Фео Мустакова – танцуваща между столетията – 1 част

31 декември 2011 г., Цен­тралните софийски гро­бища. Големият град се готви да посрещне новата година и увлечен в празничната атмосфера затваря очи за едно тъжно събитие, но достойно за внимание – починала е легендата на българския балет Фео Мустакова. На 102 години и 6 месеца! Впечатляващ като дълголе­тие, но и като сьдържание живот. Ка­риера, продължила почти до 90 – като танцьор, а после и като балетен педа­гог.

Аплодирали са я имена като Чарли Чаплин и Фернандел. Политическият елит на довоенна Западна Европа се е прекланял пред фееричния й талант. А в последния й час я изпращат едва десетина души, предимно на преклонна възраст… Без държавнически поче­сти, със семпли хроники тук-таме в пресата. Някои от стотиците нейни ученици дори не разбират за кончината й. Нелепо, нали?… Е, и Моцарт е нямало кой да го погребе в оня мразовит декемврийски ден на 1791 година, когато шепа хора са го изпратили до градските порти на Виена, а до общия гроб за бедняци избън столицата е отишъл само гробарят с едно куче. Но Фео Мустакова няма нужда от подобни биографични съпоставки, за да се покаже, че тя е мит. Тя наисти­на е един от културните феномени на XX век. Докосналите се до нейния свят остават в плен на магията му за цял живот. Тя е добрата орисница на десетки български професионални балетисти и на стотици, пожелали да се докоснат до ефирното изкуство на танца.

  Нейният живот е танц между събития, личности, десетилетия, столетия. „На първо място за мен винаги бе балетът, на второ – семейството“, признава Фео, след като прехвърля 100-те. Още се помни Вълнуващото й честване през 2009 година в столич­ния Музикален театър, устроено от тогавашния директор Светозар До­нев. Той изпраща кола до Суходол, за да я вземе и да й подари отново възможността да подиша сценичната атмосфера. След представлението „Котките“, посветено на вековната прима, се изнася трон, на който тя приема овациите. Очевидци твър­дят, че гърбът й бил изпрабен като в годините на пленителната и осанка. А след падането на последната завеса първото нещо, което поискала, било цигара. Мустакова пуши до откат, без да й пука за възрастовите измене­ния.

 Преди да навърши 90, тя пада фатал­но и чупи краката си. Когато й идват на свиждане колеги, първата й нужда е да изпуши цигара пред тях. „Що за за­ведение е това – да няма пепелници?“, възмутила се на глас в болницата. После натирила лекарите с думите: „Имаме си частно парти тук! Дайте ни чаши за шампанско и ни оставете!“ Това обаче е краят и на педагогическа­та й дейност, която е безупречен ин­кубатор за таланти въпреки напред­налите години.

 Погледнато исторически, Мустакова е надживяла две световни войни, две балкански и три режима – монархия, социализъм, демокрация.

 Корените на рода й достигат до бунтовния Хаджи Дими­тър. Прадядо й, свещеник, е братов­чед на войводата. Заподозрян в комитаджилък, той напуска родния Сли­вен и се установява в Каварна. Баща й ген. Димитър Мустаков завършва Военното училище в София, началник е на кабинета на министър Алексан­дър Стамболийски. Майка й Роза е пианистка, чийто баща – Петър Анге­лов, е учител в Свищов и будител по време на Освобождението. Баба й е се­стра на Димитър Ценов – дарител за откриване на търговското училище в Свищов, което днес носи неговото име.

Баща й получава стипендия да учи в Русия и заминава заедно със съпругата си. Там се наслаждават на великолеп­ни балетни постановки. На връщане семейството се установява в Солун. Именно там е родена Фео – на 14 юни 1909 година. Рожденото й име е Теодора – Фео.

 Любов кьм изкуството й вдъхва май­ка й, учила пиано в Дрезден и влюбена в балета. На 8-годишна възраст Фео започва да свири заедно със сестра си Ангелина, на четири ръце. По-късно, вече известна балерина, тя признава, че опитът с клавишите й помага мно­го при постановките.

 Гастрол на рускинята Олга Карсавина, за който шуми цяла София, провокира любовта на малката Фео към балета. Всеки път, когато у тях засвири пиа­ното, майката я кара да танцува. Благодарение на танците детето преодолява вродената си стеснителност и се отприщва да говори – иначе „бло­кирала“ пред множество хора.

 Любопитното е, че Мустакова се на­сочва към балета и заради мистични видения. Като дете тя вижда някъде в простора красиви жени, танцуващи в бели дантели. Загледана и замечтана в танца им, тя се разсейва в училище и изобщо не чува какво говори учителка­та. Тази нейна способност кореспон­дира и с окултните увлечения на баща й. След 1944 г. той лежи в затвор, осъ­ден на 7 години, формалният повод за наказанието били окултните интере­си, противоестествени на размаха на строящото се социалистическо обще­ство. Същинската причина била генаралското му минало. И от затвора таткото на Фео привлича внимание – като най-възрастния политически затворник в страната. След излизането си от затвора доживява 104. На Фео не й достига година и половина, за да се изравни с фамилното постижение.

ПРОДЪЛЖЕНИЕ – КЪМ ВТОРА (2) ЧАСТ

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: