Илф и Петров – великата комбина – 2 част

Илф и Петров

„Ние, споделял е Евгений Петров, рабо­техме във вестника много добросъвест­но. Знаехме от детство що е труд. Но никога не бяхме си представяли колко е трудно да се пише роман. Ако не се боя да бъда банален, щях да кажа, че писахме с кръв.

 Първата глава двамата „негри“ приключили за около месец. Всичко на всичко – 7 готови страници. Решили съавторите да дадат отчет на Дюма-баща и му пре­доставили ръкописа. „Харесва ми това, което сте направили. По мое мнение сте напълно завършени писатели. Ще минете и без ръката на майстора. Продължавайте сами в същия дух“, казал Катаев, щом прочел произведението. В следващите месеци Илф и Петров вложили на страниците на романа си гениалното си чувство за хумор, но и много свои лични преживявания. Общежитието „Монах Бертолд Шварц“, където се развива част от действието с главните герои Воробянинов и Остап Бендер, например било същото онова, в което живеел Иля Илф в Москва.

 Остап първоначално бил замислен като второстепенен персонаж, епизодик. Той трябвало да каже репликата „А може би искате ключа от стаята с парите?“, която Илф и Петров харесали от репертоара с лафове на свой познат, и да изчезне. Но в крайна сметка му била отредена друга, основна роля.

 „В края на романа ние вече възприемахме Остап Сюлейман Берта Мария Бендер бей като жив човек и често му се сър­дехме за проявяваното нахалство. Вяр­но е и че поспорихме за това дали да го убием. Приготвихме две листчета. На едното нарисувахме череп и кости. Съд­бата на Великия комбинатор бе решена с помощта на малка лотария“, разказал е в спомените си Евгений Петров.

Снимка на Илф и Петров в Ню Йорк през 1935 г.

  Романът „12-те стола“ бил завършен през януари 1928-а. В следващите 3 го­дини тандемът сътрудничил активно на списанията „Огоньок“ и „Чудак“. Там Илф u Петров публикували в съавторство ред фейлетони и разкази, сатирич­ната повест „Светла личност“, цикъла новели за град Колоколамск и приказки­те „1001 дни, или Новата Шехерезада“. А после отново се върнали към Остап Ибрахимович Бендер В „Златният те­лец“.

 Вторият роман за Великия комбинатор излязъл през 1931 г. И в него чаровният измамник преследва имане – парите на не­легалния съветски милионер Корейко, но според критиците, този път авторите дали по-голяма плътност на образа.

 През 1935 г. знаменитите сатирици посетили САЩ. Впечатленията си от страната на неограничените възмож­ности описали в книгата с очерци „Ед­ноетажна Америка“. Това било първото произведение, което реализирали по раз­лична формула. 20 от главите написал Илф, 20 – Петров, а върху 7 работили заедно. По това време Иля вече стра­дал от коварна болест – туберкулоза. Тя взела живота му през 1937 г., а пър­вите й симптоми се проявили именно в Щатите. Там една вечер в хотела Илф направил страшно признание на своя приятел и съдружник. „Женя, много ми е зле. Вече 10 дни ме болят гърдите. Бо­лят непрекъснато – и денем, и нощем. Днес, когато се разхождахме на гробище­то, изкашлях кръв. Това продължава и досега“, оплакал се Иля.

 Година и три месеца по-късно болестта на белите дробове отнела живота му.

Вечерта преди фаталния 13 април 1937 е.

Иля Илф и Евгений Петров пътуват до САЩ, в резултат на което се появява книгата „Едноетажната Америка“

  Илф и Петров прекарали заедно. Рабо­тели над пореден фейлетон. Работа­та обаче нещо не им споряла. Иля бил уморен и бледен и с ортака му решили да нарежат топче хартия. После се раз­делили. На прощавене се разбрали да се видят на следващия ден. Уви, не им било писано да имат още една среща. Загубата на приятеля си Петров приел болезнено. „Сега полудявам от духовна самота“, жалвал се той в следващите няколко години.

 На 2 юли 1942-ра смъртта го споходила и него. Заминал военен кореспондент в обсадения Севастопол и на връщане за­гинал в самолетна катастрофа.

 

Прозренията на Остап

 Животът, господа съдебни заседатели, е сложно нещо, но това сложно нещо, господа съдебни заседатели, се отваря просто като чекмедже. Само трябва да знаете как.

***

Финансовата пропаст е най-дълбоката от всички пропасти. В нея може да се пада цял живот.

***

Системата – над всичко: всяка общест­вена копейка трябва да влезе в моето лично счетоводство.

***

Мене например ме хранят идеите. Аз не протягам ръка за киселите изпьлкомовски рубли. Моята черга е по-висока.

***

В Рио де Жанейро например крадените автомобили се пребоядисват в друг цвят. Това се върши от чисто хуманни съо­бражения – да не се огорчава бившият собственик, като види, че с неговия автомобил се разхожда друг човек.

***

Отнемането или измъкването на парите се мени в зависимост от усло­вията. Лично аз владея четиристотин доста честни начини за отнемане. Но работата не е в начините. Работата е там, че днес няма богати хора.

***

Похождение означава да ухажвате млади девици с нечисти помисли.

***

Аз не съм хирург. Аз съм невропатолог, психиатър. Изучавам душата на своите пациенти. И не зная защо, все попадам на глупави души.

***

Щом в страната сноват някакви парични знаци, то трябва да има хора, които имат много от тях.

***

Бензинът от вас – идеите от нас.

***

Щом изчезне съветската власт, извед­нъж ще ви стане по-леко.

***

Витамините, драги ми предводителю, никому не се дават даром.

***

Аз не съм разбойник, а идеен борец за парични знаци.

***

С парите човек трябва да се разделя леко, без стеснение.

***

Наистина, пътната ми чанта изгоря, но огнеупорните идеи останаха.

***

Времето, което имаме, е пари, които ние нямаме.

ПРОДЪЛЖЕНИЕ – КЪМ ПЪРВА  (1) ЧАСТ

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

Коментирай първи

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.


*