Дълги години в Съветския съюз върви шеговит израз: Дали ще се намери рускиня някоя, която да не е влюбена във Висоцки? Истината е, че жените, влюбени във Владимир Висоцки, са милиони. Но онези, които той е обичал, са малко. Един от най-великите руснаци на всички времена има три брака. Изолда Жукова, Людмила Абрамова и Марина Влади. Естествено, като всеки известен и магнетичен мъж, има и своя донжуановски съписък, в който се подвизават мимоходни и не толкова случайни връзки.
Не е странно, че и трите му законни съпруги до ден днешен вадят дивиденти от съвместния си живот с него. Иза разказва за него в книгата си „Кратко щастие за цял живот“. Марина Влади се изля във „Владимир – прекъснатият полет“, което предизвика негативни реакции у втората му съпруга Людмила. Люся пък съхранява цялото му документално наследство. Тя и синът й Никита упрявляват музея на Висоцки, в който са събрани всички негови вещи, китарата и стиховете му.
Това се отнася за Иза Жукова, пърбата съпруга на Владимир Семьонович. Двамата учат в театралната школа на МХАТ. В една студентска компания са и се женят набързо. Сватбата им на аристократичната московска улица „Большой Каретный“ се превръща в истински пир. Купони до зори, романтика и доста водка изпълват брачния им живот. Пътищата им обаче се разделят, защото разпределението изпраща Иза в Киевския театър. Телефоните прегряват. Вова и звъни като побъркан, изтерзан от любов. Всеки ден пише писма. А Иза се прибира от Киев с още един куфар – писмата от любимия съпруг.
Но когато са заедно, Иза Висоцка се дразни от песните му. „Беше истинска мъка за мен. Където и да отидехме, го караха да пее. Те слушаха за първи път, а аз за 101-и. Просто побеснявах. Той беше актьор и съпруг -трябваше да обръща внимание на мен и на киното“, казва тя. Прозрението за песните на Володя за нея идва години по-кьсно. Тя е на гастрол в Новомосковск. Докато пресича площада в един ужасно горещ летен ден, от някакъв прозорец гръмва „Кони привередливые“. „Беше фантастично усещане. Сякаш за пръв път я чувах. Стоях потресена. Внезапно осъзнах колко лекомислено съм се отнасяла с този човек, който е много по-голям, отколкото можех да си представя. Разбрах, че съм била една глупачка“, просьлзява се тя.
През 1961-а местят Иза в театъра в Ростов на Дон, а съпругът й още не може да се устрои в театър. За една млада и влюбена двойка е трудно да живее като чергари, постоянно пътуват един към друг, за да се виждат. Не издържат и се развеждат. „Той беше голямо щастие в моя живот. Имаше дарбата да дарява. С него нямах нито един обикновен ден. Не можеше да дойде вкъщи и да не донесе нещо. Балон, мандаринка, бонбон. И тогава обикновеният делник се превръщаше в празник!“ а Володя Висоцки тогава й посвещава тези стихове:
О нашей встрече что и говорить, –
Я ждал се, как ждут стихийных бедствий.
Но мы c тобою сразу стали житъ,
Не опасаясь пагубных последствий.
Двамата са заедно 7 години и тя още носи името му.
Людмила си тръгва заради Марина.
„Роман случился просто так, роман так странно начался…“
И известните, и по-малко известните приятели на великия бард са категорични – Людмила Абрамова, майката на двамата му синове, винаги е била най-близкият му човек. Те не са просто мъж и жена, а единомишленици. Тя го разбира и поддържа както никоя друга. И все пак идва другата….
Людмила Абрамова е невероятно ерудирана, остро реагираща на всяко нещо в живота, нежна и предана на Висоцки. Тя много години отказва да дава каквито и да било изявления пред пресата или радиото за живота си с него. Едва преди няколко години проговори и разказа цялата истина за връзката си с Володя.
Любовта им е като сюжет от холивудски филм. Малко преди да срещне мъжа на живота си, след трагични обстоятелства красавицата с гълъбово сиви очи е дала обет да се ожени за първия, който й поиска ръката. Люся твърди, че е оценила подаръка на съдбата. Разбрала е, че е попаднала на най-красивия, безстрашен и великодушен мъж – Володя.
