Актьорът Мирослав Миндов бил натопен, че е агент на ДС

Мирослав Миндов

  88 години ще навърши през юли актьорът Мирослав Миндов, бивш пред­седател на Съюза на артистите, бивш депутат, бивш дирек­тор на Народния и на Сатиричния театър. Наскоро ветеранът посети своята светая светих – Народния театър, и дръпна вдъ­хновено слово. Той говори за покойната си колежка Ирина Тасева и за миналото на театъра – с жар и енергичност, изпра­вен като младеж. Дори присъствалият посланик на САЩ Джеймс Уорлик се впечатли от негова­та въодушевеност и радостно кимаше на думите му.

 Бойчо Огнянов от филма „Под игото“, сниман преди цели 60 години, днес е на възраст, която патриархът на литературата ни Иван Ва­зов не е доживял. Но вмес­то да се поддаде на нейната тежест или да живее само със спомени, ветеранът на Народния театър иска да е полезен на младите. Почти 15 години след пенсия той бе художествен ръководи­тел на Детския самодеен театър към читалище „Черноризец Храбър“ в столич­ния квартал „Изгрев“.

 „Не спират да ме вълнуват проблемите на изкуството и чистотата на българския език. – споделя Мирослав Миндов. – Някога говорех на ямболски диалект, но успях да го изчистя в театралната школа. Сега чувам навсякъ­де в София грозни диалекти и жаргони при младите хора и сърце­то ме боли. Езикът ни стана деформиран, убит и нераз­бираем. Това е отражение на бездуховното общество. Аз се стремя да предам на младите любовта към рецитирането, към прекрасния ни език и великите ни поети. Това е моята мисия за вре­мето, което ми остава…“

 Актьорът живее със съ­пругата си Виолета Миндова, фармацевт по професия, и с общата им болка. И за двамата това е втори брак. Миндов приема като своя доведената си дъщеря. Лекарска грешка обаче й отнема живота едва на 30 години. Почернената майка намира опора в своя съпруг, но и тя му е опора, посве­щавайки му се от цялото си сърце. Първият брак на ак­тьора е с актрисата Ангели­на Сарова (изиграла Елка във филма „Гераците“). От нея има син, който работи в сферата на туризма.

Актьорът в младостта си

  Като дете Мирослав Мин­дов има късмета препода­вател по музика да му бъде самият Светослав Обретенов, създал хор в Ямбол. Мирослав свири на цигулка от първо отделение, но пак оттогава играе и в театрал­но школа към читалище. Той пее и рецитира, но не мечтае да стане актьор, а артист или поет.

 През 1951 г. режисьор­ът Дако Даковски, току-що завърнал се от Москва, е амбициран да екранизира романа „Под игото“. Дото­гава 27-годишният Миро­слав Миндов е снимал само епизодична роля във филма „Данка“. И изведнъж – Бой­чо Огнянов. Ролята не му е подарък нито от режисьора, нито от провидението. То­гава не се е наричало кастинг, но е имало конкурс. На пробните снимки се явяват Андрей Чапразов, Апостол Карамитев, Георги Калоянчев, Георги Георгиев-Гец, Спас Джонев… Имената им само засилвали неувере­ността на Мирослав в себе си. От друга страна, у него се появило вътрешно чув­ство, че режисьорът харесал именно него още от първата минута. И това не го излъгало. Сним­ките се провеждат няколко месеца. Масовите сцени се заснемат на Витоша и в Копривщица.

 Хонорарът за централна­та роля на Бойчо Огнянов е 1500 лева. Заплатите по това време са около 200 лева. До днес актьорът се шегува, че е взел пари, кол­кото за един хубав костюм. Образът на Базовия герой обаче му проправя пътека към успеха – на другата го­дина го правят „заслужил артист“. И към сърцата на жените. Очевидци твърдят, че нежният пол го преслед­вали пред театъра с такава настоятелност, на каквато се радвал след време само Стефан Данаилов.

 Днес Миндов е безпарти­ен, но членството в БКП и организационният замах са причините да бъде избран и на ръководни длъжности. В началото на 60-те той става председател на Съюза на артистите. Бил е и директор на Народния и Сатиричния театър. За този период от кариерата емоциите му са противоречиви.

Мирослав Миндов като Бойчо Огнянов във филма "Под игото"

  Да си на ръководна длъжност в изкуството по Живково време бе много хлъзгава работа. След по­редната реорганизация в театрите трябваше да се съ­кращават хора, защото бе създадено впечатление, че са препълнени. Действител­но ВИТИЗ бълваше стотици кадри на година. Идеята за съкращенията бе на Вене­лин Коцев, който отговаряше в ЦК за театрите. След тази реорганиза­ция се създаде нетърпима атмос­фера, уволнените говореха против мен. И след годи­на и половина директорство реших, бях освободен. Предложих за мой приемник Андрей Гуляшки. Отидох в ЦК и казах, че не мога да бъда и председател на съюза, защото всички негативи рефлектират в мен.

 Подадох оставка, защото нямах авторитет в гилдията, независимо че като режи­сьор имах добри постанов­ки. И поисках да продължа образованието си, до този момент имах зад гърба си само двугодишна театрал­на школа, учител ми беше Кръстьо Сарафов. Поисках да отида в Англия, тъй като говорех езика и ми беше любопитно“, споделя доай­енът.

 Той учи в Кралския Ше­кспиров театър и в нацио­налния театър „Олд Вик“. Средата му са режисьори и интелектуалци. В неговия курс е чилийският певец Виктор Хара, с когото ста­ват добри приятели. Докато е в английската столица, Миндов изпраща до вест­ник „Народна култура“ по­редица от дописки „Писма от Лондон“. Запознава се и с невъзвращенеца Петър Увалиев.

 След завръщането си актьорът е извикан от То­дор Живков да разкаже за своето пребиваване на Запад. „Такава среща не можех да откажа, но агент на Държавна сигурност не съм. Напротив, мен ме сле­дяха! Имам чувството, че тогава някой нарочно беше изпратен като провокатор, за да види ДС как мисля и разсъждавам по проблеми­те на нашето правителство. Та Живков ме повика, пред­ложи ми отново да стана председател на Съюза на артистите, но аз отказах. На моето място вече бях сло­жил Ружа Делчева“, споде­ля Миндов.

 За годините си актьорът се радва на стабилно здра­ве, но това, което му липсва, е неговият свят. На колеги като Апостол Карамитев и Славка Славова, към чие­то незабравимо поколение Миндов принадлежи.

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

Коментирай първи

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.


*