Руският Патриарх Кирил се държа като генерален секретар на КПСС

Партриарх Кирил

  Посещението на руския пат­риарх Кирил у нас ни вър­на спомените за нерушимата българо-съветска дружба. Все едно e пристигнал гене­ралният секретар на КПСС, а грейналите от щастие лица на Георги Първанов, Румен Петков, Георги Гергов и Светлана Шаренкова, как­то и посещението на Паметника на Альоша затвърждават това впечатле­ние.

 Случайно, че пред­ставителите на най-ретроградното крило в БСП се превърнаха в нещо като неофициални домаки­ни на високопоставения гост. Може би не е случайно, че той дойде в навечерието на 1 май, въпреки че през цяло­то време държа речи за де­лото на светите братя Кирил и Методий. От гледна точка на знаците би било по-редно патриархът на Русия да дой­де в навече­рието на един от най-обича­ните празници в България, ко­гато страната от­белязва паметта на светите братя -24 май, или поне в деня, в който Църк­вата ги чества – 11 май. Онези, кои­то са му със­тавяли про­грамата, не може да не са знаели това. Въпрос на две-три седми­ци.

Партриарх Кирил и Бойко Борисов

  Работа­та е там, че десети­летия наред съ­ветските деца бяха учени, че Ленин е измислил тяхната аз­бука, а по­край тях сме намазали и ние. Независимо| дали е съ­ветско или не, руско­то полити­ческо ми­слене си остава им­перско, а в техните очи, когато ни забе­лязват, ние сме те­хен сателит. Те нико­га не са подкрепяли онова, което България постига със собствени сили, а духовна­та им мегаломания изключ­ва оказването на знаци на внимание и уважение, какви­то са нормални за цивили­зования Запад, ненавиждай от днешна Русия. Ето защо мисля, че посещението на патриарх Кирил съвпадна с пролетарския ден на труда, който бе натрапен на България по съветски модел, а в комунис­тическо време бе точно толко­ва важен, колкото и 9 септем­ври. Да обърнем внимание на това, защото посещението на руския патриарх бе полити­ческо, а не духовно събитие. Самият той със сигурност е с по-висок чин от Путин в КГБ, а на литургията, отслужена в „Св. Александър Невски“, има­ше повече ченгета и комунис­ти, отколкото духовници и ми­ряни. В случая под ченгета и комунисти разбирам атеисти, на които мястото им не е в храма.

  Фактът, че служители на КГБ, КПСС, БКП и ДС са се преоблек­ли в раса, не ги прави Христови служители, тъй като те вече са избрали друг, на когото да слу­жат. Самият Христос много ясно казва, че не можеш да служиш на двама господари, а една от първите Божии заповеди е да не си правиш кумири и да не служиш на идоли. Всички тези куки в раса, барабар с руския патриарх, служиха на идеоло­гия, т.е. идол, и никога не се отрекоха от нея, да не говорим за покаяние.

 Да не говорим и че тази идео­логия беше богоборческа и пре­следваше служителите на Хрис­тос, а така, по собствените Му думи в Евангелието, преследва­ше и Самия Него. Да не говорим за останалите измерения на ко­мунистическите престъпления. Никой от тях не последва примера на ап. Па­вел, който като Савел е гонил християните, но след искрен душевен потрес се обърнал и станал най-ревностен Христов последовател. Нито на ап. Пе­тър, който три пъти се отрекъл от Христос и плакал с горчиви сълзи за своето отстъпление.

 Няма как хем да си кука, хем изповедник. Хем да имаш чин в ДС или КГБ, хем да си посветен в духовен сан. Това е уродство, перверзия, чиито плодове всички ние берем ежедневно. Именно Иисус Христос липсваше в това „ви­сочайше“ посещение. Кирил го­вори, както би говорил партиен секретар, само че бе заменил идеологическите комунистиче­ски клишета с идеологически клишета от православния език.

 Самата религия най-лесно може да бъде превърната в идеология и идол, а мимикрията на комунизма в това отноше­ние е прекрасен пример. Бивши­те елити разбраха, че катастро­фиралата идеология на комуниз­ма трябва да се замени с нова, а православието без Христос в това отношение върши чудес­на работа. Не случайно кому­нистите първи влязоха в храма след 10 ноември 1989 г., а една снимка с Добри Джуров, кой­то се кръсти в „Св. Александър Невски“, се превърна в незабра­вим спомен за отвратителното им лицемерие.

 Православието на днешна Ру­сия е мощен идеологически и геополитически инструмент за влияние. Разбира се, че това е само една от страните на това православие, но за съжаление, е най-агресивната и пряко зася­гаща ни страна. Иначе в Русия, за разлика от България, има не­вероятен духовен живот, сери­озни и много добри свещени­ци, пълнокръвен църковен жи­вот. Както всичко добро обаче, което се ражда в тази страна, то никога няма да пробие света на политиката и официозността, за да се превърне в лице на тази колкото велика, толкова злове­ща страна.

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

Коментирай първи

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.


*