Съдбата ги среща през 1961-а. Снимат филма „713-и – разрешение за кацане“ в Ленинград. Самото им запознанство обаче е доста драматично. Как се намират в реалността? Не на снимачната площадка. За първи път Людмила го вижда на прага на хотел „Европа“ изхвърлен, бит, окървавен, с разкъсана риза. Нито за миг не се замисля, изважда семейния пръстен с аметист на баба си и с него плаща дълга в ресторанта, в който напълно непознатият се е напил и изпотрошил всичко. Той, разбира се, грабва китарата и й благодари със серенада. По това време репертоарът му все още е оскъден. „Омъжете се за мен!“, пада накрая на колене той.
„Имената си разменихме едва на сутринта, когато станахме, за да отидем на работа. Тичахме след един и същи трамвай, без да си кажем и думичка, влязохме в „Ленфилм“, качихме се на един етаж и влязохме заедно в снимачната група. Погледнахме се като извънземни. Това ни беше срещата – съдба!“
Връщат се заедно в Москва и повече не се разделят. Разбира се, Людмила научава, че Висоцки е женен за актрисата Изолда Жукова. Но за нея това няма никакво значение. Тръгвайки на гастрол, той й оставя послание: „Обичам те! Аз съм Владимир Симьонович Висоцки. Женен съм. Ще се разведа! Ще бъда с теб!“
Нямат подпис в гражданското, но живеят заедно. Ту при родителите на Люся, ту при майката на Владимир. Тя се отказва от актьорската професия по негово желание – за да се посвети на него и децата им. Една година по-късно се ражда синът им Аркадий. Днес той е писател и сценарист. През 1964-а се ражда вторият – Никита, актьор и режисьор. Синовете си разделят по братски бащиното творческо наследство. По стечение на обстоятелствата дори играят на бащината сцена на театър „Таганка“. Недалеч оттам е и културният център „Владимир Висоцки“. Никита е негов директор и в качеството си на такъв беше и в България. В този музей има невероятен гид. И същевременно част от „експонатите“. Това е самата Людмила Абрамова.
След две деца и все така влюбени един в друг двамата най-накрая сключват брак. Налага им се да припознаят собствените си синове по законите на страната. Женят се на 25 юли – датата на неговата смърт. През 1965-а. Владимир Висоцки е почти безработен и още неизвестен.
И този брак на Висоцки трае седем години – най-трудните и най-плодотворните творчески години на барда. И любовта, и бедността, и нарастващата известност, и страшната пагубна страст – болест, проклятие – алкохолът, Всичко това остава завинаги в паметта на Людмила. „Той пиеше страхотно. И вярваше, че с усилие на волята може да спре. И го правеше. После пак почваше и се ненавиждаше заради слабостта си. Носеше страшен кръст. Но раждаше потресаващи песни: „Кассандра“, „Большой Каретньш“, и „Штрафные батальоны“. Но на нея не й посвещава нито една песен. Само една строфа -„имаш очи като нож…“
През това време се появяват сините очи на Марина Влади. Какво мисли за настъпващата буря Людмила? „Разбрах, че е влюбен. Но не знаех в кого. И нямаше кой да ми каже. Научих последна, както обикновено се случва. Усетих колко силно е чувството му. Моят живот с него приключваше, но не можех да не се възхитя от красотата на неговата любов. Беше ми много трудно да си тръгна.“
През есента на 1968-а Люся събира сили, взема децата и го напуска. Обхваща я непоносима мъка, ревност и злоба. Не му разрешава да вижда момчетата. Аркадий и Никита тръгват на училище с нейната фамилия. Не Висоцки. Успява да продължи живота си. Жени се втори път и ражда момиченце.
На 25 юли 1980-а, по телефона й съобщават „Володя умря!“ Светът на Людмила се срива за втори път.
ПРОДЪЛЖЕНИЕ – КЪМ ВТОРА (2) ЧАСТ
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи