Бившият зам.-шеф на ДАНС Иван Драшков, откакто напусна контраразузнаването, редовно пътува като обикновен столичанин с метрото, разкриват негови съседи от престижната столична улица „Жолио Кюри“. Те обаче са категорични, че той ползва метрото не защото доходите му са намалели, а за да избегне огромните задръствания в центъра на столицата.
„Драшков и дясната му ръка Веселин Марков имат сметки в швейцарска банка и затова често-често отскачат дотам“, отбелязват отлично информираните съседи. Двамата ексначалници от тайните служби и най-близки приятели за по-голяма конспирация летели обикновено до Германия и оттам се прехвърляли в Женева. Пред познати твърдели, че ходят често до Германия, за да пият бира.
„Нищо подобно, пътуват, за да си контролират огромните финансови ресурси“, казват запознати.
В Женева Драшков и Марков редовно се срещали и със стария си приятел, бизнесмена Тихомир Каменов, собственик на „Търговска лига“. Самият той от няколко години живее и управлява бизнеса си от Швейцария. Компанията му е един от лидерите в продажбите и производството на лекарства в България.
Тихомир Каменов натрупва милиони евро от фармацевтичния си бизнес през годините на прехода. Най-силният му период е по времето на Симеон Сакскобургготски. Тогава „Търговска лига“ става най-големият дистрибутор на лекарства у нас, а конкурентите й я обвиняват в точене на ДДС контрабанда и печелене на поръчки под масата.
Контраразузнавачите Драшков и Марков са стари познайници с милионера Тихомир Каменов. Според източниците, контактите на Драшков и Марков със собственика на „Търговска лига“ започват покрай поръчкова разработка от 1998-1999 г. Тя е срещу Каменов и още един от управителите на фирмата, а „реализацията“ е от тогавашната Национална служба „Сигурност“! Обвиненията са за точене на ДДС за над 20 милиона лева. Разследването и делата се точат с години и завършват с оправдателна присъда. Драшков и Марков се засичат с Тихомир Каменов покрай тежките, но безплодни разследвания, а дружбата им продължава и до днес със срещи в къщата му на брега на Женевското езеро.
В годините на прехода близка до тях е и разстреляната по-късно митничарка Шинка Манова, шеф на дирекция „Последващ контрол“ в Агенция „Митници“. Драшков, като зам.-директор на НСС от 1999 г, става главен герой в сигнали на митничари, които твърдят, че той си затваря очите за определени контрабандни канали. Шинка Манова тогава минава за личната митничарка на шефа на ВИС Георги Илиев и на Димитър Димитров – Маймунека. Тя е сред държавните служители, помогнали на Константин Димитров – Самоковеца, и ВИС да наложат почти пълен монопол над сивия внос и контрабандата категорични са източниците ни.
„Манова действаше много нагло и хитро припомнят си митничари. – Налагаше волята си само с устни заповеди“. Твърди се, че по устна заповед от шеф в службите, доста по-високопоставен от Шинка Манова, определени стоки се обмитявали само на Горубляне. Тази заповед е в сила до 2001 г. По това време шеф в Горубляне е самата Шинка Манова. Въпреки че всички са наясно с тесните й връзки с определени среди на контрабандисти и източващи ДДС, тя расте в кариерата. След Горубляне става шеф на „Последващ контрол“. Според длъжностната й характеристика на този пост без нея не може да бъде назначена никаква проверка на внесени стоки. Не е случайно, че Шинка Манова е премахната в един момент, а убийството й не е разкрито и досега. Убиват я веднага след разстрела на Георги Илиев, когато контрабандните канали се поемат от други хора. Мнозина имат интерес жената с прякорите Мамето и Вълка да замлъкне и да не разкрива кой е прибрал големите пари от многогодишната далавера в онези години покрай границата.
Разстрелът й е знак да замлъкнат завинаги и митничарите, които иначе биха могли да разкажат как се финансират високопоставени ченгета с пари от контрабандата, а също и как се захранват политически партии.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи