Иван Иванов е най-успешният и дългогодишен кмет на София, останал в спомените на хората като човека, докарал водата в столицата. По време на над 10-годишното си управление от 1934 до 9 септември 1944 година той успял да изкорени корупцията от Столичната община и да изгради съвременния облик на столицата. Като награда, след комунистическия преврат бил осъден на доживотен затвор и изтезаван в Софийския централен затвор. Въпреки това заради безспорните му качества народната власт го помилвала и използвала докрай таланта му на хидроинженер, без дори да го удостои с елементарна благодарност.
Иван Иванов е роден в Сливен през 1891 година. Баща му, полк. Никола Иванов, бил герой от Междусъюзническата война и дал живота си за родината по време на Балканската. Първоначално бъдещият инженер поел по пътя на родителя си и се записал да учи във Военното училище в София. Офицерството обаче не било неговото призвание и той заминал за Германия, където Завършил хидроинженерно строителство в Техническия университет в Мюнхен. Там срещнал и любовта на живота си – германката Матилда, която му родила три дъщери.
„Водната“ кариера на Иван Иванов в България започнала през 1920 година, когато бил назначен за зам.-началник на водоснабдяването в София. По това време градът страдал от недостиг на питейна вода, което водело със себе си болести и епидемии. Малко преди инж. Иванов да се захване със столичното водоснабдяване, се родила идеята столицата да бъде захранвана с вода от Рила. За целта било нужно да бъде прокаран водопровод до Бистрица. С тази задача през 1924 година се заел именно хидроинженерът Иван Иванов. Започнало мащабно строителство. Само за 9 години съоръжението, което се разполагало на трасе, дълго 82 км, било готово.
Най-високата точка на водопровода била на 920 метра над равнището на София, което позволявало на столицата не само да има редовно вода, но и да пие най-евтината в света.
Размахът на Иван Иванов, който освен като експерт се изявил и като административен ръководител на строителството на водопровода, не останал незабелязан. През 1934 година с указ той бил назначен за кмет на София. По това време общината тънела в корупция. Друг сериозен проблем бил видът на града, който все още нямал облик на истинска столица. Именно с тези два недъга на младата българска столица се захванал инженерът, чийто авторитет бил безспорен.
Веднага след встъпването си в длъжност кметът наложил желязна финансова дисциплина и приложил строги мерки срещу бюрокрацията. За да няма никакво съмнение в почтеността на общинската управа, той всеки месец публикувал разходите на кметството в списание „Сердика“. Паралелно с това Иванов обикалял всеки ден улиците и кварталите на София.
По време на тези обиколки се родили и голяма част от идеите му за облика на града. Още през 1934 г. била изготвена Наредба-закон за застрояване на столицата. Благодарение на тази наредба през 1938 година бил изготвен и градоустройствен план, който обаче не бил реализиран заради започналата малко по-късно Втора световна война. По време на управлението на Иванов към София били присъединени близките до града села. Така била създадена Столичната голяма община. В същото време всички централни улици били павирани открили се 12 нови училища, две нови болници и бани във всички квартали. Паралелно с това започнало масово озеленяване, а само за няколко години изникнали сградите на Съдебната палата, Министерството на вътрешните работи, зала „България“, Столичната библиотека, Държавния музикален театър, Народната библиотека, Военното министерство.
Докато в центъра на София кипяло бурно строителство, Иван Иванов вече подготвял строителството на язовир „Бели Искър“. Времето обаче не му стигнало, за да завърши този проект като кмет. След преврата на 9 септември той бил арестуван и обвинен във фашистка дейност. Скалъпеният обвинителен акт му бил връчен в нощта на 31 март 1945 година, а делото срещу него се гледало на 1 април. Присъдата била доживотен затвор.
Това бил възможно най-добрият изход за инженера, защото в качеството си на кмет той бил с ранг на министър, а всички министри в последните правителства преди преврата били осъдени на смърт.
Докато бил в затвора, новите управници на София се обърнали към другарите си от СССР с молба да им изпратят специалисти за построяването на язовир „Искър“. От Москва обаче им препоръчали не кого да е, а именно инж. Иван Иванов. В съветския отговор той бил наречен „световен хидроинженер“. Така първоначално от затвора бившият кмет се върнал към професията си и започнал да проектира новия язовир в компанията на двама милиционери, които неотлъчно го пазели.
Заради безспорния си професионализъм през 1946 година инж. Иванов бил помилван и веднага започнал работа в новосъздаденото предприятие „Енергохидропроект“. Като служител там той реализирал проекта за изграждане на язовир „Искър“, който бил тържествено открит през 1956 г. под името „Сталин“.
На откриването му обаче инж. Иванов не бил допуснат и дори не получил устна благодарност за труда си. Малко след това бившият кмет бил пенсиониран без почести. Не след дълго Иван Иванов заболял от амиотрофична латерална склероза. Тя атрофирала мускулите му и увредила говора му. През 1965 година той починал на 74-годишна възраст.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи