„Мило и драго даваме, само и само да стигнем до този човек!“
Думите са на шефа на ГДБОП, Станимир Флоров. Отправени са към Любомир Димитров, по-известен като Любо Гребеца, един от осъдените по току-що приключилото дело „Наглите“. Разговорът е в ГДБОП и в него участват още зам. главният прокурор Бойко Найденов и шефът на „Терор“ Валентин Цоновски. Тримата оказват психологически натиск върху Любо Гребеца. Обработват го да натопи определени хора.
Думите на Флоров се чуха по време на процеса „Наглите“. Не стана ясно обаче кой точно от тримата: Алексей Петров, Антон Петров или Валентин Янев – Вальо Бореца, е човекът, за когото Флоров дава „мило и драго“, само да го нареди сред „Наглите„. При такива методи, когато се разследват хора, а не престъпления, не е чудно, че процесът, който трябваше да накаже престъпниците, отвличали богаташи срещу откупи, завърши безславно. Оказа се, че престъпленията не са разплетени докрай, похитителите на Гунински продължават да са неизвестни парите от откупите не са и търсени, а част от обвиняемите бяха оправдани. Делото остави впечатлението, че и целта на разследването е била друга – да се разчистят лични сметки и да се нагнети общественото мнение за следващото гръмко дело „Октопод“.
Вътрешният министър Цветан Цветанов реагира остро срещу изнасянето на специалните разузнавателни средства в съдебната зала. На тях са записани пазарлъците на антимафиотите и прокурорите с обвиняемите. Те са в пълен разрез с изискванията на НПК и показват, че разследването на отвличанията е компрометирано от самото начало от шефа на ГДБОП Станимир флоров, дясната му ръка Валентин Цоновски и зам. главния прокурор Бойко Найденов.
Валентин Михайлов – Ихтиманския, е главен герой в тази сага. Той е арестуван в средата на декември за източване на банкови карти и други престъпления. При разследването на едно от тях става ясно, че е участвал и в 7 отвличания, а както се оказва по-късно – и при предаването на парите от откупа за Ангел Бончев. Преди това е шетал из Чехия. Веднага след задържането му от прокуратурата излиза абсурдно разпореждане да бъде изведен от ареста и заведен в ГДБОП. Разпореждането е издадено с ясното съзнание, че няма да се провеждат процесуално-следствени действия, а ще го навиват да свидетелства. Прокуратурата бърза, защото ако Ихтиманския е привлечен като обвиняем, неговите показания ще се преценяват съобразно другите доказателства. Той обаче е още свидетел и се счита, че е предупреден за наказателната отговорност, следователно ще говори „истината“!
Обясняват му, че не го разпитват официално. На скандалния запис се чува ясно – изплющява шамар, следва заплаха, че ще го отведат в „другата стая“.
Няколко часа по-късно в ГДБОП са докарани жена му Валентина и синът му Калоян. Срещата на Ихтиманския със семейството му също е записана. Той споделя пред близките си: „Просто не ми се живее. Иде ми да се обеся!“.
След това казва, че са му обещали да си избере държава, в която да отиде със семейството си. Предложението е направено лично от зам. главния прокурор Бойко Найденов, който е в компанията на Флоров, Цоновски и още един служител – Трифонов от ГДБОП. Магистратът Найденов размекнал коравото сърце на магистралния грабител Вальо Ихтиманския със следното обещание: „Може, като започнем, въобще да няма наказателно преследване. Значи малко е насила, но можем да го направим – да стигнем дотам да има защитен свидетел, да променим самоличността ти.
Ще те изкараме в чужбина, ако щеш, теб и семейството ти. Можем да намалим наказанието ти… Така е, защото имаме възможността да те извадим и можем да ликвидираме въобще наказателната отговорност. От тук нататък ще остане включването ти в програмата, защото в момента другият вариант е да ти повдигнем обвинение“.
Валентин Михайлов – Ихтиманския, приема офертата и започва да говори. Признава, че е участвал в отвличането на Мехмед Чакър, Джорджо Марков, Михаил Краус. За Ангел Бончев споделя, че лично е участвал и при отвличането му, и при получаване на откупа. Никой обаче не пита Ихтиманския къде са отнесли парите, как са ги разпределили, с кого са ги делили. От ГДБОП не проявяват абсолютно никакъв интерес към ключовия въпрос за парите. Странно безхаберие, при положение че ако стигнат до парите, могат да открият и мозъка на „Наглите“. Според отлично запознати причината за това не е само в липсата на професионализъм. Запознати твърдят, че е имало опасност покрай парите да се стигне твърде близо до най-тесен кръг от високопоставени МВР шефове, забъркани в престъпната схема с откупите.
Оказва се обаче, че иначе услужливият Валентин Михайлов не знае нищо за похищението на Румен Гунински. Признава, че за част от отвличанията знае само това, което са му разказвали някои от другите подсъдими. Дори признава, че в един момент си развалил отношенията с част от бандата. По-късно дори го питали дали не им се сърди, че не е участвал в другите отвличания – например на Пурата и Маникатов?! След като не е бил пряк участник във всички престъпления, пита се, какъв свидетел може да е Ихтиманския, върху когото, общо взето, се крепи цяло обвинение? И още – след като никой от неговите приятели не споделя нищо за Гунински, кой тогава е отвлякъл сина на днешния кмет на Правец? За Флоров и компания историята със студента е прехвърлена в графата „разкрити“.
Веднага след показанията на Ихтиманския, задържан за подправени банкови карти, МВР хуква да арестува другите от бандата, вместо да продължи наблюдението и да стигне до парите и до мозъка на престъпленията.
Групата е задържана, вестниците кънтят и в този момент в България се прибират от чужбина Любо Гребеца и Данаил Димитров, така нареченият Релето. На пръв поглед идиотска грешка. Според близки до тях Гребеца и Релето се връщат у дома, защото нямат съзнание, че са съпричастни към бандата похитители и за тях няма никаква опасност. Двамата не са притеснени, нито са уплашени, защото нямат нищо общо с групата.
След ареста на Гребеца прокурор Антония Близнакова му подава мобилния си телефон. Гребеца чува в слушалката гласа на Бойко Найденов, който го предупреждава да внимава какво ще говори. Това става малко преди обвиняемият Любомир Димитров да даде показания пред съдия.
Флоров и Цоновски от своя страна започват да го обработват да говори срещу Алексей Петров
Гребеца е изваден от килията и закаран в ГДБОП в разрез с всякакви закони и изисквания на НПК. Точно тогава проехтява онази реплика за „милото и драгото“ на Флоров. Старателните му подчинени Цоновски и Йордан Монов също обработват Гребеца. Цоновски му казва: „Кажи ми нещо, което заковава Вальо Бореца, нещо, което го заковава – не говорим за доказателства, не е твоя работа да събираш доказателства“.
Ихтиманския по тази формула получава пълна амнистия.
Мълчание за рязаните пръсти
Екипът на Флоров и Валентин Цоновски толерантно подминава мълчанието на защитения свидетел Валентин Ихтиманския за рязането на пръстите. Това е единственият въпрос, на който той отказва да отговори в съда. Лаконичен е – „Няма да отговоря на този въпрос, защото мога да улича себе си в престъпление!“. В същото време прокурорът Бойко Найденов му казва: „Макар че ти не си свидетел, участвал си в повечето неща, но ще го направим така – да си се отказал доброволно или нещо от този сорт“.
Юристи коментират, че Бойко Найденов, който между другото не крие амбициите си да стане следващият главен прокурор, е извършил престъпление от общ характер не само с това изявление, но и с другите уговорки с Ихтиманския – съдействал му е да избегне наказателна отговорност за ш отвличанията. Нещо повече, отървал го е от висящите му дела за престъпленията, извършени през минали години. Основният свидетел на обвинението Валентин Михайлов има дълга криминална биография – съден е през 90-те г. и е лежал 7 години в затвора за въоръжен грабеж. Той е от пионерите на магистралните грабежи, в които ихтиманската група се прочува като най-жестока в нападенията си над чужденци, а в досието си записва и убити хора.
ОБОСНОВАНО ПРЕДПОЛОЖЕНИЕ от ГРАЖДАНИН на Р.БЪЛГАРИЯ:
Въз основа на така изнесените факти и обстоятелства при образуването на досъдебно производство срещу Станимир Флоров от Главна прокуратура на Р.България и прочита на строго секретните материали/оказали се автентични/ и изнесени в пресата относно обвързаността на същия с организираната престъпност като оперативен работник в отдела за борба с наркотиците тогава в ЦСБОП/сега ГДБОП/ правя следното обосновано предположение:
СТАНИМИР ФЛОРОВ е свързан ,ако не и организатор на покушението срещу ЗЛАТОМИР ИВАНОВ-Златко Баретата пред съдебната палата в гр.София на 29.01.2013г.Явно Станимир Флоров се страхува от неща,които Златко знае и мисля,че беше решил да ги разкаже пред съда.Може да се предположи,че Златомир Иванов все още е под заплаха от покушение.Мога да кажа,че Златко Иванов е мъжко момче,не само заради това,че е родом от гр.Гурково/Ст.Загорска област/.