Илф и Петров – великата комбина – 1 част

Илф и Петров

„Хубаво ще е, ако някой ден загинем заедно – В самолетна или автомобилна катастрофа. Тогава на никой от нас няма да му се налага да присъства на собственото си погребение.“ Така обичали да се майтапят знаменитите Илф и Петров. Голяма част от безсмъртното им творчество е написано в тандем и публиката ги възприемала като едно цяло. Гениалните автори обаче хич и не страдали, че обществото не гледало на тях като на отделни личности.

 Спорно е на кого от двамата е хрумнала за пръв път ци­тираната пo-горе шега. Са­мият Евгений Петров – по-младият в дуета, не помнел приживе кой е авторът на въпросния дженк. Допускал обаче, че е колегата му. Има и  стотици  други  техни шедьоври на мисълта, за които не може да се каже в чия глава първо са се пръкнали. Не, просто няма как. Илф u Петров пишели заедно дума по дума, изречение по изречение. С много малки изключения практиката да планират кой какво ще свърши и да се усамотят поотделно за изпълнение на набелязаните задачи им била чужда.

 „Доста трудничко е да се напише автобиография на автора на „Дванадесетте стола“. Ра­ботата е там, че се е родил два пъти: през 1897 г. и през 1903 г. Първия път като Иля Илф, а втория — като Евге­ний Петров.

 Тези две събития са станали в град Оде­са. По такъв начин още от младенческа възраст авторът е започнал да води двояк живот. Докато едната му поло­вина се е валяла в пеленките, другата е била вече на шест години и е прескачала оградата на гробището, за да бере люляк. Това двояко съществуване продължава до 1925 г., когато двете половинки за пръв път се срещат в Москва“, пише славният тандем в своята „Двойна автобиография“.

Илф и Петров (на преден план) на Гоголевския булевард в Москва

  Макар и сътворена с чувство за хумор, отбелязаното в нея е реално. Така поне се кълнял, преди да почине през 1942 г., Евгений Петров.

 Именно на него дължим голяма част от биографичните данни за дуета. Петров умрял 5 години след колегата си, за кое­то време успял да напише „Спомени за Илф“. В това свое мемоарно произведе­ние разкрил кога и как точно с Иля са станали ортаци, дал е подробности от кухнята на съвместното им „предпри­ятие“.

 Покрай работата си в тандем двама­та започнали дори да мислят еднакво. Улавяли се, че често им хрумвала една и съща дума, подходяща за текста. Да, но не я използвали. Страхували се, че щом въпросната дума е изникнала едно­временно в главите им, за нея можело да се сетят и други. А това, според опа­сенията им, означавало, че ще напълнят творбата си с клишета. Затуй и се на­пъвали да измислят нещо по-оригинално.

 Запознанството им станало в средата на 20-те години в Москва, в редакцията на вестник „Гудок“ – орган на профсъюза на работе­щите в железопътния транспорт. И Илф, и Петров се подвизавали там като журналисти. Стихията на Евге­ний били фейлетоните. На Иля също, но той се занимавал и с редактиране – оправял стила на читателски писма и работнически кореспонденции и им сла­гал впечатляващи заглавия от типа на „И магарето ушите си клати“. Бил с ру­мени бузи, вечно опънати под бюрото крака и пенсне върху очите. Работният му кът се намирал срещу този на завеждащия отдела.

 В същия вестник „Гудок“ се подвизавал и по-големият брат на Евгений Петров Валентин Катаев (също свестен писател, автор на „Синът на полка“ и още куп други популярни творби – бел. ред.) Той се полз­вал с авторитет сред колегите си, изживявал се като тартор на колектива. Благодарение на Катаев, или пo-скоро на една негова шега, се родил творческият тандем Илф и Петров.

Илф със съпругата си Мария Тарасенко

  Един ден Валентин нахлул ухилен до уши в редакцията. „Искам да съм съветският Дюма-баща“, заявил той. Връст­никът му Иля го погледнал учудено през пенснето си. „И защо така, Валюн, изведнъж ви се дощя да станете Дюма-пер?“, попитал редакторът на чита­телски писма и кореспонденции. „Затова Илюша, че отдавна вече е време да се отвори работилницата на съветския роман, гласял отговорът. – Аз ще бъда Дюма-баща, а вие – моите негри. Ще ви давам темите, вие ще пишете романи­те, а после аз ще ги поправям. Ще мина веднъж-дваж с ръката си на майстор по вашите ръкописи – и готово… Ето ви една отлична тема – столовете. Пред­ставете си, че в един от тях са скрити пари. Те трябва да се намерят. Нима не е готов авантюрен роман? Има още темички… А? Съгласявайте се. Сериозно.

 Единия роман нека напише Иля, другия – Женя.“

 След този причудлив разговор Катаев седнал на стола си, сътворил набързо фейлетон за някаква коза, сложил под него псевдонима си Старик Сабакин и заминал в командировка в провинция­та с билет за втора класа. А след него и Илф u Петров излезли от стаята и тръгнали да се разхождат из дългия ко­ридор на Двореца на труда, където се помещавала редакцията на „Гудок“.

Петров и жена му Валентина

  „Е, ще пишем ли”, попитал Евгений. „Какво пък, може да опитаме. Но дали пък да не работим заедно? Ще съчинява­ме заедно. Единият ще пише, а другият ще стои до него и също ще дава идеи“, рекъл колегата му. Още същия ден двамата се хванали за сюжета със столовете и започнали да подготвят план за романа. Измислили и заглавието. Било август или септем­ври 1927 г. В следващите седмици Илф и Петров прекарвали вечерите си в ре­дакцията. Изчаквали останалите жур­налисти да си тръгнат и се залавяли с орташката си творба. Пишел Евгений, защото почеркът му бил по-красив. Уточнили всички герои, двамата съав­тори пристъпили към същинската ра­бота. Тогава обаче изведнъж запецнали. А какво да е първото изречение? Прех­върляли всякакви фрази, но нито една не им допадала. Цял час не им хрумнало нищо, което да ги възторгне. И тогава Илф предложил: „Нека започнем просто и старомодно: В околийския град N…“ И началото било поставено.

Първите им професии – детектив и счетоводител

Евгений Петров Катаев е роден на 17 ноември Петров със съпругата си Валентина.

 1903 г. в семейството на учител по история. През 1920-а завършва 5-а одеска гимназия, а до пристигането си в Москва през 1923-та е служител в Украинската телеграфна агенция и следовател в криминалния отдел на милицията. В качеството си на детектив арестува свой съученик и ръководител на местна банда – Александър Козачински, и онзи е осъден на смърт чрез разстрел. Петров обаче иска преразглеждане на делото и престъпникът получава милост – вместо да отнемат живота му, го пращат на изправителен лагер. След освобождаването му през 1925 г. Петров го устройва на работа в руската столица, в редакцията на „Гудок“. През 1938 г. по настояване на Евгений Александър Козачински написва повестта „Зеленият фургон“. Петров е съпруг на Валентина Леонтиевна Грюнзайд – съветска гражданка от немски произход. Тя му ражда две деца. Единият му син – Петър Катаев, е известен кинооператор („17 мига от пролетта“). Другият – Иля Катаев(кръстен на съавтора на Петров – Илф), пък е композитор.

 Иля Арнолдович Файнзилберг е евреин, роден на 3 октомври 1897 г. Той е третият от четирима­та синове на банков служител. След завършване на гимназия (1913) работи в чертежно бюро, в телефон­на централа и военен завод. След октомврийската революция се устройва на щат във вестник, но не като журналист, а като счетоводител. 1922-ра е годината, в която Илф се запознава с жена си Мария Николаевна Тарасенко. През 1935-а тя му ражда дъщеря Александра. Уви, авторът на „12-те стола“ и „Златният телец“ успява да се порадва на щерка си само 2 години. По признанията на съпругата голямото хоби на знаменития писател била фотографията. Ортакът на Евгений Петров оставя стотици снимки в архива си, голяма част от които днес са възстановени дигитално.

 Мнозина вероятно се чудят откъде идва псевдонимът Илф. Това е абревиатурата на еврей­ското име на писателя – Иехиел Лейб Файнзилберг.

ПРОДЪЛЖЕНИЕ – КЪМ ВТОРА (2) ЧАСТ

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*