Едни от най-забележителните българи, раждали се някога, е авантюристът Кръстьо Раковски. Малко познат днес, през 20-те години на миналия век Раковски е сред най-влиятелните фигури в едва родилия се от кървавата Октомврийска революция Съветски съюз. И според правилото, че революцията изяжда децата си, той ще загуби живота си по личната заповед на Сталин, който преди това ще го изпрати на заточение в Сибир.
Роденият през 1873 година в Котел Кръстьо Раковски е потомък на бореца за национално освобождение Георги Сава Раковски. Това обаче е най-маловажната част от биографията му. Докато учи медицина в Швейцария, ненавършил 18 години, той се включва активно в европейското социалистическо движение. На 21 години участва в учредяването на Българската работническа социалдемократическа партия, като дори успява да влезе в идеен конфликт със самия Димитър Благоев. От спора между Благоев и младия Раковски се ражда решението към името на новата партия да бъде прибавена и думата „работническа“. Това било условието на младия интелектуалец да прекрати конфликта си с Дядото.
В името на единството Благоев приема. Българското социалистическо движение обаче е твърде тясно за размаха на Раковски. Той активно участва в Социалистическия интернационал и заема различни водещи позиции в него. В края на XIX век заминава за Русия, откъдето е изгонен заради революционна дейност.
Зарадитова той се заселва в Букурещ.
В румънската столица Раковски не стои със скръстени ръце и се захваща да възстанови претърпялото пълен крах румънско социалистическо движение. Пет години след пристигането си в Букурещ българинът учредява Румънската социалистическа партия, която слага началото на истинското социалистическо движение в страната. Преди това успява да създаде масов профсъюз и издава в. „Работническа Румъния“.
След като основава социалистическата партия в Румъния, Раковски се захваща да организира революция в северната ни съседка.
Това кара властите да са нащрек и на няколко пъти българинът лежи в затвора заради подривната си дейност.
Именно от румънския затвор го освобождават руски войници през 1917 година и той отново се връща в Русия, където революцията вече е в разгара си. Въпреки че първоначално има колебания относно личността на Ленин, по време на революцията Раковски застава плътно до него и се сближава силно с дясната ръка на „вожда и учителя“ – Лев Троцки. Така през 1919 година той стига до поста министър-председател на Украйна и оглавява първото правителство в украинската история чак до 1923 година. По време на премиерстването си Раковски успява да си организира официално посещение в България и да се срещне се българския си колега Александър Стамболийски.
След като предава властта в Украйна, българският социалист за кратко заема поста зам.-външен министър на СССР. През 1923 година става първият съветски посланик в Лондон, като дипломатическата му мисия в столицата на Великобритания продължава до 1925 година. От 1925 до 1927 г. пък е посланик на СССР в Париж.
Докато е в Европа, името на Раковски редовно присъства в най-големите европейски вестници. С неизменната си пура и галантното си поведение по отношение на жените, той се превръща в един от най-изявените светски лъвове на Стария континент.
Хубавите години за българския социалист свършват през 1928-а, когато се завръща в СССР, а там властта вече е в ръцете на Сталин. Заради близостта си с Троцки, който е основният враг на Сталин, Раковски е изпратен от съветския диктатор на заточение в Сибир, където прекарва цели шест години.
През 1934 г. се връща в Москва и дори е възстановен като член на комунистическата партия.
Спокойствието на Раковски обаче продължава твърде кратко.
През 1937 г. той отново сяда на подсъдимата скамейка. Този път за последно. Съпроцесници са му комунистическите лидери Бухарин, Алексей Риков и Генрих Ягода, а обвинител по време на процеса е легендарният съветски главен прокурор Андрей Вишински. Първоначално съдът осъжда Раковски на 20 години престой в трудов лагер. През 1941 г. обаче съветското правосъдие му дава смъртна присъда.
Доокато е в затвора, българинът пише своите спомени върху хартия за цигари.
Напълно запознат с методите на съветската власт, той не таи надежди, че ще се спаси. Още повече, след пледоарията на Вишински, в която главният прокурор на СССР казва по негов адрес следното: „Вижте как изглежда този благообразен старик, който стои пред вас на скамейката на подсъдимите…
Нашият народ иска едно – да се смаже проклетата гадина. Гробовете на ненавистните изменници ще обраснат с бурени и тръни, а ние ще крачим по изчистения от последната мръсотия и мерзост на миналото път, начело с нашия любим вожд и учител – великия Сталин“.
На 11 септември 1941 г. Кръстьо Раковски се изправил пред пушките на войниците, охраняващи затвора в гр. Орел, и приключил невероятния си житейски път като жертва на идеята, в името на която посветил живота си.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
„На 11 септември 1941 г. Кръстьо Раковски се изправил пред пушките на войниците, охраняващи затвора в гр. Орел, и приключил невероятния си житейски път като жертва на идеята, в името на която посветил живота си.“
Образец за манипулативна статия, която те кара да обикнеш „революционерите“ и техния вожд Троцки!!!
