Невероятен чревоугодник бил българският цар Фердинанд, свидетелстват в спомените си негови съвременници. Величеството винаги се тъпчело така, сякаш яде за последно и на другия ден ще настъпи краят на света. С порциите, които монархът поглъщал, можело да бъде нахранена рота от 7-8 войника. Седнел ли на трапезата, Фердинанд прекарвал там няколко часа.
Царят предпочитал френската и немската кухня. Продуктите, с които си угаждал, почти без изключение били доставяни от чужбина. Понякога и самият Фердинанд се включвал в готвенето, защото нямал търпение да подуши аромата на любимите си манджи. Той хващал черпака и започвал да бърка по тенджерите, за да може миризмата да се разнася по-силно из кухнята.
Монархът имал силно развито обоняние и само с едно подушване можел да каже след колко минути ще е готова за консумация съответната гозба. Фердинанд улавял с носа си парата от ястията дори и да се намирал на 30 метра от печката. С това си умение шашкал всичките си поданици.
Величеството било чувствително към миризмите заради гигантския си обонятелен орган. Огромният му нос се откроявал на лицето му, като несъразмерността била най-видна в младостта му. Впоследствие
Заради редовните преяждания царят издул бузи и „клюнът“ му вече не стърчал чак толкова.
Фердинанд не се комплексирал от големия си нос. Дори напротив – постоянно го обгрижвал с пръсти, като по този начин привличал върху него вниманието на околните. Мажел го с четка, бъркал в ноздрите, за да го почиства от налепи… Най-сериозно ставало положението при настинка. Тогава царят се секнел шумно и нонстоп с палеца и показалеца си. Плувналите си в сополи пръсти пък забърсвал в кърпичка, на която били извезани корона и инициалите му.
Но да се върнем пак към гастрономическите увлечения на Фердинанд. Неговото любимо ястие били телешките стекове. С едно сядане на масата царят излапвал по 3-4 огромни къса месо, чието общо тегло надхвърляло килограм. И това не било всичко. Фердинанд си дояждал с гъши дроб, риба, пастети и други деликатеси. Като предястие пък пресушавал по няколко паници кремсупа. Храненето му приключвало с десерт – най-често торта.
Имало случаи, при които монархът дотолкова се издувал от преяждане, че не можел да стане от стола си.
Трябвало да минат поне 15 минути, преди да се затътри към покоите си с бастун в ръка или подкрепян от прислугата. А най-драстичните доказателства за лакомията си монархът давал в дните, в които първо се натъпквал здраво, а после отивал да повърне изяденото, за да може да продължи с угощението. „Апетитът му сякаш край нямаше“, възклицава в мемоарите си Миле Панчев – човек, работил в двореца в началото на XX век.
Величеството било взискателно към всичко, което слагало в стомаха си, и затова ежедневно правело съвещания с личния си секретар и готвачите си. На тези срещи се обсъждало менюто за следващия ден. Хората с бели шапки на главите едва смогвали да запомнят всички изисквания на своя господар – толкова много били кулинарните му идеи, с които ги затрупвал.
За разлика от баща си цар Борис III бил непретенциозен към храната. Наследникът на Фердинанд можел да засити глада си с комат хляб и бучка сирене.
През летните месеци гледал да не прекалява с месото и наблягал предимно на зеленчуците и плодовете, като от тях предпочитал динята.
Фердинандовата лакомия обаче все пак се предала по наследство. Е, не на сина, а на внука. Симеон се оказал същият чревоугодник като дядо си. В детските си години вместо близалки експремиерът гризял жабешки бутчета.
Докато бил млад, цар Фердинад не посягал към алкохола. С годините обаче започнал да се увлича и по чашката. В един момент поставил изискването на масата да му се сервират и отбрани вина. Те, естествено, се внасяли само от чужбина. Монархът засищал жаждата си с френски, италиански и южноафрикански еликсири, отлежали по 30-40 години. Едно вино обаче му било особено любимо – токайското. От него изпивал по 2 бутилки.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи