Варвара Кирилова, бившата журналистка от култовото списание „Лада“ от социалистическите години, станала популярна като изкусната кулинарка от сутрешното предаване „На кафе“, днес не тича рано сутрин към телевизията, нарамила няколко торби с продукти. Въпреки че отдавна не е част от предаването, все още по улиците я спират жени, за да й кажат, че продължават да готвят по нейните рецепти. И още как -2 пъти седмично, всеки понеделник и сряда, книжки с рецепти на Варвара излизат с таблоида „Всеки ден“.
Сладкодумната Варвара е обидена, че когато преди 3 години „На кафе“ отново се завърнало в ефира на Нова телевизия, от екипа й предложили да се яви на кастинг заедно с други кандидати и да се пробва като водещ.
„За мен това беше унизително и отказах. Но ако си мислите, че моето хоби е готвенето – грешка. То е една потребност, неделима част от културата на храненето в семейството. Майка ми Мария ме научи да ценя добрата храна. Когато се омъжих, бях 24-годишна. Не знаех да готвя, а свекър ми изпадна в ужас от домакинските ми умения.
Купих си една готварска книга от 1957 г. – казваше се „Кухня“, и сама се научих да готвя. Пазя тази книга и до днес. Израснала съм с домашна храна. Майка ми не работеше, не бяхме богати, но тя си гледаше двете деца. Беше завършила стопанско училище, в което момичетата се подготвяха за домакини. Европейската кухня беше нейната стихия“, потапя се в спомени за миналото си Варвара.
Мъдрите съвети на майка си следва и до днес, макар че родителката й не й разрешавала да припарва много до кухнята. Единствено й позволявала да прави салати. „Ако си мислите, че мога да готвя всичко – не е вярно. Така и не успях да получа козунаците и кюфтетата, които правеше майка ми. Всяка година правя козунак с жива мая, със суха мая, опитвала съм какво ли не – нищо не става“, удря си градивна самокритика Варвара.
Леля й Женя обаче й завещала книгите си, издавани през далечната 1939 г. Именно тях Варвара често използвала и споменавала в рецептите си. Когато завършила гимназия, бъдещата майсторка на черпака веднага започнала работа при чичо си Иван Селвелиев – първия основател на спортен вестник у нас. Чичо й я направил първо касиерка, но артистичната Варвара имала тройка по математика в училище и едва оправяла сметките. По това време чичо й изготвял фотоалбуми на спортисти в едно ателие, затова дамата решила да изучи фотографския занаят.
„Фоторепортерите си имаха апарати, но аз не. Един варненец започна да ме взима със себе си по събития и така станах репортер на 20 години. Обикалях из страната по градове и села, за да снимам, и учех журналистика едновременно. Ходех много и по спортни мачове“, спомня си Варвара.
Когато се омъжила през 1957 г, ще не ще започнала да се учи да готви, но все сравнявала с манджите на майка си. Съпругът й Михаил нямал нищо против, че отказала да вземе неговата фамилия и вместо Михайлова си останала с бащиното име Селвелиева. „Не ми се сърдеше за това, но пък ми се подиграваше, че нямам висше образование. Аз пък записах задочно журналистика в СУ. През 1960 г. се роди синът ни Иван. Учех, работех и гледах дете едновременно. Вместо за 6 години, се дипломирах само за 4. Носех навсякъде с мен бебето в една рикша. Една колежка ми помагаше и до късно учехме заедно с нея. Тогава известният нощен нападател на жени Жоро Павето вилнееше из софийските улици. Доста голям страх брах, докато се прибирам по никое време“, спомня си днес Варвара.
Щом завършила университета, започнала работа в списание „Жената днес“. Ръка й подала съпругата на един от най-известните политически дейци от времето на живковизма Станко Тодоров – Соня Бакиш. След 9-годишен стаж Варвара се преместила в другото култово по онова време женско издание – „Лада“, и останала там цели 20 години.
Макар че вече й било време за пенсиониране, колоритната Варвара не искала и да чуе да си седи вкъщи. Когато през 1989 г. главната редакторка на списанието Надя Ганчева – майка на Васа Ганчева, починала, новата шефка уволнила част от екипа.
В списъка на наторените попаднала и Варвара. За да изкарва още някой лев, тя се хванала да пише на хонорар в женски седмичници.
В сутрешното предаване „На кафе“ попаднала съвсем случайно. Обадила й се бивша колежка от списание „Лада“, за да й каже, че ще й се обади водещата Гала.
„Гръцките продуценти събирали екип за ново предаване и търсели човек, който да може да готви в ефир. В началото отказах, но след дълго кандърдисване от моята колежка, приех да се видя с Гала. Отидох на срещата с едни шарени гащи и късо подстригана. Тя пък пристигна с мъжа си Косьо Будев. Когато ме видя, леко се стресна. Разбрах, че питала да не би да съм на 80 години“, смее се Варвара. Заедно с Гала отишли на пробни снимки в Нова телевизия и среща с продуцентите.
„Гърците имаха няколко изисквания. Не искали в предаването да готви мъж, да е непрофесионалист, да не е дебела жена и да може да говори. Питаха ме мога ли да готвя китайско, казах им не. Харесаха ме от раз. Една година рубриката вървеше само по 15 минути, после стана повече. Сама си пазарувах, никой не ми помагаше. Купувах всичко с мои пари, а после давах касовите бележки, за да ми дадат парите. Всяка сутрин мъкнех по две торби с продукти, защото мъжът ми отказваше да ме вози с колата. Отивах първа в студиото, пусках си осветлението, миех си продуктите, приготвях си всичко…
Искаха от мен да нося предварително приготвени всички ястия, които после готвя. Операторите обаче ми крадяха от продуктите, изяждаха ги. От хладилника изчезваше дори предварително приготвената вкъщи храна. Още докато снимаха, вече бяха изяли всичко. Ужас!“, разказва Варвара.
Съпругът й се разболял тежко и всеки ден в продължение на 45 дни тя пътувала след работа от „Дианабад“, където се снимало предаването до болница „Света Екатерина“.
„След като мъжът ми почина, животът ми доста се промени. Много ми е тежко без него. Вкъщи има един огромен негов портрет, който аз съм му правила. И до ден днешен, когато купя ябълки или портокали, слагаме със сина ни по една под портрета му“, разплаква се Варвара.
След загубата на съпруга си започнала да пише готварски книги с рецептите, които е събирала повече от половин век. Щом някоя книга се появи на пазара, слага я в специално вързопче и слага автограф – за любимия й, с когото е сигурна, че ще се види пак един ден – на оня свят…
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Be the first to comment