Уволнението на ген. Кирчо Киров като съветник на премиера и повдигнатите въпроси около работата на Националната разузнавателна служба отново поставиха на дневен ред въпроса за функционирането и контрола на многобройните служби за сигурност в България.
Завесата за безобразията в тях повдигна още преди години и бившият офицер от НСО полковник Николай Марков, но тогава никой не му обърна внимание. От 22 години службите за сигурност работят без закон и правила (с изключение на новосъздадената ДАНС) и бяха превърнати от политиците в нещо като частни силови структури за обслужване на лични и партийни интереси.
Освен това те си останаха най-нереформираната част от българските институции, ръководени само от кадри на ДС.
Една от най-ретроградните в това отношение е служба „Военна информация“ към Министерството на отбраната. В нея работят около 1400 души, при положение че цялата ни армия наброява 25 000. Службата гълта на година 36 млн. лв., без да е ясно за какво. По принцип тя трябва да събира, анализира и предоставя информация по военнополитически въпроси. Проблемът е в това, че над 90% от източниците, които ползват служителите й, са външни – вестници, радио, телевизия и интернет. Излиза, че данъкоплатците плащат 36 милиона на година за да могат служителите в тази служба да се ровят в интернет и да четат вестници. Противно на всички правила на сигурността и опазването на конфиденци-алността на информацията, във военното ни разузнаване е пълно с роднини, съученици и братовчеди. Цели семейства работят в службата, което противоречи на елементарните правила за секретност.
Пример в това отношение дава не друг, а дългогодишният й бивш ръководител ген. Студенков, който е назначил в службата своя син, неговата жена и брата на снаха си. Освен тях има още стотици роднини, които през годините са намерили подслон в службата, чиито заплати са по-високи от онези на редовите военнослужещи.
Друг фрапиращ пример за шуробаджанащина е и фактът, че в разузнаването работят цели випуски от Висшето военно училище във Велико Търново, както и много хора, надхвърлили отдавна възрастта за пенсиониране. Всички на ръководни позиции там са кадри на ДС и РУМ НО, а в службата е пълно с политически офицери на БКП. Цялото й ръководство е с Принадлежност към комунистическите служби за сигурност.
Най-скандалното е, че хората, които я управляват, нямат никакъв ценз, нито опит на разузнавачи, а някои са с доста съмнителна биография. Главният кадровик на службата е политическият офицер Стоимен Стоименов, който беше съветник на военния министър Аню Ангелов, а сега и на президента Росен Плевнелиев. Именно неговото протеже Веселин Иванов оглави военното разузнаване, без в самата служба да има ясни правила за кадровото издигане на нейните служители. Въпреки че Иванов се води за цивилен ръководител, което трябва да имитира уж гражданския контрол над службата, не е тайна, че и той е със солидно кадрово досие в ДС. Както и останалите служби в сектора за сигурност освен ДАНС, военното разузнаване не подлежи на граждански контрол. В случая това е много тревожен факт, защото службата има техническата възможност да подслушва, а е освободена от задължителната за МВР процедура, минаваща през прокуратурата и съда. Хората от военното разузнаване могат да подслушват безконтролно когото си поискат, а запознати с работата на тази служба твърдят, че това се прави.
Особено скандално е присъствието там на заместника на Веселин Иванов Митко Троански, бивше военно аташе в Афганистан. Служители на Външно министерство още си спомнят за Сексуалните МУ похождения в Кабул както и за изключителния срам, който България е отнесла, когато станало ясно, че Троански и други служители на посолството ни там са крали ток, което било доказано от служители на афганистанската енергийна компания. Електромерите на апартаментите на днешния зам.-шеф на военното ни разузнаване и на няколко други българи били „приспособени“ чрез външна намеса и не отчитали работата на половината уреди.
Разполагаме с протоколи и снимки, които ни бяха предоставени от Външно министерство и доказват кражбата на ток. Точно както го правят ромите от Столипиново. „Ако това е разузнаване, и то военно, здраве му кажи“, смеят се родни дипломати.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Личи си,че статията е писана от лаик,даже от профан.Ако Военното но разузнаване наистина добива към 10% информация от тайни източници в разрез с международните и националните закони,то е за завиждание от всички разузнавания по света!Всяка лекция по информационната работа в разузнаването по света започва с констатацията,повтаряна като мантра,че сега от 96 до 98% от информацията се добива от явни и общодостъпни източници.Само мързелив,проЗ,некадърен и завистлив клатеняк може да изръси подобни глупости.Във Външно министерство хем завиждат,хем се страхуват от Военното разузнаване,защото то не им цепи басма и подава анализи нямащи нищо общо с измуканите от пръстите доклади на тотално корумпираните,некадърни и мързеливи дипломати.
Долу ръцете на мръсниците от единствената работеща военна структура. Безсрамници не оставихте нищо не осрано.