„Невероятен житейски път като жертва на идеята, в името на която посветил живота си“??? Всеки млад човек е готов да посвети живота си на такава „идея“, за да се говори след смъртта му така за него!!
А каква е идеята, разказва самият Раковски пред следователя си в Лубянка, за което се говори че има книга, „Чрвената симфония“. Ети едно от откровенията на Хаим Райковер, каквото е името на този „бележит българин“, срам за БЪЛГАРЩИНАТА“:
„И ако, за да възтържествува Комунизма (организираният юдаизъм), пораженчеството е оправдано, то този, който разглежда комунизма, има същите права, каквито Ленин, да е пораженец. „;
„Маркс е бил гений (на еврейството). Даже и ако неговите трудове се бяха ограничили с критиката на капитализма, то и тогава той би бил ненадминат учен. Но в местата, където се възвисява като гений, той казва: «Коммунизмът трябва да победи, защото Капиталът ще му даде победата, макар че е негов враг». Виждате ли, какъв хитър е тезисът на Маркс? И после, за да му повярват, Маркс деперсонализирал, абстрахирал Капитализма и Коммунизма и подмамвал индивида, че уж той мисли, а всъщност индивидът мисли така, както е искал Маркс, и това Маркс го е направил с виртуозността на жонгльор. Ето такъв е бил неговият хитър метод, да убеди капиталистите в това, какво е капитализмът, и че коммунизмът ще тържествовува над капитализма, в резултат на вродения му идиотизъм. Защото, без провъзгласяване на вродения идиотизъм в икономиката на капитализма, у Карл Маркс не се получавали никакви „вродени противоречия“. Да превърне Мислещия човек (Homo sapiens) в Немислещ (homo stultum) – за това, знайте, е било нужно Маркс да притежава магическа сила, за да превърне отново Човека в скот, в животно. Защото, само ако в началото имаме «Немислещ Човек» (homo stultum), Човек-Животно, Скот, като апогей, в резултат на капитализма, само тогава Маркс би могъл да обяви тези вродени противоречия на капитализма и оттам да провъзгласи своя Комунизъм; тоест, че, уж някакви вродени противоречия на капитализма, плюс време, в последствие неизбежно довеждат до (еврейския) Комунизъм.“
Още един цитат от книгата „Червената симфония“ (какво прекрасно сравнение метафора за нещо толкова античовешко!!!):
– Ще продължа, все едно нищо не съм чул. Понеже сте запознат с „Капиталът“, ще ви напомня некои странни неща. Збележете, как Маркс подробно описва Британската индустрия, как щателно я анализира, и каква отвратителна картина рисува. Кого рисува? – Капиталиста-производител! Във вашето въображение възниква ужасната картина на капитализма, със всичките и конкретности. Тлъст, шкембест капиталист с пура в ръка, описан от Маркс, как със злоба изхвърля работника и семейството му на улицат. А така ли е в действителност? И в същото това време, забележете, че Карл Маркс и буржоазната „правоверност“ замлъкват, когато стане дума за паричния въпрос. По въпроса за парите, у Карл Маркс, по чуден начин, никак не възникват неговите знаменити „вродени противоречия“. За Карл Маркс, финансите, сами по себе си, не съществуват. За него праите и търговията са резултат от проклетата капиталистическа система, от която те зависят напълно. В паричния въпрос Карл Маркс е реакционер.
Спомнете си, че освен съветската петолъчка, над Европа сияе друга петолъчна звезда, тази на Ротшилд и петте му сина, заедно с многочислените им банки, която е акумулирала най-крупния в историята, действителен Капитал. Интересно, че този колкосален исторически факт минава покрай Карл Маркс съвършенно незабелязан. Странно? – Не е ли истина? Может би тази странна марксова слепота има един произход, както и у другите социални революции? Да така е, това е очевидно, че когато масите овладяват град или страна, те громят всичко, но те, кой знае защо, имат свърхестествен страх пред банките и банкерите (също и пред Синагогите и равините!! Г.С.). Те убиват всички: крале, генерали, епископи, полицаи, свещеници и други представители на привилегированите класи. Те разграбват и палят дворци, черкви, имения на дворяни и даже научни центрове, но на живота на банкери, никой никъде не е посегнал, и замъците на банките остават винаги непокътнати. И доколкото съм осведомен, преди да ме арестуват, това продължава даже и сега.
Ех, Кольо, Кольо, сигурно котленчето има еврокорени, ама отде извади „данните“ за името Хаим Рейковер? От „протоколите“ ли? Или от свободните съчинения в книги купувани единствено от балъци като теб?