Потрес! Във Военно разузнаване работят над 1400 роднини

Ген. Кирчо Киров

  Уволнението на ген. Кир­чо Киров като съветник на премиера и повдигнати­те въпроси около работата на Националната разузнава­телна служба отново поста­виха на дневен ред въпро­са за функционирането и контрола на мно­гобройните служ­би за сигурност в България.

 Завесата за безоб­разията в тях повдиг­на още преди години и бившият офицер от НСО полковник Ни­колай   Марков,   но тогава никой не му обърна внимание. От 22 години службите за сигурност работят без закон и правила (с из­ключение на новосъз­дадената ДАНС) и бяха превърнати от полити­ците в нещо като част­ни силови структури за обслужване на лични и партийни интереси.

 Освен това те си оста­наха най-нереформираната част от българските институции, ръководени само от кадри на ДС.

 Една от най-ретроградните в това отно­шение е служба „Во­енна информация“ към Министерството на от­браната. В нея рабо­тят около 1400 души, при положение че ця­лата ни армия набро­ява 25 000. Службата гълта на година 36 млн. лв., без да е ясно за какво. По принцип тя трябва да събира, анали­зира и предоставя информация по во­еннополитически въпроси. Пробле­мът е в това, че над 90% от източници­те, които ползват служителите   й, са външни – вест­ници, радио, те­левизия и интернет. Излиза, че данъко­платците плащат 36 милиона на година за да могат служители­те в тази служба да се ровят в интернет и да четат вестници. Противно на всички правила на сигурността и опаз­ването на конфиденци-алността на информа­цията, във военното ни разузнаване е пълно с роднини, съученици и братовчеди. Цели се­мейства работят в служ­бата, което противоречи на елементарните пра­вила за секретност.

Стоимен Стоименов

  Пример в това отно­шение дава не друг, а дългогодишният й бивш ръководител ген. Студенков, който е назна­чил в службата своя син, неговата жена и брата на снаха си. Ос­вен тях има още стоти­ци роднини, които през годините са намерили подслон в службата, чи­ито заплати са по-високи от онези на редовите военнослужещи.

 Друг фрапиращ при­мер за шуробаджанащина е и фактът, че в разузнаването работят цели випуски от Висше­то военно училище във Велико Търново, както и много хора, надхвърли­ли отдавна възрастта за пенсиониране. Всички на ръководни позиции там са кадри на ДС и РУМ НО, а в службата е пълно с политически офицери на БКП. Ця­лото й ръководство е с Принадлежност към комунистическите служби за сигурност.

 Най-скандалното е, че хората, които я управляват, нямат ни­какъв ценз, нито опит на разузнавачи, а ня­кои са с доста съмни­телна биография. Глав­ният кадровик на служ­бата е политическият офицер Стоимен Стои­менов, който беше съ­ветник на военния ми­нистър Аню Ангелов, а сега и на президен­та Росен Плевнелиев. Именно неговото про­теже Веселин Иванов оглави военното ра­зузнаване, без в сама­та служба да има ясни правила за кадрово­то издигане на нейни­те служители. Въпреки че Иванов се води за цивилен ръководител, което трябва да ими­тира уж гражданския контрол над службата, не е тайна, че и той е със солидно кадро­во досие в ДС. Както и останалите служби в сектора за сигурност освен ДАНС, военното разузнаване не подле­жи на граждански кон­трол. В случая това е много тревожен факт, защото службата има техническата възмож­ност да подслушва, а е освободена от задължителната за МВР про­цедура, минаваща през прокуратурата и съда. Хората от военното ра­зузнаване могат да под­слушват безконтролно когото си поискат, а за­познати с работата на тази служба твърдят, че това се прави.

Веселин Иванов

  Особено скандал­но е присъствието там на заместника на Ве­селин Иванов Митко Троански, бивше воен­но аташе в Афганистан. Служители на Външно министерство още си спомнят за Сексуалните МУ похождения в Кабул както и за изключителния срам, който Бъл­гария е отнесла, когато станало ясно, че Троански и други служители на посол­ството ни там са кра­ли ток, което било до­казано от служители на афганистанската енер­гийна компания. Елек­тромерите на апарта­ментите на днешния зам.-шеф на военното ни разузнаване и на няколко други българи били „приспособени“ чрез външна намеса и не отчитали работата на половината уреди.

 Разпола­гаме с протоколи и сним­ки, които ни бяха пре­доставени от Външно министерство и доказ­ват кражбата на ток. Точно както го правят ромите от Столипиново. „Ако това е разузнава­не, и то военно, здра­ве му кажи“, смеят се родни дипломати.

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

2 коментара

  1. Личи си,че статията е писана от лаик,даже от профан.Ако Военното но разузнаване наистина добива към 10% информация от тайни източници в разрез с международните и националните закони,то е за завиждание от всички разузнавания по света!Всяка лекция по информационната работа в разузнаването по света започва с констатацията,повтаряна като мантра,че сега от 96 до 98% от информацията се добива от явни и общодостъпни източници.Само мързелив,проЗ,некадърен и завистлив клатеняк може да изръси подобни глупости.Във Външно министерство хем завиждат,хем се страхуват от Военното разузнаване,защото то не им цепи басма и подава анализи нямащи нищо общо с измуканите от пръстите доклади на тотално корумпираните,некадърни и мързеливи дипломати.

  2. Долу ръцете на мръсниците от единствената работеща военна структура. Безсрамници не оставихте нищо не осрано.

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.


*