Оперната певица Маргарита Лилова почина от рак, също като Гена Димитрова!

Маргарита Лилова

  Бегли съобщения в родината й известиха за смъртта на оперната певица Маргарита Ли­лова. Далеч по-трог­нати бяха виенчани, където местната преса нареди кончината й сред най-важните събития. И има защо: мецосопраното 29 години е титулярка на Щатсопер, където постъпва и се утвърж­дава благодарение на застъпничеството на самия Херберт фон Караян.

 Маргарита Лилова почина във втората си родина, където между 1962 и 1991 г. прави отлична певческа кари­ера, а след това и пе­дагогическа. Оперната певица умира също като Гена Димитрова – след продължителна борба с коварна болест.

 Тя покорява Виена най-неочаквано.

 Родена в Червен бряг, през 1961 г. Лилова участва в София на Първия международен фестивал за млади оперни певци и пече­ли III награда. Скоро трупата на Софийската опера тръгва на гастрол във Виена с концертни изпълнения. Участват асове като Гяуров, Ни­кола Николов, Димитър Узунов, Катя Попова, Юлия Винер, Надя Афеян. Забелязана на конкурса от диригента Асен Найденов, мае­строто кани младата Маргарита, която по това време е солистка на Варненската опера, да заеме вакантно място на един от титулярите, който бил възпрепят­стван да тръгне.

  Във Виена пак й се усмихва щастието. Там доайенът Любомир Пан­чев, който от 1938 г. пее в Щатсопер, е помолен от Гяуров да уреди про­слушване на Маргарита пред комисия начело с Херберт фон Караян, директор на музикалната столица на Европа. Караян слу­ша, слуша и изведнъж нарежда българката да изпее ария от операта „Аида“. За нея не е проблем – именно с ария от тази роля, на Амнерис, е спечелила наградата си в София. Великият диригент и ре­жисьор, а тогава и шеф на театъра я прекъсва, казвайки „Благодаря, достатъчно!“, и напуска салона. Реакцията му означавала следното: от 1 януари 1962 г. Лилова е ангажирана за участия в „Аида“.

 След успеха точно в първия ден на новата година Лилова променя съдбата   си и остава завинаги във Виена. Тя участва в над 1000 представления в над 60 оперни заглавия. В „Борис Годунов“ Караян й дава ролята на Кръчмарката. Пее я години наред с голям успех и дори започват да я наричат „патентованата кръчмарка“. Българката е носител на почетния приз „Камерзенгер„, даван от Щатсопер на единици солисти.

 Лилова слиза от сцената, когато все още е в чудесна вокална форма, но я приковават болежки, заради които подвижността й е огра­ничена. Тогава се явява на публичен изпит във виенската Музикална академия и е назначена за преподавател, полу­чава и титлата професор. Сред най-успешните й ученици е и дъщеря й Весела Златева от бра­ка й с режисьора Петър Златев, когото театралната сцена тук губи именно зара­ди установя­ването на семейството във Виена. 

Фамилията Лилова препраща към родство с червения шаман Алек­сандър Лилов, но съвпадението е случайно Тъкмо обратното, семейството на певи­цата е жертва на БКП. Баща й е застрелян от шумкари преди 9-и септември – за това, че е бил директор на банка в Луковит, която те искали да оберат.

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

Коментирай първи

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.


*