През 1968 г. Маргарита получава трета награда в международния раздел на „Златният Орфей„. По повод на представянето й известната френска актриса и пебица Даниел Дарио, почетен гост на фестивала, възкликва: „Една малка България може да бъде щастлива, че има такъв глас. В гърлото на тази жена са скрити милиони“. Именно тя нарича Маргарита Балканския лъв. Прозвище, което ще я надживее.
През 1970 г., когато повторно е поканена да защити певческата ни школа в международния конкурс на „Орфея“, Маргарита претърпява поредно разочарование, оставайки изненадващо извън класацията. Сочена за фаворит, Димитрова си изпуска нервите и заявява на всеослушание, че журито не е обективно.
Свидетели разказват, че певицата била успокоявана лично от Леда Милева, председател на журито и директор на БНТ, че сега не получила награда, защото от предишното си участие през 1968 г. вече имала такава. Било ред на други певци да вземат отличие.
Обидата за Маргарита Димитрова е огромна, но сякаш най-лошото тепърва предстои. Името й ненадейно слиза от афишите на турнетата, които се организират централизирано от „Концертна дирекция“. Секват записите й за радиото и телевизията. Последната и записана песен се казва „Мъка“ – символиката в заглавието може би не е случайна.
Удря на камък и желанието й да издаде дългосвирещ албум в „Балкантон“, държавната, т.е. единствена фирма производител на плочи. Въпреки че по план плочата трябва да излезе, директорът издава заповед Маргарита Димитрова да не бъде допускана до студиото.
Певицата е принудена да слезе до ресторантско ниво, за да осигури прехраната на дъщеричката си Петя. Заради неудачния живот на майката малко по-късно детето й е отнето. По донос на колеги една сутрин на вратата на апартамента, който обитава нелегално, идва милиция. Другарката Димитрова няма дори софийско жителство. Детето е пратено в интернат „Ран Босилек“ в София, защото според социалните майката е морално пропаднала и не може да се грижи за детето си. Блясъкът е отшумял, за да отстъпи място на самотата и отчаянието в живота на гласовитата жена.
Из гилдията тръгват слухове, че се е пропила и отдала на разврат. Носят се легенди, че дори проституира. Известна певица се кълне, че бившата й колежка посрещала мъже срещу 20 лева. Други мислят, че Маргарита Димитрова е избягала в чужбина. Като по-млада споделя мечтата си да живее в Америка. Мнозина мислят, че е успяла да стигне дотам. Истината е друга. Сърдечният проблем от детинство, влошава все повече здравето. Хронично безсъние я досъсипва.
Остават й малцина верни приятели. Сред тях е актьорът Георги Парцалев. Той кумуба на втория й брак през 1978 г. „Мимо ма, кой та е проклел? То бива, бива патило, ма твойто са не съдържа“, каза й Парцалев, потресен от трудностите в живота на приятелката си. Но преди да се венчае за втори път и да потъне отново в мъката си, в години преди смъртта си, вече отхвърлена от медиите и разочарована от Маргарита Димитрова изненадващо прави предложение за брак на споменатия свой най-верен почитател и приятел Атанас Шопов от Царимир. Той е поклонник на гласа й от 1966 г. Двамата ги свързва познанство от 1968 г., което прераства в искрено приятелство. Атанас понякога е извървявал 20 км пеш, за да присъства на неин концерт. „Само ти, Насе, ме слушаш истински, като пея. Другите идват да се забавляват с певицата Маргарита Димитрова“, признала му веднъж Маргарита. Учителят не казва нито да, нито не на предложението за сватба. Той я боготвори като певица, но не може да си представи живот, обвързан със звезда, пък макар и само в неговите очи да е такава.
И двамата пазят красив спомен за прекарани заедно няколко нощи на „Слънчев бряг“ в края на 60-те години на XX век. Той – воден от идеала си за певица и жена, тя – търсеща забрава за неудачите в личния живот. Специалния разговор провеждат в сладкарница „Кристал“, където обикновено стават срещите им. Годината е 1978-а. Изведнъж Маргарита взема ръката на Атанас и директно го пита иска ли да се оженят. Мълчанието му я кара да въздъхне примирено: „Ех, щом е така… При следващата ни среща сигурно ще съм омъжена за друг!“ Певицата се обвързва с втория си съпруг – Иван Калдъръмов, човек, който няма нищо общо с шоу бизнеса.
По думите на очевидци тя не е живялаа щастливо с него, въпреки че за Иван именно тя е била голямата му любов. Той обаче не е знаел, че се жени за объркана и обезверена душа. Семейната атмосфера била нетърпима.
След втората женитба Маргарита най-после получава мечтаното софийско жителство и гарсониера в жк. „Младост“. Дъщеря й Петя обаче не иска да приеме втория си баща, поради което между нея и майката, някогашна звезда и много болна отчаяна жена, често избухват шумни скандали. Маргарита става все по-напрегната и все повече се затваря в себе си. Накрая не желае да приема никого, дори и верния приятел Атанас. „Насе, искам да запазиш спомена за онази Маргарита от Златните Орфей. Сега тя е развалина“ – така отклонява поканите за срещи. Пред Атанас тя споделя, че дори дала на детето да си играе с многобройните й награди вместо с играчки.
Казвала: „За какво са ми? Кой го е еня за тях?“ В трайния период на немилост последна надежда да се промени нещо е личната покана на шефа на телевизията Иван Славков. Той й заявява застъпничестбото си да се заснеме неин рецитал. Обнадеждена, Маргарита отива на „Сан Стефано“ 29. Певицата се представя, но секретарката на Славков й заявява, че не я познава, а колкото до шефа, отсъствал в момента. Деликатна и чувствителна, изпълнителката не помисля да позвъни следващ път на Славков. В този момент го чува как се хили с някакви говорителки в кабинета.
Обидена и огорчена си тръгва от телевизията.
Ударите на забравата и болестта довършват Маргарита. При една от последните й срещи с Наско някакъв подпийнал художник се втурва да я рисува, докато са на масата в заведение. Тя се притеснила – нямала с какво да му плати. Дала му последните си два лева.
– Ти коя Маргарита беше? Хранова ли? – подпитва рисувачьт, без да се усеща, че думите му дълбоко я нараняват.
– Не, аз съм Димитрова.
– А, да! Знам те. Много преди Маргарита Хранова ти пееше.
В този момент и на двамата с Атанас им става неудобно от осъзнатия факт, че истинската Маргарита Димитрова я има само в миналото. „Това, че не я канят никъде, че никой не я помни, изби в комплекси за малоценност“, споделя Атанас. В последните си години Маргарита му поверява сватбена снимка от албума си. Навярно предусещайки края си, с разплакали очи му казва, че е сигурна, че поне той ще я запази. Певицата страда от неудобството, че не може да му върне взетите назаем 300 лева за скъпи лекарства. Самият Атанас ги събрал от приятели, за да може да й услужи… Но никога не си ги поискал и не съжалява за тях.
Със заплатата на миячка на чинии – последната й месторабота, тя не успяла да му ги върне. За последно се чули през 1983 година. Певицата умира от инфаркт в гарсониерата си в „Младост 3“ през януари 1984 година. Намират я няколко дни по-късно.
„Не знаех за смъртта й. Бях по работа в София и минах край „Кристал“.
Някъде там вятърът подметна един некролог.
Като че ли съдбата го пожела – да се повдигне във въздуха, за да го видя, защото аз не се заглежам никога в некролози. Беше с нейна снимка – една от малкото, които не бях вижал. Беше подписан от съпруга й Иван. Имаше и списък от песни – започваше с тази за разпиляната любов…“
Десетилетия по-късно Ирина Чмихова, един от първите педагози у нас в областта на поп музиката, пуска показно на своите студенти записи на Маргарита Димитрова. Не от сантиментална или от историческа гледна точка, а като урок по пеене.
Всички стават на крака и ръкопляскат. Отдават последна почит на Балканския лъв, жената с невероятен глас и тъжна съдба.
ПРОДЪЛЖЕНИЕ – КЪМ ВТОРА (1) ЧАСТ
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи