„Марек“ размазва „Байерн“ по време на исторически мач в Дупница

  През 70-те години един футболен тим от забутано градче в Югозападна България прави фу­рор на европейската сцена. На плашещия си стадион „Бончук“ отборът на „Марек“ (Станке Димитров) взима скалповете на „Ференцварош „, „Байерн“ и водения от Алекс Фъргюсън „Абърдийн“. Напере­ните гости от чужбина пристигат с големи на­дежди, но си тръгват разбити и, често пъти, със счупени кости. Как Сър Алекс загуби в Станкето първия си европейски мач? Защо Румените се уплаши от банята на стадиона? Напиха ли се с коняк унгарците, преди да паднат с 3:0? Да припомним събитията от 70-те години.

 През 1977 г. град Стан­ке Димитров – днешният Дупница, имал щастието да разполага с един от най-силните отбори в България. Тимът се казвал „Марек“, което в абревиатура означава „Марксист, ан­тифашист, революционер, емигрант, комунист“. Марек всъщност било прозвището на легендарния кому­нистически деец Станке Димитров, говорител на нелегалната радиостанция „Христо Ботев“ преди 9 септември 1944 г.

 Станке загинал в са­молетна катастрофа край Брянск малко преди съвет­ските войски да влязат в България. На негово име кръстили град Дупница, а футболният тим получил за име прозвището му Марек. Стадионът в Станке Димитров пък бил наречен „Бончук„, в чест на заги­налия зам.-командир на дупнишкия партизански отряд Никола Чуковски – Бончук.

  В онези години било цяло чудо 30-хилядно градче като Станке Ди­митров да има отбор в „А“ група. Считало се, че това е привилегия само на най-големите градове.

 Докато обаче окръжният център Кюстендил стигал най-много до „Б“ група със своя „Велбъжд“, комшиите от Станкето не само ритали в елита, но и Докопали бронзовите медали през 1977 г. 

  Треньорът

разполагал със свирепи играчи, готови да се раз­правят с всекиго. Вратата на „Марек“ пазел митичният Стоян Стоянов-Пантерата. Пред него играела най-бру­талната защита в България: Севдин, Колев, Караколев, Вуков, Палев и Райнов имали на сметката си дузина изпочупе­ни крака, посинени глезени и разбити капачки на колене.

 Нападението се водело от двама близнаци от Чепинци – Иван и Вен­цислав Петрови. Душата на „Марек“ бил легендарният Сашо Паргов – офанзивен халф, от когото треперела цялата „А“ група. В Стан­кето под ножа минавали всички начело с ЦСКА и „Левски“.

 Наложило се обаче и на футболна Европа да разбере какво е да играеш в ада на „Бончук“. Първи в жертва паднали нафуканите унгарци от „Ференцварош (Будапеща) за Купата на УЕФА. Планът на стратега Янко Дин­ков бил да нанесе своя удар в първия мач в Станкето, а на реванша да устискат със зъби и нокти. Треньорът на „Ференцварош“ Ерньо Далноки пък довежда на „Бончук“ половината наци­онален отбор на Унгария начело с халфа от световна класа Тибор Нилаши.

  14 септември 1977 г. оба­че се оказва много студен ден. Разбира се, в съблекалнята за гости печката не е напалена „Ще има топла вода да се избаняте след мача“, обяс­няват любезните домакини. За да не зинзикат, унгарците поискали по чашка коняк. Янко Динков поръчал да им занесат цял кашон. Ударили по едно за кураж, онези излезли решени да се разправят с „Марек“. Само че отнесли тройка. Сашо Паргов им скъсал мрежата с първия гол за тима си в Европа, а след него близнаците Петрови направили 3:0! На реванша в Будапеща хората от Стан­ке Димитров се бранили като опълченци, загубили само с 0:2 и продължили в следващия кръг.

 За беля им се паднал един от най-силните отбори в Европа – „Байерн“ (Мюн­хен). Баварците спечелили срещу „Марек“ първия мач в Германия с 3:0 и решили, че са си опекли работата. По онова време за „Байерн“ играели най-силните национали на Западна Германия – вратарят Сеп Майер, защитниците Грубер и Шварценбек, Карл-Хайнц Румениге, голмайсторът Герд Мюлер, Ули Хьонес и Клаус Аугенталер, плюс югославският национал Бране Облак. 

Никой не предполагал, че Сашо Паргов и весела­та компания от Станкето могат да направят нещо. Преди реванша от „Байерн“ великодушно подарили на „Марек“ пет кашона чисто нови екипи на „Адидас“ и футболни обувки последен модел. Техен пратеник прис­тигнал в Станке Димитров, за да огледа стадиона. Немецът останал потресен от олющената съблекалня за гостите. „Вижте, господа, Румениге тук ли ще трябва да се изкъпе?“, запитал тактично баварецът. „Е, като не ще, да ходи мръсен“, възпитано отговорили стопаните от Станкето. 

  Пристигането на „Байерн“ на 2 ноември 1977 г. се приело от местните жители като кацане на извънземна цивилизация. 30 000 запа­лянковци се натъпкали на „Бончук“. По клоните на дърветата около стадиона висели още стотици, които искали да видят жив гер­манец.

 Малко след като по радио „София“ завършило предаването за нивото на река Дунав в сан­тиметри, включили пряко в ефир коментатора от мача в Станке Димитров Тихомир Бенчев. „Драги слушатели, на стадион „Бончук“ става истинско чудо! „Марек“ води на „Байерн“ с 2:0!“, изревал Бенчев в ефира.

