Точно на Великден 29-годишно момиче скочи от осмия етаж на сграда в елитния столичен квартал „Лозенец“. Зад самоубийството му стои трагедията на една фамилия, оставила зад себе си шедьоври в областта на литературата и изобразителното изкуство.
Почти 98 години по-рано, края на живота си слага великият поет Пейо Яворов. Неговата ранима душа не понася обществената мълва, обвинила го като убиец на любимата му Лора Каравелова. Жената на поета се самоубива, защото смята, че Яворов не й дава цялата си любов. Драмата, покъртила българския светски елит в началото на миналия век, е достойна за големи пера от величината единствено на Шекспир или Ибсен. Но по-изумителното е, че трагизмът продължава и бележи живота на наследниците на Яворов.
29-годишното момиче, самоубило се в „Лозенец“, е Василия Стоилова – правнучка на Пейо Яворов по бабина линия. Но ако оставим великия поет на литературоведите и историята, отваряме вратата към една друга драма.
Момичето е художничка. Тръгва по пътя на дядо си Васил Стоилов – един от най-значимите български живописци на XX век. Василия за краткия си живот прави десетки изложби – нещо, което не е характерно за художници с далеч по-авторитетна и богата биография от това малко и нежно същество, което през целия си живот се бори с болестите. Води тежки битки с анорексията, с комплексите, фамилните натрупвания, клюките.
Мълвата открай време гласи, че след боледуване Васил Стоилов не може да има повече деца.
Именно по това време големият художник рестартира връзката си с Ганка Найденова, която е плеленница на Пейо Яворов. Двамата се запознават през далечната 1934 година по време на литературна вечер, когато Ганка изнася доклад, посветен на поета. Художникът идва в дома й, за да нарисува портрет на майка й, но любовта им разцъфва едва след десет години. През това време Ганка се дипломира в Германия, където учи немска и славянска филология и дори опитва да остане на работа в Берлин, но идеята й пропада.
Ганка е свободомислеща жена за времето си и мнозина я сравняват със Султана Рачо Петрова, която е известна с многобройните си връзки и с любовта си с Фердинанд. В един от любовните си антракти тя подновява приятелството си с Васил Стоилов,а през май 1944 г. двамата се венчават. Три години по-късно на бял свят се появява дъщерята Явора Стоилова, за която клюкарите твърдят, че е в резултат на извънбрачна връзка на Ганка Найденова. Каквато и да е истината, Явора израства в среда на видни български интелектуалци, отдава се на оперното пеене, а дъщеря й Василия се учи на живопис в ателието на Светлин Русев. Преди да сложи край на живота си, Василия твърди: „Аз съм ученичка на Светлин Русев и смятам, че той ми помогна да развия таланта си. Учила съм се и от дядо си, до когото присядах като малка и го гледах как рисува върху платното на статива“.
В живота на Васил Стоилов има и друга драма. Освен съмненията, че е баща на Явора и дядо на Василия, за него се твърди, че има извънбрачно дете от по-стара връзка. Това е художничката Роза Абаджиева. Тя е родена в Горна Оряховица, но поразително прилича на Васил Стоилов.
Момичето учи при него във Великотърновския университет и професорът се отнася с него по много особен начин и с огромна любов. Не само поразителната физическа прилика с Васил Стоилов е повод във Велико Търново да смятат Роза Абаджиева за негова дъщеря.
Картините на художничката са абсолютно копие на произведенията на Васил Стоилов.
В същото време законната Явора Стоилова става оперна певица, а от първия си брак ражда дъщеря си Василия.
Двете живеят под един покрив в столичния квартал „Лозенец“ до фаталния 15 април, когато момичето слага край на живота си.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи