26 години след кошмара „Чернобил“ градът на ужасите е превърнат в атрактивна туристическа дестинация. Макар че бетонният саркофаг е пропукан и вредните вещества продължават да тровят въздуха и земята, мераклии да видят с очите си пораженията на човешката немарливост не липсват. Десетки туристи от Европа и Америка плащат почти по 200 долара, за да разгледат руините на централата, която разболя от рак близо 4 милиона души.
Припят е разположен в Северна Украйна, почти на границата със съседна Беларус. Градът е построен специално за работниците в атомната електроцентрала. Панелни блокове, детски градини, училища, болници и заведения – това са основните атракции, които, макар че изглеждат сиви и скучни, днес са притегателен магнит за любопитните хора.
Колкото и да звучи невероятно, повечето туристи идват на зловещото място, за да се убедят с очите си, че авария наистина е имало.
В медиите рекламират Припят като призрачен град, в който ту има радиация, ту няма. Това е и една от причините от време на време районът да бъде затварян за туристите.
Говори се, че радиация продължава да изтича от пукнатина, появила се преди повече от година в бетонния саркофаг, който скрива опожарената сграда. Проблемът не е овладян по чисто финансови причини – тепърва ще се търси инвеститор, пък и хора, които биха могли да рискуват здравето си, работейки на изоставената площадка.
Според учените районът няма да е годен за живот с векове. За да се изчисти напълно от вредните лъчения почвата, пък и сградите, ще са нужни цели 900 години.
Въпреки това градът е достъпен и гостоприемен. Пътищата му са запазени, жилищата – отключени и пълни с различни изоставени предмети, но недокоснати от крадци и мародери. Вещите са толкова пропити с радиация, че дори една малка лъжичка за кафе е в състояние да разболее 4-членно семейство.
Екскурзоводите препоръчват разглеждането на Припят да започне с дозиметър в ръка. Смелчаците биват измервани, преди да преминат бариерата към ужаса, по време на разходката и след това. Ако уредът „изпищи“ червено, това е сигурен знак, че мястото е радиоактивно в повече от позволените норми – следват напътствия за бързо напускане на обекта, а след това и профилактичната доза от йод. Макар че местните жители предпочитат да церят сами себе си с водка…
Припят е призрачен град, обстановката поражда страх и връща спомените към 1986 г. Времето на това място в Украйна е почти спряло. При евакуацията си хората са оставили по-голямата част от личните си вещи, които с днешна дата служат за туристическа атракция. Танкове и хеликоптери на Съветската армия също са изоставени безстопанствено, но никой не си и помисля дори да ги нареже за скраб заради високото ниво на радиация в тях. В река Припят, която е дала името на населеното място, няма живот. Водите й са вредни и тотално неизползваеми. За съжаление тя се влива в друга по-голяма река, а от там никой не казва, къде отива – дали за поливане на зеленчуковите ниви, или в чешмите на нечии домове.
Кошмарът на Чернобил продължава и днес. Мълчанието по темата – също, както преди 26 години, когато Михаил Горбачов размишлява цели 19 дни, преди да оповести на братските страни, че и на целия свят за проблема.
26 април 1986 г. обаче взима стотици жертви, още първите два дни след изпускането на радиацията. Лъчевата болест поразява за секунди местните жители, които са били с по-слаба имунна система. Болниците са претъпкани. Пациентите имат еднакви оплаквания – нямат желание да се хранят, изпитват главоболие и световъртеж. Уви, оказва се, че дори часовете им са преброени, а докторите нямат възможност да им поставят и правилната диагноза. Но това е само началото на ужаса, който предстои и за който екскурзоводите рядко се навиват да говорят.
Здравната равносметка от аварията в атомната електроцентрала, носеща името на великия вожд Владимир Илич Ленин, но прекръстена от народа на Чернобил, е потресаваща. Радиацията служи като хумус за развитието на редица видове ракови заболявания. В клиниките се отчита бум на рак на гърдата, на щитовидната железа и на левкемия. Раждат се десетки недоносени бебета. Други пък се появяват на бял свят с различни недъзи. В Минск е направена специална клиника, в която се грижат за хлапета, засегнати от теча. Част от тях не доживяват до 18-годишна възраст.
Хора, жертви на ядрената авария, но оцелели по една щастлива случайност, от време на време обявяват гладна стачка. Те твърдят, че все още не са получили обезщетенията, които им се полагат.
„Във всяко семейство има жертва на аварията. По неофициални данни 4 милиона души са засегнати от Чернобилската радиация и вероятно вече са болни от рак. Над 2 милиона са жертвите на радиацията само в Украйна. Като се има предвид, че разпадът на атомите започва след близо 30 години, това значи в близко бъдеще да чакаме бум на ракови заболявания. Предимно в Русия, Украйна, Беларус, страните от Балтийско море, че дори и на Балканите, Франция и България бяха най-засегнатите европейски държави. Радиоактивният облак първоначално потегли на север, но после се появи вятър, който обърна посоката му. Беше засечен в Швеция и ако шведите си бяха замълчали, светът може би нямаше да разбере за проблема
Западните страни обаче реагираха бързо и взеха мерки за профилактика на населението. У нас се провеждаше първомайската манифестация, усмихнати и щастливи мъже и жени маршируваха по улици и площади и прославяха партията. Днес всички очакваме Международната агенция по атомна енергия (МААЕ) да се заеме сериозно с ликвидирането на последиците и да работи усилено с украинското правителство“, разказва руският професор Сергей Коновалов.
Според него все повече деца се раждат със синдрома на Даун, а ракът на щитовидната жлеза сега е с многократно по-висока честота, отколкото преди 1986 г.
Чернобилската АЕЦ е спряна по искане на Запада, но не е затворена окончателно. Освен любопитни туристи, из запустелите сгради и ливади се разхождат и работници, които не е ясно какво точно работят. Ядреното гориво, останало в разрушения енергоблок е започнало да излъчва америций, който е много по-опасен от стронция.
Засекли радиация първо във Велико Търново
У нас темата за аварията в Чернобил е табу. Щастливите социалистически граждани са отдадени на майските празници и манифестациите, ръководството на партията майка мълчи.
В същото време измервателните уреди във военното училище във Велико Търново, катедра „Ядрена, химическа и биологическа защита“, отчитат повишена радиоактивност. По онова време катедрата разполага със специализирани лаборатории по дозиметрия, лъчезащита и ядрена физика, оборудвани с прибори, по-добри от тези на Гражданска защита. Радиационният фон е засечен на 1 май, цели 4 дни след аварията. Униформените запазват самообладание, но не набират смелост да доложат на Тодор Живков за проблема. Събират кураж, след като радио „Свободна Европа“ разпространява вестта за аварията в Чернобил и остро критикува комунистическата партия за това, че вместо да оповести за проблема, предпочита да го укрива от нищо неподозиращото население.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи