Юни 1964-та. По случай Деня на Христо Ботев и геройски загиналите за народна свобода в хотел „Шератон“ (по онова време хотел „Балкан“) са се събрали активни борци против фашизма и капитализма. На банкета присъствали също Тодор Живков и поетът Георги Джагаров (покойник от 1995-а – б. р.)
По някое време Тато взима думата за реч. „До мен постъпи предложение песента „Горда стара планина“ да се обяви за национален химн на България. Може би ще го подкрепим, а? Който е съгласен, да гласува“, заявява бившият Първи. И запява фалшиво с пълно гърло. 500-те присъстващи вдигат ръце.
Живков обаче прави уговорката, че решение по въпроса за химна трябва да вземе и Политбюро, и Народното събрание.
Дни по-късно Тато привиква в резиденцията си поетите Георги Джагаров и Димитър Методиев. Заявява им, че за да стане химн, песента на Цветан Радославов „Горда стара планина“ трябва да се пренапише. Необходимо е да влезе нещо за Москва и партията. „Осигурил съм ви банани, портокали, литър уиски и коняк. Правете, струвайте, но искам нов вариант на текста. Ако трябва и проститутки ще ви докарам, ама вкарайте образите на СССР и БКП, та да се получи“, нарежда бившият Първи. Впоследствие стихотворците са отведени в помещение, където да творят. Така изникнал куплетът:
Дружно братя българи, с нас Москва е в мир и в бой.
Партия велика води нашия победен строй!
Говори се, че Георги Джагаров не бил особено горд (с творението си. На него повече му допадал един друг вариант, в който обаче не се споменавало за ръководната роля на БКП и СССР. През 70-те Джагаров дори ходил да пита външния министър Петър Младенов може ли в национален химн да се възпява чужда държава. „Прав си, но не е сега моментът да се повдига въпросът. Нека изчакаме по-благоприятни условия“, отговорил дипломат №1, известен сред широките народни маси и с прякора си Пешо Мастиката.
Преработената песен е утвърдена за химн на народната република с Указ от 7 септември 1964 г. През 1990-а куплетът с Москва и партията пък отпада.
При управлението на Тато Георги Джагаров се издигна до вицепрезидент – припомнят запознати с биографията му. Тогава официалното название на длъжността му беше „Зам.-председател на Държавния съвет“. „Тодор Живков просто го обичаше този Джагаров“, разказвала е в интервюта Ани Младенова – дългогодишна лична медицинска сестра на бившия Първи.
Веднъж държавният глава решил да покаже на своя заместник, че и сам може да твори поезия. Изпратил му писмо, в което се мъдрело забележително четиристишие. Лиричната творба Тато бил посветил на себе си.
И вашите благоверни дами
към мене гледаха със страст,
че любех аз от вас по-силно
пиех по-добре от вас
гласяло произведението.
За Джагаров казват, че си позволявал да спори ожесточено със своя могъщ началник, но и често му се подмазвал. Случвало се е дори да напише статия, в която се възторгвал от родителката на Първия – Маруца. „Тя можеше да бъде майката на Васил Левски или майката на Христо Ботев, баба Тонка или баба Параскева“, изцелил се в пресата поетът, за да зарадва шефа си.
Незнайно защо, но при социализма Джагаров бил силно мразен от Ванга.
Ясновидката не криела омерзението си от него. „Бяхме на море с бъдещата ми съпруга. На плажа показах на жена ми Георги Джагаров, който се разхождаше по пясъка. Щом дни по-късно се озовах при пророчицата, тя ме попита: „Какво прави Джагаров?“. В първия момент не можах да осъзная за кого ми говори. Впоследствие се сетих. Обясних й как Джагаров се е разхождал по плажа. А тя: „Нека се разхожда! Ке му се върне!“. Оказа се, че й е бил голям враг“, разказвал е Лъчезар Филипов – син на комунистическия премиер Гриша Филипов.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи