Бележитият Кръстьо Раковски – застрелян по заповед на Сталин

Кръстьо Раковски

  Едни от най-забележителните българи, раждали се някога, е авантюрис­тът Кръстьо Раковски. Малко познат днес, през 20-те години на миналия век Раковски е сред най-влиятелните фигури в едва родилия се от кървавата Октомврийска революция Съ­ветски съюз. И според правилото, че револю­цията изяжда децата си, той ще загуби живота си по личната заповед на Сталин, който пре­ди това ще го изпрати на заточение в Сибир.

 Роденият през 1873 година в Котел Кръстьо Раковски е потомък на бореца за национално осво­бождение Георги Сава Раковски. Това обаче е най-маловажната част от биографията му. Докато учи ме­дицина в Швейцария, ненавършил 18 години, той се включ­ва активно в европейското социалисти­ческо движе­ние. На 21 го­дини участва в учредяването на Българска­та работниче­ска социал­демократиче­ска партия, като дори ус­пява да вле­зе в идеен конфликт със самия Дими­тър Благо­ев. От спора между Благо­ев и младия Раковски се ражда решението към името на новата партия да бъде прибавена и ду­мата „работническа“. Това било условието на младия интелекту­алец да прекрати кон­фликта си с Дядото.

 В името на един­ството Благоев при­ема. Българското со­циалистическо дви­жение обаче е твър­де тясно за размаха на Раковски. Той ак­тивно участва в Со­циалистическия ин­тернационал и заема различни водещи по­зиции в него. В края на XIX век заминава за Русия, откъдето е изгонен заради рево­люционна дейност.

 Зарадитова той се заселва в Букурещ.

 В румънската столи­ца Раковски не стои със скръстени ръце и се захваща да въз­станови претърпяло­то пълен крах румън­ско социалистическо движение. Пет години след пристигането си в Букурещ българинът учредява Румънската социалистическа пар­тия, която слага на­чалото на истинско­то социалистическо движение в страна­та. Преди това успява да създаде масов профсъюз и издава в. „Работническа Румъ­ния“.

Среща на Раковски (вляво) с Александър Стамболийски в Женева

  След като основа­ва социалистическа­та партия в Румъния, Раковски се захваща да организира революция в северната ни съседка.

 Това кара властите да са нащрек и на ня­колко пъти българинът лежи в затвора зара­ди подривната си дей­ност.

 Именно от румън­ския затвор го осво­бождават руски вой­ници през 1917 го­дина и той отново се връща в Русия, където революция­та вече е в разгара си. Въпреки че пър­воначално има коле­бания относно ли­чността на Ленин, по време на рево­люцията Раковски застава плътно до него и се сближа­ва силно с дясната ръка на „вожда и учи­теля“ – Лев Троцки. Така през 1919 година той стига до пос­та министър-председател на Украйна и оглавява първото правителство в ук­раинската история чак до 1923 година. По време на премиерстването си Раков­ски успява да си ор­ганизира официално посещение в Бълга­рия и да се срещне се българския си колега Александър Стамбо­лийски.

 След като предава властта в Украйна, българският социа­лист за кратко заема поста зам.-външен ми­нистър на СССР. През 1923 година става пър­вият съветски  посланик в Лондон, като дипломатическата му ми­сия в столицата на Великобритания продължава до 1925 година. От 1925 до 1927 г. пък е посланик на СССР в Па­риж. 

Андрей Вишински

  Докато е в Евро­па, името на Раков­ски редовно присъст­ва в най-големите ев­ропейски вестници. С неизменната си пура и галантното си поведе­ние по отношение на жените, той се превръ­ща в един от най-изявените светски лъвове на Стария континент.

 Хубавите години за българския социалист свършват през 1928-а, когато се завръща в СССР, а там властта вече е в ръцете на Ста­лин. Заради близостта си с Троцки, който е основният враг на Ста­лин, Раковски е изпра­тен от съветския дик­татор на заточение в Сибир, където прекар­ва цели шест години.

 През 1934 г. се връ­ща в Москва и дори е възстановен като член на комунистическата  партия.

 Спокойствието на Раковски обаче продължава твърде кратко.

 През 1937 г. той отново сяда на подсъдимата скамейка. Този път за последно. Съпроцесници са му ко­мунистически­те лидери Бухарин, Алексей Риков и Генрих Ягода, а обвинител по вре­ме на процеса е ле­гендарният съветски главен прокурор Ан­дрей Вишински. Пър­воначално съдът ос­ъжда Раковски на 20 години престой в трудов лагер. През 1941 г. обаче съветското правосъдие му дава смъртна присъда.

 Доокато е в затвора, българинът пише своите спомени върху хартия за цига­ри.

 Напълно запознат с методите на съвет­ската власт, той не таи надежди, че ще се спаси. Още пове­че, след пледоарията на Вишински, в която главният прокурор на СССР казва по негов адрес следното: „Виж­те как изглежда този благообразен старик, който стои пред вас на скамейката на подсъ­димите…

 Нашият народ иска едно – да се сма­же проклетата гадина. Гробовете на не­навистните изменни­ци ще обраснат с бурени и тръни, а ние ще крачим по изчистения от послед­ната мръсотия и мер­зост на миналото път, начело с нашия любим вожд и учител – вели­кия Сталин“.

 На 11 септември 1941 г. Кръстьо Ра­ковски се изправил пред пушките на вой­ниците, охраняващи затвора в гр. Орел, и приключил невероят­ния си житейски път като жертва на идеята, в името на която пос­ветил живота си.

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

3 коментара

  1. „На 11 септември 1941 г. Кръстьо Ра­ковски се изправил пред пушките на вой­ниците, охраняващи затвора в гр. Орел, и приключил невероят­ния си житейски път като жертва на идеята, в името на която пос­ветил живота си.“

    Образец за манипулативна статия, която те кара да обикнеш „революционерите“ и техния вожд Троцки!!!
    „Невероятен житейски път като жертва на идеята, в името на която посветил живота си“??? Всеки млад човек е готов да посвети живота си на такава „идея“, за да се говори след смъртта му така за него!!
    А каква е идеята, разказва самият Раковски пред следователя си в Лубянка, за което се говори че има книга, „Чрвената симфония“. Ети едно от откровенията на Хаим Райковер, каквото е името на този „бележит българин“, срам за БЪЛГАРЩИНАТА“:
    „И ако, за да възтържествува Комунизма (организираният юдаизъм), пораженчеството е оправдано, то този, който разглежда комунизма, има същите права, каквито Ленин, да е пораженец. „;
    „Маркс е бил гений (на еврейството). Даже и ако неговите трудове се бяха ограничили с критиката на капитализма, то и тогава той би бил ненадминат учен. Но в местата, където се възвисява като гений, той казва: «Коммунизмът трябва да победи, защото Капиталът ще му даде победата, макар че е негов враг». Виждате ли, какъв хитър е тезисът на Маркс? И после, за да му повярват, Маркс деперсонализирал, абстрахирал Капитализма и Коммунизма и подмамвал индивида, че уж той мисли, а всъщност индивидът мисли така, както е искал Маркс, и това Маркс го е направил с виртуозността на жонгльор. Ето такъв е бил неговият хитър метод, да убеди капиталистите в това, какво е капитализмът, и че коммунизмът ще тържествовува над капитализма, в резултат на вродения му идиотизъм. Защото, без провъзгласяване на вродения идиотизъм в икономиката на капитализма, у Карл Маркс не се получавали никакви „вродени противоречия“. Да превърне Мислещия човек (Homo sapiens) в Немислещ (homo stultum) – за това, знайте, е било нужно Маркс да притежава магическа сила, за да превърне отново Човека в скот, в животно. Защото, само ако в началото имаме «Немислещ Човек» (homo stultum), Човек-Животно, Скот, като апогей, в резултат на капитализма, само тогава Маркс би могъл да обяви тези вродени противоречия на капитализма и оттам да провъзгласи своя Комунизъм; тоест, че, уж някакви вродени противоречия на капитализма, плюс време, в последствие неизбежно довеждат до (еврейския) Комунизъм.“

  2. Още един цитат от книгата „Червената симфония“ (какво прекрасно сравнение метафора за нещо толкова античовешко!!!):
    – Ще продължа, все едно нищо не съм чул. Понеже сте запознат с „Капиталът“, ще ви напомня некои странни неща. Збележете, как Маркс подробно описва Британската индустрия, как щателно я анализира, и каква отвратителна картина рисува. Кого рисува? – Капиталиста-производител! Във вашето въображение възниква ужасната картина на капитализма, със всичките и конкретности. Тлъст, шкембест капиталист с пура в ръка, описан от Маркс, как със злоба изхвърля работника и семейството му на улицат. А така ли е в действителност? И в същото това време, забележете, че Карл Маркс и буржоазната „правоверност“ замлъкват, когато стане дума за паричния въпрос. По въпроса за парите, у Карл Маркс, по чуден начин, никак не възникват неговите знаменити „вродени противоречия“. За Карл Маркс, финансите, сами по себе си, не съществуват.  За него праите и търговията са резултат от проклетата капиталистическа система, от която те зависят напълно. В паричния въпрос Карл Маркс е реакционер.
    Спомнете си, че освен съветската петолъчка, над Европа сияе друга петолъчна звезда, тази на Ротшилд и петте му сина, заедно с многочислените им банки, която е акумулирала най-крупния в историята, действителен Капитал. Интересно, че този колкосален исторически факт минава покрай Карл Маркс съвършенно незабелязан. Странно? – Не е ли истина? Может би тази странна марксова слепота има един произход, както и у другите социални революции? Да така е, това е очевидно, че когато масите овладяват град или страна, те громят всичко, но те, кой знае защо, имат свърхестествен страх пред банките и банкерите (също и пред Синагогите и равините!! Г.С.). Те убиват всички: крале, генерали, епископи, полицаи, свещеници и други представители на привилегированите класи. Те разграбват и палят дворци, черкви, имения на дворяни и даже научни центрове, но на живота на банкери, никой никъде не е посегнал, и замъците на банките остават винаги непокътнати. И доколкото съм осведомен, преди да ме арестуват, това продължава даже и сега.

  3. Ех, Кольо, Кольо, сигурно котленчето има еврокорени, ама отде извади „данните“ за името Хаим Рейковер? От „протоколите“ ли? Или от свободните съчинения в книги купувани единствено от балъци като теб?

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.


*