата ни войска се по­бира в Сектор „А“ на нацио­налния стадион, а Външното министерство се изроди в пионерска дружинка на „Отворено общество“ и „Ат­лантическия клуб“.

 Общото между двамата лик­видатори на армията и дипло­мацията е, че Ангелов и Мла­денов са номенклатурни кад­ри ма БКП и ДКМС. И това е проклятието на прехода – да ни управляват гузни комунис­ти и комсомолци, готови да закрият и държавата, но да изчистят червените петна в биографиите си.

 Понеже е по-загрижен за евроатлантическия си имидж, Младенов загърби балканска­та дипломация. И резултатът е налице. Въпреки че сме в НАТО и ЕС, Сърбия, Македо­ния и Турция се държат с нас, сякаш те са евроатлантици, а не ние. Затова македонистите отново се изгавриха с Бъл­гария.

Бойко Борисов

  На 4 май, на 109-ата годиш­нина от гибелта на Гоце Дел­чев, хулигани попречиха на българския посланик в Ско­пие да се поклони пред сар­кофага му в църквата „Свети Спас“. Делегацията, водена от посланик Иван Петков, поиска да поднесе цветя пред сарко­фага, в който са положени кос­тите на Апостола на българи­те от Македония и Одринско. Официалната информация е, че българската група е напад­ната от хулигани, но и стажан­тите в МВнР знаят: това са слу­жители на македонските тай­ни служби, използвани като ударни отряди за провокации.

 В София първи реагира пре­зидентът, който определи слу­чая като недопустим, но после запя старата песен: „България ще работи за присъединяване­то на Македония към ЕС, но и македонският народ трябва да покаже с делата си, че също ни подкрепя“…

 Очаквах държавният гла­ва най-после да каже: няма да пуснем Македония в Ев­ропейския съюз, докато не спре антибългарската исте­рия. Ала Плевнелиев се дър­жи като слугиня на Скопие, вместо да е обратното. Този човек не е изживял комсомол­ското си секретарство в Бла­гоевград, когато БКП и ДКМС козируваха на Югославия. 

Затова ще припомня на пре­следващия ченгетата прези­дент: докато правеше партий­на кариера и лазеше пред Ла­зар Причкапов, югославският отдел на Първо главно упра­вление на ДС воюваше с македонистите на тяхна територия, в резултат на което отдел от десет души даде три жертви от „автомобилни катастрофи“ по югославските пътища. До­като ти и баща ти (инструктор в ОК на БКП) толерирахте македонизма в Пиринския край, резидентурата ни в Белград създаваше български ядра в Македония, бяхме на нож с просръбските кореспонденти на московски вестници, да не говоря за активните ни меро­приятия срещу Горбачовата подкрепа за Скопие.

 Плевнелиев, сега такива хора и със свещ да търсиш, няма да ги откриеш. Днес трябва да си малко луд или много алчен, за да рискуваш живота си в Македония за държавата на герберските мутри и ком­сомолските мекерета. Затова Националната разузнавател­на служба закри сръбско-македонския отдел и го направи жалка секция с няколко преписвача от интернет.

 Вместо остро да протести­ра, Младенов нареди на заместника си да извика маке­донския посланик в София и внимателно да му каже повече да не правят така. Унизител­ното е, че България не връ­чи протестна нота на Македо­ния, задоволявайки се със сър­дити забележки. Ако имаме капчица достойнство, трябва временно да изтеглим посла­ника ни от Скопие, както би направила всяка уважаваща се държава. Обаче силно се съмнявам, че точно това ще стори комсомолският секре­тар на английската гимназия, научил най-важния урок – да усещаш откъде духа западни­ят вятър, за да знаеш накъде да се кланяш.

 Ако в македонската афера Плевнелиев и Младенов се държаха като примерни ком­сомолци, послушно чакащи партийната инструкция дали бясно да лаят, или угодничес­ки да скимтят, Борисов падна най-ниско. Очевидно търкащият ушите на Тодор Живков не може да надскочи ръста си на гавазин. Като го гле­дах как плахо реагира на Ско­пие, представям си как би се държал в Македония и Сър­бия, ако го бяха взели в юго­славския отдел на ПГУ-ДС. В Белград имахме такъв офи­цер, който умираше за сръб­ска чалга и се просълзяваше от маанетата на Лепа Брена и Весна Змиянац. Та и офице­рът Бойко в Югославия щеше да иска автограф от сръбските певачици, вместо да подрива Югославия, да вербува агенти и да гони Михаля по македон­ските чукари.

 А сега чуйте сръднята му към македонистите: „На коле­гата там бих му казал, че не е добре така да правят. Ма­кедония трябва да бъде в ЕС. На тях ние да им пречим би било грешка към историята“…

 Не помня по-угодническо изявление на наш държавник към Македония. Борисов, не само можем да им пречим, но по нормите на Брюксел трябва да им кажем: или прекратява­те антибългаризма, или няма да видите нито НАТО, нито ЕС!

 След кратка пауза премиер­ът сътвори нов гаф, който ме убеждава, че не само целува Цеца Величкович, но и ухажва сърбомакедонизма. Коменти­райки неблагодарните съседи, той изръси глупост, по-скан­дална и от скопския инцидент: „Първи им признахме и ези­ка, и държавата, дадохме им оръжие. Хубаво е да помнят тези неща…

 Припомням на сикаджията от „Дондуков“1: ние първи признахме независимостта на Македония на 15 януари 1992 година, но не признахме ма­кедонския език, изграден на основата на югозападния бъл­гарски диалект. През 1999 г. се постигна частично споразуме­ние, че признаваме въпросния език само на територията на Република Македония.

 За последното заслугата е на зам. външния министър за Балканите Ма­рин Райков, който се поддаде на запад­ния натиск. Моя милост, тогава посла­ник в Хърватия, не прие това решение на МВнР, определяйки го като ненуж­на капитулация пред Скопие, където в този момент управляваше българското лоби: премиер бе Любчо Георгиевски, а вицепремиер и вътрешен министър – големият приятел на България Доста Димовска. В шифрограма до президен­та написах: „Да признаем македонски език в Македония е все едно Хърватия да признае, че половинмилионната хър­ватска общност в Босна и Херцеговина говори не хърватски, а измисления бос­ненски език“. 

Осъзнавайки, че премиерът узаконя­ва непростимата македонска грешка на сегашния посланик в Париж Марин Рай­ков, на следващия ден правителствената пресслужба уточни: министър-председателят е направил лапсус. Вместо да каже, че сме признали конституцията на Македония, той споменал македонския език… Тъжна работа е премиерското образование, още по-тъжно е невеже­ството на пресслужбата, му, поправяща езиковия гаф с нов гаф. Защото държа­вите никога не признават конституциите си. Но откъде да знаят това подчинени­те на челия само „Винету“.

 Макар и малко вероятно, македонски­ят лапсус може и да е случаен, но не­грамотността на Борисов е хронична, сиреч нелечима. И още не мога да по­вярвам, че точно такъв човек чертае съдбините на седем милиона.              

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

един коментар

  1. България никога не е признавала македонски език, защото такъв няма. Всички противни на това коментари са тълкуване на изказвания. Така наричащите себе си македонци говорят на език смесица от сръбски, български и някои модерни американски думи.

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.


*