„Ние, споделял е Евгений Петров, работехме във вестника много добросъвестно. Знаехме от детство що е труд. Но никога не бяхме си представяли колко е трудно да се пише роман. Ако не се боя да бъда банален, щях да кажа, че писахме с кръв.
Първата глава двамата „негри“ приключили за около месец. Всичко на всичко – 7 готови страници. Решили съавторите да дадат отчет на Дюма-баща и му предоставили ръкописа. „Харесва ми това, което сте направили. По мое мнение сте напълно завършени писатели. Ще минете и без ръката на майстора. Продължавайте сами в същия дух“, казал Катаев, щом прочел произведението. В следващите месеци Илф и Петров вложили на страниците на романа си гениалното си чувство за хумор, но и много свои лични преживявания. Общежитието „Монах Бертолд Шварц“, където се развива част от действието с главните герои Воробянинов и Остап Бендер, например било същото онова, в което живеел Иля Илф в Москва.
Остап първоначално бил замислен като второстепенен персонаж, епизодик. Той трябвало да каже репликата „А може би искате ключа от стаята с парите?“, която Илф и Петров харесали от репертоара с лафове на свой познат, и да изчезне. Но в крайна сметка му била отредена друга, основна роля.
„В края на романа ние вече възприемахме Остап Сюлейман Берта Мария Бендер бей като жив човек и често му се сърдехме за проявяваното нахалство. Вярно е и че поспорихме за това дали да го убием. Приготвихме две листчета. На едното нарисувахме череп и кости. Съдбата на Великия комбинатор бе решена с помощта на малка лотария“, разказал е в спомените си Евгений Петров.
Романът „12-те стола“ бил завършен през януари 1928-а. В следващите 3 години тандемът сътрудничил активно на списанията „Огоньок“ и „Чудак“. Там Илф u Петров публикували в съавторство ред фейлетони и разкази, сатиричната повест „Светла личност“, цикъла новели за град Колоколамск и приказките „1001 дни, или Новата Шехерезада“. А после отново се върнали към Остап Ибрахимович Бендер В „Златният телец“.
Вторият роман за Великия комбинатор излязъл през 1931 г. И в него чаровният измамник преследва имане – парите на нелегалния съветски милионер Корейко, но според критиците, този път авторите дали по-голяма плътност на образа.
През 1935 г. знаменитите сатирици посетили САЩ. Впечатленията си от страната на неограничените възможности описали в книгата с очерци „Едноетажна Америка“. Това било първото произведение, което реализирали по различна формула. 20 от главите написал Илф, 20 – Петров, а върху 7 работили заедно. По това време Иля вече страдал от коварна болест – туберкулоза. Тя взела живота му през 1937 г., а първите й симптоми се проявили именно в Щатите. Там една вечер в хотела Илф направил страшно признание на своя приятел и съдружник. „Женя, много ми е зле. Вече 10 дни ме болят гърдите. Болят непрекъснато – и денем, и нощем. Днес, когато се разхождахме на гробището, изкашлях кръв. Това продължава и досега“, оплакал се Иля.
Година и три месеца по-късно болестта на белите дробове отнела живота му.
Вечерта преди фаталния 13 април 1937 е.
Илф и Петров прекарали заедно. Работели над пореден фейлетон. Работата обаче нещо не им споряла. Иля бил уморен и бледен и с ортака му решили да нарежат топче хартия. После се разделили. На прощавене се разбрали да се видят на следващия ден. Уви, не им било писано да имат още една среща. Загубата на приятеля си Петров приел болезнено. „Сега полудявам от духовна самота“, жалвал се той в следващите няколко години.
На 2 юли 1942-ра смъртта го споходила и него. Заминал военен кореспондент в обсадения Севастопол и на връщане загинал в самолетна катастрофа.
Прозренията на Остап
Животът, господа съдебни заседатели, е сложно нещо, но това сложно нещо, господа съдебни заседатели, се отваря просто като чекмедже. Само трябва да знаете как.
***
Финансовата пропаст е най-дълбоката от всички пропасти. В нея може да се пада цял живот.
***
Системата – над всичко: всяка обществена копейка трябва да влезе в моето лично счетоводство.
***
Мене например ме хранят идеите. Аз не протягам ръка за киселите изпьлкомовски рубли. Моята черга е по-висока.
***
В Рио де Жанейро например крадените автомобили се пребоядисват в друг цвят. Това се върши от чисто хуманни съображения – да не се огорчава бившият собственик, като види, че с неговия автомобил се разхожда друг човек.
***
Отнемането или измъкването на парите се мени в зависимост от условията. Лично аз владея четиристотин доста честни начини за отнемане. Но работата не е в начините. Работата е там, че днес няма богати хора.
***
Похождение означава да ухажвате млади девици с нечисти помисли.
***
Аз не съм хирург. Аз съм невропатолог, психиатър. Изучавам душата на своите пациенти. И не зная защо, все попадам на глупави души.
***
Щом в страната сноват някакви парични знаци, то трябва да има хора, които имат много от тях.
***
Бензинът от вас – идеите от нас.
***
Щом изчезне съветската власт, изведнъж ще ви стане по-леко.
***
Витамините, драги ми предводителю, никому не се дават даром.
***
Аз не съм разбойник, а идеен борец за парични знаци.
***
С парите човек трябва да се разделя леко, без стеснение.
***
Наистина, пътната ми чанта изгоря, но огнеупорните идеи останаха.
***
Времето, което имаме, е пари, които ние нямаме.
ПРОДЪЛЖЕНИЕ – КЪМ ПЪРВА (1) ЧАСТ
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Be the first to comment