През 1999 година сградата на бившия мавзолей на Георги Димитров рухна след заповед на тогавашния строителен министър от СДС Евгений Бакърджиев. По-голямата част от избирателите на синята партия обявиха, че с този акт са победили комунизма, и дълго обясняваха колко грозна е била масивната сграда. Повечето от тях обаче не знаеха, че тази постройка в центъра на София, превърнала се в символ на комунизма, е проектирана от един от „най-буржоазните“ архитекти на България отпреди 9 септември 1944 г. Това е архитект Георги Овчаров, личен приятел на царското семейство, член на Клуба на интелектуалеца, а след комунистическия преврат арестуван и съден.
Георги Овчаров е роден през 1889 година. Като ученик мечтаел да стане художник, но след като завършил средното си образование, баща му го изпратил в Мюнхен, за да следва архитектура. Бъдещият архитект обаче решил да надхитри родителя си и вместо в Политехниката се записал в Художествената академия. Малко след това баща му разкрил измамата и го заплашил, че ще го върне в България, ако не запише архитектура. Така Овчаров се записал в тази специалност насила и в знак на протест се превърнал в лош и безотговорен студент.
Той бягал от лекции и упражнения, взимал изпитите по принуда и не спирал да рисува. След завършването си се върнал в България с повърхностни познания по архитектура. Постепенно обаче започнал да се влюбва в насила наложената му професия и рисуването минало на втори план. В продължение на десет години Овчаров преоткривал тайните на професията и се самообучавал.
След като участвал в Първата световна война, отворил собствено ателие, а през 1924 година се сближил с царското семейство. Като член на Клуба на софийските интелектуалци, той бил поканен на прием в двореца. Известен с чувството си за хумор и склонността да се забавлява, Георги Овчаров изпил набързо две-три чаши вино и без да предупреди, започнал да пее една от любимите си арии на Вагнер. Хубавият му глас впечатлил цар Борис III и брат му принц Кирил и те се заговорили с архитекта. Така Георги Овчаров се превърнал в един от най-близките приятели на принца, който също се славел с бохемския си характер. Кирил и Овчаров често оставали с часове на чаша вино или играели хазарт. Именно хазартът бил основната причина Георги Овчаров никога да не успее да натрупа състояние въпреки огромните поръчки, които е изпълнявал в качеството си на архитект.
През двайсетте и трийсетте години на миналия век архитект Георги Овчаров построил внушителните сгради на ИСУЛ, Агрономическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, Министерството на вътрешните работи, Военното издателство, Държавния музикален театър и редица жилищни кооперации. И до днес те са едни от най-красивите постройки в центъра на София.
Веднага след 9 септември радостният живот на архитект Овчаров приключил. Той бил арестуван и пратен в комунистическия лагер в Белене, някои от приятелите му, включително и принц Кирил, били убити. Престоят му в лагера не продължил много дълго, защото комунистите разбрали, че със знанията си той ще им бъде по-полезен извън затвора. Така архитект Овчаров започнал работа в новосъздаденото държавно предприятие „Главпроект“.
На втори юли 1948 година в СССР починал тогавашният министър-председател и лидер на комунистическата партия Георги Димитров.
Партийните велможи в София веднага взели решение „вождът и учителят“ да бъде балсамиран и тялото му да бъде изложено в мавзолей подобно на Ленин.
След Георги Димитров решението на партийната върхушка сградата мавзолея трябвало да бъде издигната буквално за седмица. Въпреки че бил неблагонадежден в политическо отношение, Георги Овчаров се оказал, човекът, който трябвало да проектира мавзолея. За сложната задача комунистите му дали три дни. Докато архитектът проектирал, милицията отцепила целия етаж и бдяла за спокойствието му. На третия ден Овчаров представил проекта си, но в Политбюро го върнали за поправки. Архитектът бил сложил дорийски колони, които не се харесали на висшите комунисти, и те го накарали да опрости проекта си. Овчаров се върнал бесен от представянето на проекта и пред приятели наричал Вълко Червенков и другите новопоявили се управници тикви. Въпреки това той нямал избор и опростил проекта си, който придобил окончателния си вид. С бесни темпове строителни работници изградили гробницата само за няколко дни.
Петдесет години по-късно няколко дни и мощни взривове бяха нужни на Евгений Бакърджиев, за да разруши мавзолея и да го изтрие от историята на София. Дали той можеше да бъде използван като културна атракция, вече няма как да разберем.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Be the first to comment