 В това време на терена не можело да се познае кой отбор е германското страшилище и кои са рендетата от България. „Марек“ наемел баварците още от началото. Сеп Майер удържал без гол около половин час, но след това капитулирал при удара на Иван Петров -1:0 за „Марек“, Няма и 5 минути след това Сашо Паргов изстрелял една бомба и направил Майер без­помощен 2:0! Само още един  гол трябва­ло, за да докарат мача  до продължения . Вен­цислав Петров ударил гре­да, защитата на „Байерн“ два пъти чистила панически от голлинията. В крайна сметка трети гол така и не паднал, но всички на „Бончук“ ревали от щастие – победили отбор от световна класа Германците остават много впечатлени от сърцатата игра на „Марек“. Треньорът им Дитмар Крамер дълго стиска ръка­та на Янко Динков. Сеп Майер пък подарява на колегата си от „Марек“ Сто­ян   Стоянов ръкавиците си, които и до днес стоят в трофейната витрина на клуба.

 Година по-късно храбреците на Динков бият ЦСКА с 1:0 във финала за Купата на Съветската армия и се класират за турнира за КНК. Жребият отново е безмилостен и им праща шотландския“ „Абърдийн“. Там току-що са назначили нов мениджър. Сприхавият Алекс Фъргюсън минавал за обещаващ млад специалист, но бил уволнен от предишния си тим „Сейнт Мирън“ с мотив за „непочтително ругаене на клубната се­кретарка“.

  В „Абърдийн“ си показал зъбите още преди първия мач  в Станке Димитров. Бившият футболист Алекс Маклийш, в момента ме­ниджър на „Астън Вила“, свидетелства: „Фърги ме включи в състава за мача в България и ми отпусна по 5 паунда командировъчни за всеки от трите дни. Точно преди гостуването обаче се контузих и отпаднах от състава, Фърги ми вдигна голям скандал защо не съм върнал 15-те паунда командировъчни…“

 Това на практика е първият европейски мач за сър Алекс Фъргюсън, който по-късно ще спечели всичко с „Манчестър Юнайтед“. „Нашите български противници могат да бият всекиго у дома. Само преди година там е падал „Байерн“ с 0:2 и „Ференцварош“ с 0:3. Затова трябва да вни­маваме…“, предупреждава шотландецът.

 Гостуването беше истински кошмар.

 Високите 6 фута близнаци Петрови направо разпиляха отбраната на „Абърдийн. Някой счупи крака на Уили Гарнър…“, пише Йън Пол, пратеник на вестник „Глазгоу Хералд“. Клетникът Гар­нър е изнесен на носилка и закаран за гипс в местната болни­ца. По-късно шот­лан­дците ще научат, че през 1966 г. на същия стадион кракът на Георги Соколов от „Левски” е бил строшен на три места с един-единствен удар.

 Все пак Ярви извежда „Абърдийн“ напред с бърз гол. След почивката обаче „Марек“ се развихря. Близ­наците Петрови обръщат резултата до 2:1, преди Харпър да изравни за 2:2. В последната минута обаче 20 000 запалянковци  хвърлят шапки – Иван Петров пробива вратаря Лейтън –  3:2   за „Марек“!

 Алекс Фъргюсън е бесен. На реванша на стадион „Питодри“ Фърги слага в съблекалнята на „Марек“ екипа на жертвата от „Бончук“ Уили Гарнър, за да накара българите да се срамуват. До почивката тимът на Янко Динков удър­жа без гол. През второто полувреме Страхън, Ярви и Харпър обаче са точни за 3:0 и „Абърдийн“ продължа­ва напред.

 Футболната приказка за град Станке Димитров завършва четири години по-късно. Всичко почва с това, че Янко Динков е уволнен. 

На 13 юни 1982 г. „Марек“ изпада от „А“ група след загуба с 1:2 в баража с „Розова долина“ в Казан­лък. До последните минути резултатът 1:1, което оставя „Марек“ в елита.

 Смъртната резерва на казанлъчани Кънчо Кънев – Дупката обаче вкарва гол накрая и подписва присъ­дата – „Марек“ отива в „Б“ група. Десетилетия наред тимът гние във втора и трета дивизия. И до днес обаче на „Бончук“ помнят онзи славен тим, който можеше да бие дори и „Байерн“.

Как Любен Севдин съсипа 30-ата годишнина на ЦСКА

 През 1978 г. „Марек“ прави за смях ЦСКА във финала за Купата на Съветската армия. Двубоят е навръх 30-ата годишнина от създаването на армейския клуб и никой не се съмнява, че „червените“ ще вземат трофея по случай юбилея си.

 Цял Станке Димитров се изнася на мача в София. Тръгва виц, че в града останал само един милиционер и един сакат дядо, който също мислел да тръгва за столицата, но внукът му скрил патериците. Половината стадион реве за „Марек“. ЦСКА е повален с гол в 30-ата минута. Десният бек Любен Севдин изстрелва страшна тупалка от 30 метра и носи по­бедата с 1:0. Купата е връчена на капитана Сашо Паргов от съветския военен аташе генерал Гиви Орджоникидзе, докато омърлушените „цесекари“ напускат стадиона като след погребение. Успехът на „Марек“ остава в историята с числото 30 – гол от 30 метра в 30 минута пред 30 000 зрители в чест на 30-ата годишнина на ЦСКА.

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: